
Ураааа! Казвай къде беше и кво се случи. Редактирано от - Simplified Solutions на 03/04/2006 г/ 20:57:40 |
виж сега, то се вижда къде съм била, ама като погледнеш нагоре, в дясно, на хълма, едно мижаво силуетче... Редактирано от - Геновева на 03/04/2006 г/ 21:38:56 |
Тази снимка посвещавам на Манрико, нашия кмет, с нашите символи, само дето лопатата я няма, тя е извън кадъра ...![]() |
| Отначало си помислих че си в кръчмата с казаните на Плакя, 'ма на снимката нещо се губят бутилки... Успя ли да се качиш до Акропола? |
| Значи, не е съвсем на Плака, а на Монастираки, това беше първата кръчма, дето хлътнахме няколко часа след пристигането. На Акропола не се качвах, но много се мотах в подножието, и там има хубави кръчми, едно слънчице огряло, туристи няма, щото делничен ден, едни стари зидове, полуразрушени къщи, обрасли с коприва, мирис на лайкучка във въздуха, пеперуди хвърчат, пчели жужат, сякаш бях в Самоков, с тази разлика, че като вдигнеш очи нагоре, виждаш едни руини, дето... А съм впечатлена и от плажовете на Глифада, яхт клубовете и съответно кръчмите край тях. С целия си акъл отначало се занесохме към Пирея, по-гадно и смрадливо място не бях виждала, такива екземпляри на гаровия площад..., нали неграмотно българско чедо, слушало Децата на Пирея, мисли си, че романтика нещо ужким, а на пристана, откъдето тръгват фериботите, плътен облак от изгорели масла..., добре че Глифада поправи работата... |
| Добре дошла! Страхотно изглеждаш - сякаш си живяла цял живот в ЕС |
| Ами, да ти кажа, Хамър, няма някаква особена рецепта в гръцката кухня, интересното са рибите, но само в асортимента си, разните му там калмари и други черупчести мекотели земноводни не са ми по вкуса. Добра скара, хубави традиции на приготвяне, качествени продукти, няма меки домати или пожълтели краставица, всичкото прясно, но никаква нова кулинарна информация, повече култура на приготвяне и поднасяне. Ходихме в една квартална таверна, случайно попаднахме на нея, в един хубав квартал - пак го разбрах по-късно, че бил хубав - Кесариани, там скара асорти се поднасяше в хартиени подложки, плюс една-две салати, и нищо повече, а препълнено - от прилични хора от квартала. Много обичам да посещавам такива истински места, а не онези душни и шумни уж таверни в туристическия център. Едно разочарование имах само, гледам в почти неразбираемото меню позната думичка Fava и викам, бре, улучих баклата, любимата. Поръчвам си я веднага, като си мечтая за онзи иберийски начин на приготвяне на баклата, със задушени в масло зърна. И понеже бяхме поръчали и картофки, за гарнитура към скарата, ни носят некаква бяла маса, покрита със ситно нарязани домати и лук. Аз възмутена, викам - ама ние искаме френски картофки, какво е това пюре? А келнерът ми вика - мадам, това е Фава. Леле, значи пюре от зряла бакла, се оказа. Разочарование голямо. Поносимо беше, но всяко измамено очакване оставя лош вкус.... Донесох малко маслинки, октоподчета, сардинки, туй онуй, май ще направя гръцка вечер у нас, но още не съм решила... Впрочем, стягаме редиците за Лазаровден, Закуска на тревата, само дето мадамата не сме определили още... Да се мобилизираш и ти, като ония с костюмите отстрани... |
| Медитерениън, имаш предвид, в географския смисъл, нали? Ех, спомени от хълмовете на Тоскана... Щото ако имаш предвид заведението Медитеранео, на Оборище, там има заявка за такава кухня, но не много добре изпълнена... |
| Сигур, ама мога ли да знам всичките, пък и не съм ходила на елитни места, по понятни причини. Ама то ми е било на сто метра от хотела, щото беше точно между Синтагма и Омония, та може и да съм минавала оттам. Кога ще обиколим всички кръчми, то е като като младостта, дето си "отива, не съвсем, не съвсем, докогато умрем", както пише Недялко и както пее Мишо.... Една вечер, след изморителното и безплодно пътуване до Пирея, видяхме една Tratoria и хлътнахме там с удоволствие. Прекъснах малко гръцката верига с удоволствие. |