LOG на АКТИВНИТЕ В МОМЕНТА ФОРУМЦИ
Отиди на страница:
| то наистина ще е отчайващо отдавна, защото в периода, когато почнах да ходя по кафененца, дори разглеждани само като сладкарници, такова нещо не си спомням, освен ако съм заобикаляла кафето, поради възрастови причини, а само от незабравимия самоковски млечен сладолед, приготвян пред очите ти, в едни тенекиени цилиндри, където се въртеше една смес, постепенно превръщаща се от течна в твърда - с мирис на мляко, яйца, ванилия - всичкото натурал... а ние, децата, струпани пред него, използвайки факта, че сладкарката беше съседка, се молихме - хайде, лельо Мариана, ама стана ли вече.... Уф, мога и да ти ги изброя тез самоковски сладкарници, които и не съществуват вече, ама да не отекчаваме младежта....  |
Ама ся щи кажа - това с беломустакатия кафеджия беше... беше, когато бях на... бимумаата, приблизително преди 48-9 години. Ти кво си крива, че не си обикаляла още местенцата  --- Бе къде има турско кафе у София, побърках се от мерак? |
| Глей сега кво правим с Кефурко, значи, къде се отплеснахме .... В цитирания от него период съм се отбивала в горепосочените сладкарници главно на бозичка и тригуна, толумбичка, и едни чудесни прости пастички, викаха им "блатови", когато съм успявала да спестя нещо от парите, с които баба ме пращаше на "чаршията", на шопинг, с една дума... кафето просто не ме е привличало, но си спомням за няколко много задимени заведения с тъмни маси, с преобладаващ мъжки състав на посетителите, виждала съм ги само през отворената врата. А главните ми спомени по това време са от самоковското "движение", по паважа на главната улица, начало - читалището, или още Голямата чешма, край - горния край на градинката пред банята. Разстояние от около 100-на метра, изминавано може би по 100-на пъти за вечер...стигаш до края, обръщаш, пак до края, пак обръщаш... и т н. Централната писта - паважа, за семейства и по-възрастни люде, пистата покрай градинката - за любовни свалки, при които съвсем естествено, след първото действие - дълго висене на крак в любезен разговор, ти се предлага невинно- ама защо стоим прави, да отидем да седнем на една пейчица пък..., и т.н., с което се преминава към второ действие. Последното действие - с епилога, обикновено завършва на Ридо, който е доста близо от споменатата градинка. Но това са наблюдения от значително по-късен период от обсъждания... Мдаа, отвлякох се чрез малък скок във времето, а пистата на движението, за любителите на тригунки и млечен сладолед беше повече левия тротоар, точно където беше сладкарницата с приготвяния млечен сладолед. Преобладаваща форма на флирт - замерване с т.нар. "чички" - едни бодливи топчета, които се залепваха здраво за дрехи и коси. Разпространена форма на флирт в Самоков и околностите е било щипането - няма нищо общо с ориенталския маниер. Дори имаше един понеделник в годината, когато редовния понеделнишки пазар се наричаше "Щипи пазар", където щипането е разрешено, за него също не съм влизала в категорията, подложена на такъв флирт. Глей сега кво става, от дума на дума, та.... епистемология на флиртовете, в исторически и биологически разрез, ъъъ, а се почна така невинно, от една уж камина...  |
| "Чички" ли им викахте? Яаа, готино. Макар и непонятно. При нас едно време, в Несебър, дето видях за първи път "чички", тия, бодливите, нямаха име, но не ни се отлепяха от фанелките и гащите. Туй оооще преди Боровец |
| Добро утро, кефукорковци и кефурковки! Чички, да това беше името, а дървото е много разпространено из цяла България, ще се разровя да му намеря името. Ти, обаче, гледам, Боровец споменаваш, значи спомените са ти от тия, Минаващите оттук. И така е хубаво....  Хайде, за малко, отивам на нещо като джогинг...  |
| щррък* Здравеите :-) Днес отрано, замислен за Геновева и по-скоро за неиното желание да й намерим нещо железно, но не твърде старо, ценно (без да е скара) и не на последно място - да е ковано, което да си постави около или над камината, излезнах навън на улицата. Унесен в мислите си, с ръце в джобове и подритваики малки камъчета към локвите с чисто-новите си кецове, сам не разбирам, как се озовавам в циганската махла. Тя, циганската махла не е много далече от нас, само на три пресечки разстояние. Не съм усетил кога съм влезнал, понеже все още няма бариера на входа й. Оглеждам се и съзирам, как за частичка от секундата, на отсрещния тротоар някой се скри зад една кофа за боклук. "Желязко бе, я излез веднага иззад кофата! И ела да те питам нещо.". "Ааа, бат Перко, тоя път не съм аз ти взимал буркани от мазето. Но мога да ти кажем кои беше" долита гласът на Желязко зад кофата. "Знам аз, знам кой е бил. Ти, ела сега да те питам нещо ако можеш да ми помогнеш". Изправя се той и взе да се приближава към мене, но ме гледа с недоверие и е готов всеки момент да хукне. Като се доближава съвсем, скачам към него, сграбчвам го за лакътя и му думам:"Желязко, ще ти кажа направо: имам една приятелка, дето си прави камина дома и й требват железни неща да си ги накачури около камината. Та си виках, дали ти нямаш нещо подходящо.", след което му пускам ръката. "Еее, бат Перо, тъи кажи бе, ами ти в началото как ма стреснъ с туи мазе и тия буркани. Имам железа, колкото искаш, как да нямам." Тупна се в гърдите той и продължи "Имам например чисто-нова железна печка - "сиганаска мечта", нали ги знаеш. Много е...". "Каква печка бе Желязко!?" го прекъсвам аз. "Може ли до камина - печка?". "Може бе Перо, може, то в днешно време сичко може". "Абе, дай да не се излагаме! Кажи нещо друго, какво имаш. Ти казвай, а аз като ти река „Стоп", значи сме го намерили. Давай!". "Е, добре..