
| Съмнително удоволствие :-( Доколкото си спомням аз ... Ама днес ще съм май последния - това се помни! Чао |
| Замалко се чифтосвам с теб, като втори участник, де, да не си помислиш нещо друго, и пак те оставям сам. Тръгвам по маршрута - Чоколейт и БАН. Пак ще се срещнем, след десет минути.... |
| Като взе да се позатопля времето, че като ми се прииска това in да стане Inn...пък после си мисля, то, нали, на сиромах човек и половин такова му стига, и едно бунгалце нейде на Фичоза, пак върши работа... |
| Това, с пресните миди, си е голям разкош, аз, да си призная, изобщо не съм хапвала такива. Тук сме си свои, ама няма да кажа мястото, в един много престижен град, на един още по-престижен булевард, отивам в пицария, извинете за простащината, ей така, исках да хапна по-евтинко, макар че - вж. по-горе, за града и булеварда, тя никак не беше от долна класа. И си викам - ех, сега, като съм влязла на това място, поне някаква по-така, пица да си поръчам. И си поръчам пица с морски дарове, фрюи дьо мер, дето му викат още. И чакам некаква екзотика. И ми носят една пица, отгоре с някаква червеникава смес, кусвам аз, ами то миди, ама от консерва, с доматен сос. Реших да оправя нещата и ливнах от зехтиня, дето стои на масата, до горящата свещ, в красиви бутилки, вътре некакъв бурен стърчи даже .... А той па да вземе да се окаже много лют... Та така, пени се, не пени се, пари съм давал, ке те ядем. По този случай се върнах пеша в хотела си и през цялото време дишах с отворена уста... |