Отиди на страница:
Привет на народа!  Права е глИна , пълно е със символика... таз река ...тоз Стоилко , малко нещо на Андрешко , а? Комай всички Андрешко дирят, за забатачване и Стоилко ша я свърши , ама Андрешко е известен човек, народен, може и с гюлово масло да върти бизнес ... японци , кисело млеко, рози, туйцък -онуйцък... и пак бирника в реката , и пак Стоилко требе да го вади.... , докато трае спасителната операция , наистина есенниците станали пролетници и.... Стоилко пак стои и гледа мътната река , щото човек можел да гледа безкрайно три неща: вода като тече, огън като гори и другите като работят...  |
Имало едно време една реконтра. При нея се събирали на приказки много весели и различни хора и си пиели кафето, което, вместо със захар подслаждали с шеги и закачки. Не щеш ли, в кафенето влязъл един носорог и сгазил котката на една достопочтена дама. Всички били възмутени и му се скарали. На другия ден дошъл пак, но вече били двама. Това, макар все още да изглеждало странно, не било съвсем необичайно. На третия ден носорозите били трима и си говорели колко хубаво е да си носорог. Останалите започнали да се замислят и дори да живеят с тази идея. На четвъртия ден носорозите преобладавали и даже били заели повечето места в кафенето. Останали двама влюбени неносорози, които се заклели във вечна любов. Това обаче било невъзможно, тъй като на петия ден и тя се превърнала в носорог. Единствената му възможност да бъде с нея била и той да бъде носорог. Толкова много се стремил, толкова много мечтаел и него да постигне тази метаморфоза, но тя не се случвала. Отчаял се напълно, но и бил очарован - ще остане сам и единствен сред носорозите, но пак ще се бори за нея и един ден ще я има, макар и различен. Домнуле Йонеско, прости твоя плагиат, той не можа да се стърпи. |
| От граматиката на сия иносказателна притча на многоуважаемата разумяваме, че вечната любов е носорог - предполагам с всички производни на това интересно явление... |
Здравей, Сиби!  Радвам се, че си сред нас!  Има и не-носорози, дори подозирам Едного, дето много иска да го вземат за пръв Носорог, че всъщност е Мимоза. Мисля, че днешната и съботната Реконтри откриват всъщност нов стил в Кафенето, нали? |
| Не, Сиби. Визирам Великолепния, който многониково се прави на носорог. Но днес още го няма... Та Forza и др. глИна изпълняват pas de deux. (Колко грешки направих в три думи? ) |
Сиби, Йожен би се гордял с тебе  И мен ме трогна съдбата на описаните от тебе мили тревопасни животинки, към чиито чудодейни рога вероятно протягат ръка и споменатите мърморещи и сприхави кафепийци. Това ни липсва - очи за различното - как добре си го казала. Не всеки ден в твоето опушено и натежало от казани думи кафене ще влети носорог. А представи си, че са повече. Звучи невероятно! Цяло стадо носорози в кафенето на мърморещите. Живата природа, символът на потентността и мъжкота начало, в старата опушена дупка, в този потир на суетата. Каква метафора! Наистина чудесна картина! Хвани носорога за рога и нека природа нахлуе и в теб! |
| Фуле, може би се чудиш, но някак се навързаха нещата с Мимоза, голяма почитателка на Йожен Йонеско, доколкото знам - а и самата тя пише стихове - Катя Стоева - Мимоза, с истинско име Мимин Гитулеску. "Поезията на Катя Стоева (Мимоза) изригва пред фойерверките на постмодернистичния залез като "мощна еякулация на неподправената интелигибелна виталност" и отвежда отзивчивия за словото читател към непознати, но стихийно мамещи с духовната си флора и фауна брегове на едно ново литературно направление - РЕТРОМОДЕРНИЗМА." Това е цитат, Стиви Кинг, ако наминеш, не се цупи много заради тая "мощна еякулация". Редактирано от - Сибила на 06/6/2005 г/ 15:50:48 |
