Отиди на страница:
Браво!   |
| Валери, к`во стаа тука , авер? Да не е излязъл карагьоза? Инак , гледам хайдукат- майдукат .... после ша чета ... айде! |
| Браво! Образите - реалистични; диалогът - жив, динамичен, без излишни и самоцелни жаргонни лексеми; финалът - оптимистичен. Хареса ми, другари. |
| спаружи ми се кафето.. от висене тука.. и нито весел и забавен шегобиец се мерка.. нито бел носорог.. |
| глИна , уважаема, ако капнеш две капки веро в кафето прави траен каймак и не се спаружва... Един барман ми каза .... едно кафе го продавал по три пъти... сега кара баварец и е член на два-три надзорни съвета.... |
Ммдааа, не е всеки ден Великден...  А така се бях зарадвал след събота и понеделник... Хайде, вчера разкритикувахме антимириканските позиции на автора, ами днес?  Банален текст, ще кажа, уви...  Да идват носорозите!  |
Другарке глИна, имаше едно време една прогресивна идея, водката да се приема per rectum, ама грог през носа... мирси, ще кажа аз на това предложение.  |
Призивът на колежката, във форумно отношение, за шумно отпочване на водкопоя е примамлива, но, струва ми се, ненавременна. Нещо като членството ни в ЕС  Да ме извини госпожа Кунева... |
| имах предвид пиян носорог.. пасящ чай.. направо от храста.. иначе верно.. за да си облекчиш хемороидите.. нема нужда да усложняваш логистично пътя на водката през разни хранителни трактове.. мажеш си направо.. толко е просто.. после духаш.. да не щипе.. |
| Платих му и всичко мина нормално. Трябваше обаче заради медиите за малко да легна в ковчега, целият в карамфили и гладиоли. Но пък като си отидоха опечалените, отръсках цветята и заведох поповете да се почерпим. В бързината пресякохме на червено... свестих се в болницата. Адска болка ме раздираше. Отворих очи и видях лекар със скалпел в ръка разтваряше гръдния ми кош като шлифер с развален цип. -- Хей, защо ме оперираш -- извиках му, а той подскочи и смутолеви: -- Това не е операция, а аутопсия -- вдигна документите, които беше приготвил адвоката, и ми показа смъртния ми акт. -- Но аз съм още жив -- опитах се да протестирам. -- Не за дълго. Извинявай, ако боли. Ще се опитам да свърша бързо. Не се срещат такива благородни хора като тебе, дарили телата си на нуждаещите се. Бъбреците и черния дроб вече ги пратихме за трансплантация. Докторът остави скалпела отстрани и положи ръка на сърцето ми. -- Още е топло. Поеми си въздух и го задръж, докато го взема, а след това ще те пратим за кремираме... В този момент в моргата влетя адвоката. Погледна ме, усмихна се, сви рамене така, сякаш всеки ден пътува с трамвай, и каза задъхано: -- Разбирам как се чувстваш, но тарифата за ново ЕГН се е вдигнала. Ще трябва да доплатиш още малко -- след това се обърна към патолога и го попита без да мига -- Колко излиза едно око на черния пазар? |
| имаше такъв случай... някакъв си приел шерито per rectum , в последствие бил покрит с гладиоли и карамфили дефинитивно и безапелативно и не му била дадена никаква възможност да почерпи попа per oralno! |