Тези ваши колеги от "Стандарт" в ред ли са с главите, се питам аз. Те знаят ли, че в Магадан не са останали и 50 000 жители, като изключим затворниците. И че стандартът им на живот няма никакви допирни точки със сумата около 1000 долара, с които да си платят масрафа до нашата тактовина с все морето и да се върнат. "Пълнят плажовете" е ле-е-ко преувеличение. |
Чекаи да ви разправам една истинска случка, ама ше ви я разкажа, като виц: Еее едно време, нали, за да влезнеш в училището за всекидневни занятия ги подреждаха децата на двора, а учителката преглеждаше дали са ти чисти ръцете и изрязани ноктите. Та гледала тя ръцете и ноктите на всичи и стигнала до наш Иванчо, па му рекла: маитап бе, това ви го разправях още вчера. Иванчо решил да не пие. Рачено-сторено. минали 4 месеца, а тои дори и глътка бира не близвал. И. Това се случило една привечер. Бързаки със своя опел кадет със широки-лети джанти, че закъснявал за една среща с една мома убава, го спрели милицаите за проверка за алкохол и го питали: "Пил ли си нещо?", преглътнал нашия суха плюнка, па рекъл "Не" (естествено). "Все пак, слезни да духаш!" (те, полицаите само така си говорят де, не че нещо, нали..). "Момчета, бързам. Пуснете ме, честно ви казвам. Не съм пил нищичко вече четири месеца"-примолил се тои. "Ааа тия ги знаеме, аиде слизаи!". "Бързам наистина, моля ви" искал да се примоли отново, но не казал нищо, че и безтуи загубил достатъчно време. Слезнал, надул в апарата, а стрелката се завъртела наобратно. Гледат полицаите па не верват. Почесал се единия по глъвата, обърнал се към него и казал:"Абе момче, ти си се разсъхнал съвсем бе!" , Дали му по една десетачка, па го изпратили по живо по здраво... |
Перколес, неочакван и весел край, но в живота е друго... Вчера, в предизборния ден, от сутринта забелязах "засилено присъствие" на полицейски коли... Към обяд шофирам и наближавам кръстовище, на което виждам само една полицейска кола... Отдалеч подавам мигач, намалявам и бавно минавам на зелен светофар... След стотина метра полицейската кола ме задминава и ми махат да спра. Изчаквам полицая да дойде, той ме оглежда, вижда, че съм с колан, дъщерята - и тя, оглежда предното стъкло за годишен преглед - редовен, и ми нарежда да сляза от колата с документите. Започва се: свидетелство за правоуправление-редовно, талон - редовен, годишен преглед - редовен...мълчание... гражданска отговорност!... / тя е на по-голям лист-нося я отделно/ - платена до края на годината ... мълчание... Проверка за алкохол - отрицателна...мълчание.../вече очаквам да ми върнат документите/, но следва страховит въпрос: "Защо мина на червено?!..." Възразявам учтиво, аз съм уважаващ правилника водач, и, освен това, видях ви отдалеч, не съм ненормален пред очите ви да направя нещо толкова безсмислено.... - Ще пишем акт!... - Господа, двама сте, документите ми са у вас, може да напишете каквото желаете, аз поне имам право да възразя... Написаха ми акт, взеха ми талона и ... сега ме чакат още ядове - в тридневен срок да направя възражение, един месец да карам с акта... Мъка... Редактирано от - редник на 25/6/2005 г/ 15:00:26 |
Mо'е да мислим, мо'е и да не мислим, гъдулка съм. Перколес, веднъж некога, растях още си движим с колелцето по пистата Филибето-Станимъка, летат ти казвам ония ми коли, катажиите си кютат, кво, летящи коли кой не е виждавал. И аре ма мен, ела ми сине, милиционерска радост-преден фар, заден, книжка, всичко на 6. Па ми вика единия, аре в участъка. Ъъъъ, mute бутон аз, па оня-не мое, начи да не сме пиле, поне за 5 леа си пил. Ее, сега вече не е така, кви 5 леа брато |