| Подобна история разказва и Вера Мутафчиева в „Предречено от Паганеско”: Имало едно време една реконтра. При нея се събирали на приказки едни хора, които се мислели за много весели и различни и си пиели кафето, което, вместо със захар подслаждали с наличните шеги и закачки. Но то пак оставало горчиво. Не щеш ли, в кафенето влязъл един човек, когото другите първоначално не намирали нито за весел, нито за цанков, нито за различен. Той извадил малко захар и дал на другите, които се разприказвали с него. Много от тези, които били много весели и различни, се сприятелили с него и го посрещнали с усмивка, когато на другия ден дошъл и довел свой приятел, който също си носел захар и дал на другите. Някой обаче, които били особено много весели и изключително различни не харесали вниманието, което останалите отделяли на новодошлите. Особено много веселите и изключително много различните искали всички само на тях да обръщат внимание и да хвалят сладостта на шегите и закачките им. Те обаче не били сладки. Затова сърдитите отишли при продавача на кафе и му казали, че ония със захарта му развалят кафето. Продавачът изгонил онези със захарта и оттогава кафето пак започнало да нагарча. |
| Ако срещнеш носорог, ти към неговия рог, не посягай с ръка, по-добре вдигни пола /Тревопасното добиче може страстно да обича/. Пенчо Q. Бадински, Кения, 1978 |
| Forza, не ме смятай за безхарактерен, ама и твоята притча ми хареса. Уви, приятели, ще трябва да ви напусна... за час-два.  |
| Смяташ, приятелю Форца, че някой може и днес да падне дотам, че да доносничи подмолно, както онези подлеци от мрачното ни минало, с картончета, но без съвест? Аз не вярвам. Сериозно. |
| Каква е разликата между носорог и рогоносец? На пръв поглед - безобидна. А за любителите на сухата граматика дори никаква. Но не е така. Разликата е от бабуина до квантовата физика. Но как така "да носиш рог" и "рог да носиш" може да е коренно различно, ако се наемем да проследим произхода на двете думи? Защо едното е символ на мощта на стъпкващото, а другото олицетворява немощта на стъпканото. Възможно ли е в кафенето да са влязли носорози, а да са излязли рогоносци? Отговорът е - възможно е. Когато влязли носорозите, навън най-безцеремонно били изхвърлени рогоносците, а вътре се развихрила невиждана оргия не без помощта на виновниците. Едните влизат, а другите излизат - ето такава е разликата. Кои са виновниците? Кои са Мимозите? |
| Превратно мнение имате за професионалистите, другарю! Те се сражаваха за родината! Не, няма днес такива люде! Особено с картончета... И все пак, напомнихте ми стиховете на Формоза Портуенски*: С картонче Victory в ръка, пред нет-а кротичко кафе с шегички пия. Ликувам ведро сутринта, когато някой пак удари си шегия. Но как се случи таз беда с любимите ми шегобийци?! Обидиха се, без шега, на носорозите страстоубийци. * Из юбилейното издание на ЮНЕСКО и Ватикана „Избрани енциклики” под редакцията на Т. Оркемада и В. Вълканов, стр. 34 - "Името на носорозата" |
| В цикъла си "Носорожки песни" една млада поетеса от Каварна се опитала да предаде възхищението си от първото й посещение в зоологическата градина на Стара Загора, лятото на 1989 година: Бях на първата попара, ранна утрин, птичи песни, изведнъш нахлуха в бара носорози диви, бесни. Мамка му, се аз изпуснах, не сънувам ли сега, чашата кафе с шегички ще направят на кайма. Бягайте от тук веднага, ще извикам домакина, налетяха те тогава в моята попара с вино. И настана вакханалия, моят ред се сгромоляса, в кафенето "При Амалия", джунглата дойде с трясък. Аязмото, клетката на Чакала /не Карлос - за сведение на ДС/ |
"мощна еякулация на неподправената интелигибелна виталност" Еякулация още знам к`во е. Мощна ... абе , спомени , спомениии... Неподправена- ясно! Виталност- също! Ей, туй "интелигибелна" не го разбирам!Нещо като "шутаранга" да не е?И к`во общо има с еякулацията или с носорозите... Сиби , ти да не ни разказваш "Джуманджи"... там едни носорози и слонове , и други живинки газеха наред...  |