Уточняване на понятията.
Добави мнение Мнения:15
| Някои колеги твърдят, че са либерали. Управляващият блок НДСВ/ДПС доскоро твърдеше, че е либерален. Изборът на политическа позиция е невъзможен без уточняване на понятията. Предлагам на колегите есето на Ричард Рорти Либерализмът като идеология на солидарността “Либерализъм” е понятие, което означава толкова много различни неща, че човек се пита доколко изобщо е възможно да се възприема като определен политически мироглед. Ако липсва единна платформа, какво обединява тогава всички онези, които се наричат либерали? Ето как вижда нещата американският философ Ричард Рорти: Свързващото звено е способността на либералите да се поставят в положението на онези, които страдат. За разлика от десните, те по-лесно могат да се задействат пред лицето на жестокостта и несправедливостта. Те не споделят общ мироглед, но за тях е присъща емоционалната реакция. Либерализмът е нагласа на сърцето, а не на главата. Опитите да се постави либерализмът на философска основа са подвеждащи. Това, че гърците са държали роби, е било лошо, но не ирационално. Невъзможно е да покажем злото на робството, позовавайки се на принципи, чиято истинност би била очевидна за всеки мислещ индивид, по всяко време и на всяко място. Ние, съвременните европейци и американци, превъзхождаме робовладелци като Перикъл, Джеферсън и разни племенни вождове в днешна Африка. Но ние нито имаме по-правдиви убеждения, нито мислим по-ясно. Просто сме по-добре в състояние да се поставим на мястото на робите. С изключение на малцина социопати, всеки е способен на съчувствие. Всеки съчувства на близките или на приятелите си. Робовладелците съчувстват на другите робовладелци, крадците – на колегите си от бранша. В повечето общества и през по-голямата част от историята животът обаче е бил прекалено труден и несигурен, за да позволи на хората да включат в периметъра на своето съчувствие и онези, които са много по-различни от тях самите. Но през двата века след Френската революция условията на живот в Европа и Америка позволиха на голям брой хора да направят точно това. Не защото бяха убедени от Кант, че абсолютно всички хора заслужават да бъдат третирани като цел, а не като средство; не, те станаха по-великодушни просто благодарение на по-добрите условия на живот, който водят. Те се оказаха в състояние да възприемат като пълноценни човешки същества и онези, които са съвсем различни от тях. Между 1945 и 1980 либерализмът в САЩ укрепна значително, защото през тези години белите американци се оказаха по-добре в състояние да установят сходства между собствения си живот, положение и надежди и онези на останалите американци. Различията вече не бяха така важни, както преди. Така богатите станаха по-малко алчни, белите по-малко тиранични, мъжете по-малко арогантни, а хетеросексуалистите по-малко сигурни, че тяхната сексуалност е морална добродетел, а не генетична случайност. Тази промяна се дължи на редица фактори, но главното беше благосъстоянието на следвоенните години. През последните двайсет и пет години обаче Америка се отдалечи от либерализма. Американците с годишен доход над 100 000 долара са по-малко склонни от родителите си да се поставят в положението на онези, които стоят в основата на социалната стълбица. Те нямат особено желание да виждат, че парите на данъкоплатците отиват за медицинско осигуряване на онези техни съграждани, които не могат да си го позволят. Причините за този завой надясно се дискутират оживено, но трудно могат да бъдат фиксирани. Една от тях е, че споменът за Голямата депресия, която разкри нуждата от преразпределение на брутния обществен продукт, избледнява все повече. Но несъмнено най-важният фактор са растящите и обосновани опасения на американските родители от средната класа, че децата им може би никога няма да живеят така добре като тях. Тези опасения доведоха до покачване на егоизма и коравосърдечността. Това постоянно растящо чувство на несигурност е причината – в САЩ – и за невероятното разрастване на влиянието на фундаменталистките църкви от сорта на така наречените Асамблеи на бога. Членовете на тези Асамблеи вярват, че личната връзка с Исус е гаранция за успех в живота. Християнските фундаменталисти са днес главната част от “базата”, на чиято подкрепа политиците от Републиканската партия се опират, когато искат да орежат правителствените помощи за бедните. Европа е много по-либерална от Америка и засега е пощадена от тази пародия на християнството. Социалните