ИЗБОРНО СТУДИО - СЕГАФОРУМ
Отиди на страница:
"Лили Марлен" е може би шлагера на всички времена. Песента е толкова фашистка и нацистка, колкото и коалицията "Атака"  |
| Начело с шейх Осама, нали? * Мето, за песента Лили Марлен нали сме чели у Джимо няколко пъти, как уж била любима песен и на американските войници през ВСВ (аз лично не вярвам да е била чак любима, понеже по това време в Америка било още ерата на суинга (Бени Гудман и Глен Милър за белите, Дюк Елингтън за черните), задавал се клубния блус (Синатра и Нат Коул за белите), соула, Р&Б и госпела (за черните), назрявал бавно рок-н-рола като съчетание на черен електрически блус, буги пиано и бяло хилбили (кънтри). Сегрегацията в американската армия и популярна музика била още в пълна сила. * В Лили Марлен наистина няма нищо фашистко, за разлика от Атака, чийто лидер е отявлен фашист, автор на три книги и много статии с фашистка пропаганда. Не познавам наистина всеки член на Атака, но ако погледне страницата на коалицията, виждаме, че Сидеров зове от свое име - "аз, Волен Сидеров, и инициативния комитет..., те каним да... Аз (Сидеров) съм вашето оръжие!" На снимките в Сега Сидеров вдига юмрук на фона на собствения си портрет. Следователно автора на фашистки книги и статии Сидеров е важен фактор в Атака, която носи името на личното му ТВ предаване, доколкото разбирам. |
| Maria Magdalene Dietrich was born on December 27, 1901, the second child of Lieutenant Louis Erich Otto Dietrich and Wilhelmina Elisabeth Josephine Felsing. In 1935, Adolf Hitler demanded that the famous German actress return to the Fatherland. Dietrich, an ardent anti-Nazi, refused, resulting in all her films being banned from Germany. Dietrich became a naturalized United States citizen and devoted most of her energy during World War II to entertaining Allied troops. Her major claim to fame during World War II was her work with the USO. There is no doubt that she made a major contribution to the morale of the troops. During the Africa & Italy campaigns, she withstood much privation in order to stay with the troops at the front, where she not only entertained but helped coordinate hospital and mess details. In the French & German campaigns, she often rode with Patton at the front. Her vehement denouncement of the Nazi regime, and her participation in Radio broadcasts aimed at Germany got the desired result - she got under the skin of the Nazis. For her work, the U.S., French and (eventually) Israeli governments awarded her medals. Her most famous song was Lili Marleen, playing in the background. Lili Marleen 1. Underneath the lantern By the barrack gate, Darling, I remember The way you used to wait, 'Twas there that you whispered tenderly, That you loved me, you'd always be, My Lili of the lamplight, my own Lili Marlene. 2. Time would come for roll call, Time for us to part, Darling, I'd caress you And press you to my heart, And there 'neath that far off lantern light, I'd hold you tight, we'd kiss "good-night," My Lili of the lamplight, my own Lili Marlene. 3. Orders came for sailing Somewhere over there, All confined to barracks Was more than I could bear; I knew you were waiting in the street, I heard your feet, but could not meet, My Lili of the lamplight, my own Lili Marlene. 4. Resting in a billet Just behind the line, Even tho' we're parted Your lips are close to mine; You wait where that lantern softly gleams, Your sweet face seems to haunt my dreams, My Lili of the lamplight, my own Lili Marlene. 1. Hinter der Kaserne, vor dem groß en Tor steht eine Laterne, und steht sie noch davor. Da wollen wir uns wiedersehn, bei der Laterne woll’n wir stehn, wie einst, Lili Marleen, wie einst, Lili Marleen. 2. Unsre beiden Schatten sah’n wie einer aus; daß wir so lieb uns hatten, das sah man gleich daraus. Und alle Leute soll’n es sehn wenn wir bei der Laterne stehn, Wie einst, Lili Marleen, wie einst, Lili Marleen. 3. Deine Schritte kennt sie, deinen schö nen Gang, alle Abend brennt sie, doch mich vergaß sie lang. Und sollte mir ein Leid geschehn Wer wird bei der Laterne steh’n? Mit dir, Lili Marleen, wie einst, Lili Marleen. 4. Aus dem tiefen Raume, aus der Erde Grund hebt sich wie im Traume dein verliebter Mund. Wenn sich die spä ten Nebel drehn, Wer wird bei der Laterne stehn? Mit dir, Lili Marleen, wie einst, Lili Marleen. |
