LOG на АКТИВНИТЕ В МОМЕНТА ФОРУМЦИ
Отиди на страница:
казваш източник СЕГА, иначе не е честно да се изкарва хляб с неща, които се твърдят, а не се знаят, нали? Другото е просто - пардоне ме (е на франсузки) ..  |
три четвърти от премъдростите в тоя форум са цитати, единствената наченка на интелект е да ги подбереш, ама и това не е малко...  той седнал да се коси за препостване...да оставим гносеологическите спорове, виж там, към ирационалното, там повече леб има... |
, не приемам ...
| ха, това е оная банкнота, на другата страна е Георги Димитров, и като увеличиха луканката, на 12 лева, излезе вица, що бил намръщен, ами щото не му стигали 2 лева да си купи кило луканка. Скъпичко е било, да.... то съвсем днешната цена. Забравих по това време платите колко бяха, но не е от значение... |
| Аз съм забелязала, че мъжете най- се тонизират от комплименти относно тяхната сръчност. Примерно, смени ти изгорялата крушка и ти кажеш "О, ама стана ли? Как успя!?!?" и го гледаш с възхитени окръглени очи, при което той гледа скромно и отговаря "А, лесна работа". И му става толкова хубаво, че дори няма нужда да го черпиш една ракия. Комплиментите за интелект/образование се приемат доста скептично, вероятно защото си мислят, че изказващата ги жена не разбира достатъчно, за да гиоцени в пълното им достойнство. Всички намеци за добър външен вид (облекло+физика) водят до смущение и невъзможност за ответна реплика. Физическите прояви на благоразположение се приемат като директна покана и мотивът "аз само ти се радвам" среща пълно неразбиране. Това само от моя скромен опит ... |
убави беа платите, един прозд старшинка зимаше 4-5 стотака. и понеже арчеше за парно, ток, данъци, бензин и лекарства до 30 кинта месечно, се му остаяше и за неколку кила луканка. ама па я краднеше от столовата  |
| знае ги нещата и деветаки. ама не съвсем - ние сега не плащаме бендзино, та тогава ... ама па изучииме една семка - мани, мани хади - чао :-? |
| бензин за вашките бе, медицински! да не смрди на газие едно време старшинките не беа като днешните да карая джипове, та да крадна бензин. имаше си купончета. обаче ръгнито ме ошашави с това физическо благоразположение. салата ли им правиш? |
| Я да ви поздравя с една Лирическая Здесь лапы у елей дрожат на весу, Здесь птицы щебечут тревожно - Живешь в заколдованном диком лесу, Откуда уйти невозможно. Пусть черемухи сохнут бельем на ветру, Пусть дождем опадают сирени, - Все равно я отсюда тебя заберу Во дворец, где играют свирели! Твой мир колдунами на тысячи лет Укрыт от меня и от света, - И думаешь ты, что прекраснее нет, Чем лес заколдованный этот. Пусть на листьях не будет росы поутру, Пусть луна с небом пасмурным в ссоре, - Все равно я отсюда тебя заберу В светлый терем с балконом на море! В какой день недели, в котором часу Ты выйдешь ко мне осторожно, Когда я тебя на руках унесу Туда, где найти невозможно? Украду, если кража тебе по душе, - Зря ли я столько сил разбазарил?! Соглашайся хотя бы на рай в шалаше, Если терем с дворцом кто-то занял! |
| 99, според периодичния печат и някои образци на худ. лит. това с готвенето е мъжки номер за предразполагане. Стандартната предлагана схема е: Тоя я кани в дома си след тежък работен ден, влизат в кухнята, той й сипва чаша бяло вино (не знам защо, но винаги е бяло) и започва да приготвя нещо за вечеря - обикновено бъркани яйца, че най-лесно (вариант - пържола на тиган). Тя го гледа как се върти около печката със запретнати ръкави на бялата риза и разхлабена вратовръзка и му разказва някакви спомени от детството си. После вечерят на свещи на кухненската маса и откриват сродството на душите си и така започва тяхната връзка, която завършва с брак и 2-3 сладки дечица в епилога. Мен ако питаш, обаче, една жена не ходи на гости на мъж, когато родителите му са на кино, с единственото очакване да се нахрани и да разгледа колекцията му от марки  |