системи в страни като Нидерландия, Дания или Германия далеч превъзхождат онази в САЩ. Дали това ще остане така зависи от способността на холандците, датчаните, германците и останалите европейци да разпрострат своето чувство на гражданска отговорност и върху онези хора, чиито родители произхождат от Турция, Мароко, Бангладеш или Сиера Леоне. Ужасяващото засилване на ксенофобията в страните от ЕС е по-лесно обяснимо от вълната от алчност и егоизъм, надигнала се в САЩ при управлението на Рейгън, но е също така опасно. Големият враг на либерализма е страхът – страхът, че няма достатъчно ресурси за разпределение. Произтичащото оттук чувство на несигурност обхвана средната класа както в Европа, така и в Америка. Трудно е да се каже дали традициите от двете страни на Атлантика ще се окажат достатъчно яки, за да бъдат преодолени опасенията, подкопаващи способността на хората да гледат като на съграждани на онези, които са различни от тях самите. Възможно е страховете, предизвикани от непрестанния приток на имигранти от бедния Юг в богатия Север (който е също така голям проблем за САЩ, както и за Европа), да закоравят и пресушат сърцата ни. Ние бихме могли и тогава да продължим да се кълнем в свободата и равенството, но чувството за човешка солидарност, необходимо за да станат тези идеали действителност, може постепенно да се изпари. Натиснете тук |
| Мързел ми да препоствам Фон Хаека -неговият европейски либерализъм нещо много малко прилича на това в Рортти интерпретация? Иначе винаги съммислил че либерализмът в САЩ е по-наляво от консерватизма а в Европа обратно, по-надясно от социализма... Но където и да е той е далеч от тукашните си адепти. Тук нищо рационално не вирее само, но само като лошо копие от развален ксерокс |
| Очевидно заради писания като това думата "либерализъм" се натовари с толкова много различни и противоречащи си значения, че тези хорица, които искаме простичко повече свобода и по-малко ограничения - а също така не искаме уманитариите да се хрантутят с взети от нашия труд пари, за да ни обясняват какво всъщност мислим - се наричаме вече с неблагозвучната дума "либертарианци" |
Колега, идея нямам кой точно изяжда вашите парички  Всъщност, поставяте ли знак за равенство между либерал и либертарианец?  |
| Парите от моите данъци ги ядат тези, на които държавата ги дава - толкова са много, че не ги знам всичките. Думата "либертарианец" все още е горе-долу ясна - още не са я разводнили - човек, чиито убеждения са в определен сектор от диаграмата на Нолан. Кой какво разбира на днешно време под "либерал" не ми е ясно - но че разбиранията са далеч от класическото laissez faire, е ясно. |
| Тогава Натиснете тук. Той знае колко от тези парички са останали и за лотария... |
| Натиснах, но стигнах само до заглавието. Либертарианец - министър на финансите с бюджет 40% от БВП е нещо като вегетарианец на сафари с картечница. |
| С думата либертарианец между другото също доста се злоупотребява. Показват се някакви адаптирани тестчета и всеки по-свободомислещ се оказва либертарианец. Когато се опре до по-пълни версии на тестовете (например Натиснете тук) се очакват по-интересни неща. Хайде сега да видим (естествено всеки за себе си) кой - иска да се купува продава, гледа (включително по "Лека нощ деца" без ограничения всякаква порнография - например как някой чука овце или кучета?- родителите да могат да забраняват на децата си да посещават училище - безконтролно да се притежава, купува и продава оръжие - да се използват безконтролно всякакви лекарства (включително непроверени, нерегистрирани и прочие) - търговия, производство, употреба на наркотици без всякакъв контро -etc. etc. Има и определение за либерал на посоченото място. Доста куриозно е, но в сравнение с приказките в България, по тези разбирания "либерал" се оказва доста близко до "социалист" . |
| Тази книга вече я има и преведена. Но нека се върнем на темата. Минаващият спомена един от класиците Редактирано от - Doctora на 19/6/2005 г/ 19:12:05 |
| Heat, всяко нещо, докарано до крайност, се превръща в абсурд, разбира се. Аз лично съм за свобода, а не за слободия и анархия. Илюстрирайки с твоите въпроси: Порно - свободно за пълнолетни зрители (и само с пълнолетни участници). Пък ако някой иска да гледа овчици - негова си работа. Образование - да имаш право да обучаваш детето си сам (но да се явява на задължителни изпити) Оръжие - свободно само пистолети за неосъждани и психически здрави хора Лекарства - възможност за избор при информирано съгласие, но все пак контрол за опасност е необходим Наркотици - меките да са достъпни за пълнолетни и т.н, и т.н. |