| Когато за пръв път пуснах текста на "Лили Марлен" в прекрасната тема на бгтопидиот, само Геновева откликна с българския превод и спомените от детството си. Сега всеки се бара на разбирач, най-паче доказаният доносник, фашист-бомбаджия и пишман антибългарски расист - чичо ви фичо |
| Мето, спомените от детството ми не датират от времето на Втората световна война - първите са от "Бяла тишина", "Една българска роза", около младежкия фестивал в София. |
| Всъщност сравнението между запада и СССР явно беше направено още на 17 юни 1953, когато източноберлинските работници въстанаха срещу съветския окупационен режим и поискаха присъединяване към Западна Германия, но бяха набързо освободени от Червената армия под командата на специално долетелия от Москва Л.П. Берия. Понеже всички берлински печатници стачкували, нямало къде да отпечатат даже прокламацията на освободителите до берлинчани. |
А по-късно даже лично дорогой Леонид Ильич оценяваше превъзходството на Запада. С присвити очи. Като атакист пред парламент.   |
| Покрай песента "Лили Марлен", да споменем и "Сулико". Това са две от най-лиричните песни на всички времена, в които няма нищо тоталитарно-фашистко. |
| Държа да отбележа, че за пореден път Нели - волно или неволно - лъже, обвинявайки в лъжа Муктадасакс.... Оракле - Мукта едва ли е доктор. Това тук е първокласна лъжа : ----------------------------------------- --------------------------------------- Чичо , влезнах с бал 34, 75 - и момиче да бях , щях да влезна. Отнеха ми само 1 единица за неиздържан изпит по политика .Майка ми беше преподавател в института и ми каза предварително бала от химията.Така че писах глупости за юлския пленум , щото знаех че влизам. По-късно пропуснах да си го препиша , че съм репресиран от комунизма ----------------------------------------- --------------------------------------- Обяснение за забравилите - политическият изпит беше третия изпит освен основните два (при мен бяха история и български, за медиците бяха биология и химия). Той нямаше цифрова оценка, а беше като зачот - "издържал" и "неиздържал". Единственият проблем беше, че неиздържалите автоматично отпадаха от всяка класация. Ерго, Мукта лъже, никой никога не е отнемал по една единица за неиздържан политически изпит. Кандидатстудентската молба в такива случаи отиваше директно в кошчето за боклук. Държа да отбележа, че поне периода 1985-1988 за неиздържан полит-изпит се отнемаше една единица от бала. Това са фактите. Интересно е само дали Нели целенасочено лъже, за да си подкрепи тезата, или неволно. Ако е първото, никой от форума не би бил изненадан. Ако е второто - следва никът Нели да помоли за извинение ника Муктадасакс... |
Ето, това написах под една статия, пускам го и тук, нали пак нещо залагаме, нещо прогнози правим  За мен, като гласувала с цялото ми семейство за НДСВ, което ще рече, че сме гласували НВ да остане в политиката на отговорен държавен пост, а не само във Врана, където да се отдава на занимания в областта на теологията, най-добрият вариант при съставянето на правителството, е коалиция с мандата на НДСВ между БСП и НДСВ, в по-лошия случай - с мандата на БСП, но непременно, и в двата случая, НВ е премиер. Иначе не си струваше да ходим въобще да гласуваме. На никой от гласувалите за НДСВ не му трябва партия НДСВ без Царя /или Царя усамотен във Врана само като сив кардинал/ то дори не е и партия, какво да се лъжем. Те са там, в парламента, единствено пак заради авторитета на Царя. Ще преглътнем и тая прегръдка между Царя и БСП, не е приятно, но такива са реалностите на вота. Хубаво би било да е без Доган, Тим е прав, че му е дошло времето малко да поседи в опозиция, защото докара много беди на правителството на Царя с арогантността си и самочувствието си, че е на всяка манджа мерудия. Е, не