| Из спомените на Маркус Волф от книгата му "Супершпионин" Един ден ми позвъня шефът на българската разузнавателна секция в Берлин с молба да им посоча лекар , на когото може да се разчита , че ще запази тайната , за да им помогне да се справят с "труден случай" Когато го притиснах да ми обясни за какво става дума, единственото нещо което ми каза, беше: "Транспортираме някои стоки за които има опасност да се развалят". Не беше трудно да се досетя че българите вероятно са отвлекли някого, но не са отчели правилно ефекта на приспивателното.Беше намерен подходящ медик, свързан с тайните служби, което означаваше, че не може лесно да се шокира. Около час след като пристигнал в българското посолство, той ми се обади по телефона "твърде късно е -каза ми той-.- Тези ГЛУПАЦИ са му дали доза, с която може да се убие кон. После натикали бедния човек в багажника на колата. А там-без въсдух и с нокаутираща доза- резултата е предопределен." Българинът от тайните служби отново ми се обади, но с леко разтреперан глас. Той вероятно беше отвлекъл беглеца от убежищито му в Западна Германия, за да го разпитват в София, но поради престараване беше го убил и сега неговата глава предстоеше да бъде поставена на дръвника. _ Щ е имате ли нещо против да оставим стоката при вас- помоли ме той. _В Никакъв случай- отговорих аз. Поспорихме известно време и накрая отнесохме въпроса до Милке(член на политбюро), който отсече , че трупа си е български проблем. И мрачната стока продължи по пътя си, преди да се вкочанила напълно. |
| "Днес се чувства излязъл на свобода, насърчен от своето семейство, което изпитва остра нужда от пари." е те баш т'ва го казах още като пиаха в СЕГА за първи път че се е издал. много мразя да познавам за такива гнусни неща. к'во значи "остра нужда от пари"? кой не изпитва такава? даже бил гейтс я изпитва. селянии. лакомия. |