Heat е прав, че американският либерал е близък до това, което у нас се нарича социалист. Американските консерватори предпочитат названието "leftists" (левичари). Ето откъс от един интересен текст (пълният текст може да се намери Натиснете туки т.н. |
| Общо между либерализмите на Рорти и Хайек е само името. Първото означава политически либерализъм по американски, което е горе-долу равно на социалдемокрация по европейски. Второто е икономическия либерализъм, което е по-скоро икономическата идеология на "неоконсерваторите", не толкова на американските либерали. * Либерализма за Рорти (който е нюйоркчанин, бруклинит) означава да имаш съзнание за случайността (историчността, преходността, уязвимостта, "внезапната смъртност" по М. Булгаков) на самия себе си и на средата си, да се отнасяш с ирония към всички "истини" и да се учиш постоянно да разбираш и съчувстваш на чуждото страдание. * Това схващане може не само да освобождава духовно човека, живеещ в тоталитарни или консервативни общества, но и да води до вреден морален релативизъм (относителността на истините), както знаем и от форума, и Рорти, и Хабермас, и други западни социалдемократи се опитват да определят условията на "свободната дискусия", в която да се стига до добър консенсус какво да се прави. Въпросите са дискусионни. Моралния релативизъм на американските леви либерали за Ирак осигури преизбирането на Буш, като отблъсна много обикновени хорица с що-годе ясни (макар и наивни) разбирания за доброто и злото (за които Буш въпреки всичко все пак е много по-малък злодей от Осама и убийците от 11-ти). Моралния релативизъм и антиамериканската реторика на европейците доведе до пропадането не евроконституцията. Моралния релативизъм на Европа през 30-те години пусна Хитлер под одъра и той се качи на одъра. Милошевич през 90-те също. * За разлика от франкфуртците и френските екзистенциалисти, стигнали до "либерализма" от Хегел, Маркс, Фройд и Хусерл, Рорти стигнал дотам от американския прагматизъм (инструментализма на Дуи) и "научен материализъм" и позитивизма на Витгенщайн. |
| Либертарианците са анархисти (против държавата) и могат да са и леви (анархосиндикалисти, работническо самоуправление, трудови кооперации...) и десни (моя дом е моята крепост, имам пушка и право да се защитя). В наши дни либертарианството е утопия за Златния век (който, разбира се, никога не е съществувал) когато всички хора до един били честни и набожни земеделци, никога не напускали родното си село, около което се простирали грамадни девствени земи. И в анархистична Америка даже либертарианците са една секта чудаци (някои симпатични, други - ултрареакционни консерватори), не мейнстрийм. |
| Рорти е прав, че страхът (от намаляването на баницата) е враг на либерализма, но греши, че Европа била по-либерална от Америка. Европа е много по-страхлива! Заблуждава се и по въпроса за емигрантите в САЩ и Европа. Американските леви либерали често resent-ват имигрантите от източна Европа за тяхната immigrant mentality, която според тях е в уигода на републиканците, укоряваха ни едно време и, че "предадохме социализма". На чужд гръб и сто тояги са малко. * Но имигрантите в САЩ са много по-интегрирани от в Европа и стават американци, което почти не става на стария континент. В САЩ например е напълно немислим един Льо Пен с 22% на президентски избори, такива персони тук пишат по маргиналните сайтове и вестници и нямат достъп до мейнстрийма. И най-известният американски фашист днес, Л. ЛаРаучи, е приветлив към имигрантите в сравнение с Льо Пен. * Рорти (по произход ирландски католик) прекалява и със страха си от консервативните (маскиращи се като свръхрадикални) протестанти в САЩ. Личната връзка на вярващия с Христа не е някакво нововъведение, а основно положение в протестантството. Безсмислено е либералите от Ню Йорк да се конфронтират с вярващите от ТенесИ, защото много неща - хуманизма, съчувствието към бедните, малцинствата, Третия свят, грижата за природата - ги сближават и трябва да се опитват да съгласуват действията си с тях. Вярващите от Байбъл белта в края на краищата подкрепиха или поне приеха всички прогресивни промени в САЩ пред последните 140 години. Мандаринската гордост към flyover states (които се прелитат на път от Манхатън за ЛА и обратно) е вредна и струва на демократите доста. |
Добави мнение Мнения:15