Имааммм.. 300метра кабел, чисто нов... 70-80 метра релса от влак, 20м релси от трамваи, но те са със завой, сигурно няма да са подходящи... ощее.. кофа от багер пълна с болтове, гайки, подкови и други дреболии, част от мантинела, джанти, нарязан електрически стълб, буфери от влак, предна броня от "Москвич 407", лява врата от булдозер, 3-4 капака от шахти и ключове към тях..". "СТООП!" му изкрещявам, а той отскача на два метра от мен, еи така, от место. "Тия, капаците от шахти от ковано желязо ли са?". "Може да не са точно от ковано желязо, но са от масивно желязо...". "Добре, ще взема един капак за шахта!". "Добър избор, бате Перо! В знак на помирение, няма да ти продавам капака на шахтата, а ще ти го подаря и ще ти дам и ключат към нея.." "Два ключа!" го поправям аз, но изведъж ми светка нещо и допълвам" Ти да не си ги крал тия, а?" . "Ааа, бат Перко!... обиждаш ма. Всичко е законно. Имам си фактури даже. Всички са подпечатани. Нали знаеш, че братчеда работи в ..." Повече не го слушам, а си викам. Даа добра идея. Какво ти добра, чудесна-направо! Само и един подходящ –як пирон да намериме из железариите, за да заковеме капака на стената срещу камината и ще стане за.ковано- масивно желязо. Двата лоста за отваряне на капаци на шахти ще вземем да ги закрепиме пред него на буквичката "Х", ще ги осветлиме с една халогенна лампичка отдолу и ето ти тебе средновековна феерия в съвременен прочит - щит с кръстосани мечове в знак на помирение между народите. Един вид герб ще се получи. Славна работа! Аз докато си мисля тия велики неща, Желязко ме водеше към гаража и ми дърдореше някакви неща за компоти, взети от мазета и така нататък. Влезохме вътре, взех под мишница капака за шахтата (бая тежичък), а в другата двата лоста за отварянето им, турих си в джоба и един-два големи пирона, благодарих му и си тръгнах дома. .. Геновевче, увил съм ги сега тия (заедно с халогенната лампичка) в едни вестници и ти ги пращам по пощата... За твоя сметка...  .. *това е звукът от копчето ми за включване, малко заяжда напоследък. Едно време викаше друго.. |
| Немате подход и не сте проучили пазара, начи. Многонастрадална, в складовите за строителни материали се търкалят и продават всякви такъми за камини и наподобяват, че са ковани преди 200 години. Има и такъми за раздухване на жарта с моторче и зъбчата предавка, дето малко раваля пейзажа ама са модерни по заведенията където се иска да има кладенец, камина, колела от каруци и разбира се нависени тикви. |
| аз ще отида на този пазар, съветнико драги, но ще избера нещо с много голямо внимание. Щото някакси не са ме разбрали, мислят, че искам да правя етносбирка, а аз исках само да запълня две празни стени с подходящи произведения, повече картини или малки пластики, отколкото музейни експонати като билки, ютии и атагани. Еххх, в мазенцето имам една стая, почти готова за механа, от старите собственици останала недовършена. Там има иззидана камина, а стените са от камък, тя е по-подходяща за такива етномузейни композиции. Ама нещо спонсорите ми понамаляха, та ще остана само с горната, тя е от по-градски тип, та керамична чиния или малка плоска пластика ще е достатъчна. Сега се сетих, че имам и румънски чинии, май прибавени към турските, ще оформят балкански кът - ще си взема и нещо от Атина, га ходя следващия път, само не в ужасния псевдостарогръцки стил....  тип древногръцка ваза или амфора. За съоръженията - спасибо голямо, наистина ще отида по тия складове, тук вече става дума за функционални нужди... на камината, де...  Ей го на, и времето застудява, на моравата вече човек през големия прозорец може само да се любува, а вътре - цър пър, и съчките трещят... |
| Ми какъв включ, Вевче. Ето гледам - съм забравил да се изключим от вчера и излиза, че цела нощ съм висел тука без да знам :-)) (аз кафе не пия, но можеш да ми сипеш едно чаиче.. така както съм седнал пред камината:-) |
Ша ти сипя чайче, що да не ти сипя, има един китайски, за отслабване, малко слабителен иде, ама ти ще се справиш...  П П Къде отиде жувотното, бе, Старши, както се беше оплезило, да не е ритнало петалата? Много стана таИнствен напоследък....  Редактирано от - Геновева на 03/10/2005 г/ 11:10:13 |
' щот вече съм изподнаприкритие и си пазим заплатката  ето къде съм внедрен:  Редактирано от - Старшината на 03/10/2005 г/ 11:27:15 |
| (чекаи да го изпортим:-)) Старшия e флезнал по терлициии! (да хубаво е чаичето виж как ми деиства - слабително на езика:-))) |