е. Признавам, че той е единственият, който говори в прав текст, изказва нещата ясно и не шикалкави. Когато го настъпят, тегли по един депесарски шут ту на БСП, ту на СДС, сваля и качва правителства, извърта се без никакъв свян, че какво, казва, няма вечни приятели, има вечни интереси. Е, сега номерът му при Царя не мина съвсем, но Царят е не по-малко умен от него. Въпреки това, Доган не пропусна да му размаха показалец за това, че не бил се коалирал с него за изборите. Малко отмъщенийце, дааааа. Каза и нещо много вярно - че което и да е правителство, е с правомощия, силно стеснени от европейските договорености, с оглед приемането ни в ЕС. Т.е., нашите политикани едва ли ще могат да си разиграват коня, както си искат. Доган ще бъде пак неудобен и за БСП, като коалиционен партньор. Царят, който винаги разсъждава като Цар, а не като партиец, няма никакъв проблем да се коалира както с леви, така и с десни. Той не ги брои за такива.Сигурно му изглеждат еднакви дори. Бесепарите сигурно отчитат това, това им е удобно. Няма никакъв спор, че Царят е възможно най-добрият премиер за пред света. Не ми се вижда възможно, обаче, червените бонзи да го преглътнат за премиер на тяхното правителство. Надали има по-голяма обида за тях от това - омразният Сакс Кобург Гота - техен премиер. Къде отива тогава митът за техните обучени и професионални кадри? А в историята на столетницата какво ще запишат? Освен ако, както казва Евгени Дайнов, не дойдат от Европа и не им набият канчетата, че такива са предпочитанията й за новия стар премиер на България. Първанов. Едва ли ще иска за съперник Царя на президентските избори. Въпреки, че може би точно това ще му обещаят, за да си оттегли сега претенциите за този пост. Но, дотогава - я камилата, я камиларя, дето се вика. Едва ли той ще хване много вяра на тия обещания. Сложна работа, но пак ви казвам, вотът на гласувалите за НДСВ, е вотът на гласувалите персонално за Царя. Ако с това не се съобразят при преговорите за съставяне на новото правителство, нашият вот ще си остане пренебрегнат , омаловажен и незачетен. |
| " Държа да отбележа, че поне периода 1985-1988 за неиздържан полит-изпит се отнемаше една единица от бала. Това са фактите. " - И аз го потвърждавам. И освен това - поне през периода 1980- 85 г. проложението беше същото. Всеки можеше да види СПИСЪЦИТЕ с резултатите от изпитите. В София 2 изпита , в провинцията по 1 изпит + зачота по " политическия ". Спормням си, че СПЕЦИАЛНО не казваха предварително резултатите от главните изпити преди политическия изпит, макар, че оценките са били вече поставени. Хората неиздържали " Политическия " изпит също имаха оценки. Всеки можеше да провери това по списъците. Ако беше иначе, щяхме да го знаем, или всички Политически НЕИЗДЪРЖАЛИ нямаше да имат оценки, или всички неиздържали щяха да имат слаб 2. А това не беше така.  " Политтическия изпит " беше направо формалност. Никакъв проблем не би било да се издържи, ако човек е чел вестник или слушал радио или телевизор. Ако имаш висок успех и си сигурен в приемането, също се ходеше на " политически " понеже всеки можеше да кандидатства по разни специалности в дадения ВУЗ. Така по- високия успех, ти гарантираше не само приемане, ами и по- хубава специалност във ВУЗ-а. |
| И аз държа да отбележа, Iezuit, че ник "Муктадасакс...." нема. Има един друг ник Muktadasaxkoburgidiotski, чието съществуване само по себе си доказва, че: А/ никът наистина е доктор по хуманна медицина в България, Б/ е напълно възможно да е бил скъсан на политиката през периода 1985-88, В/ от въпросните 85-88-а насам нищо съществено не се е променило нито в политиката, нито в медицината. Поне за този ник.  |
| ОК, olo, прав си. Ник Муктадасакс... няма, извинявам се на който се е почувствал засегнат от съкращаването и транскрибирането на ника "Muktadasaxkoburgidiotski". Ама това прави ли лъжата на Нели по-малка лъжа?  |
| Душко, забравил си - оценките от изпитите се слагаха на стената на сълзите веднага след като бяха готови, независимо от следващите изпити. По наше време 1981-83 беше както Нели казва. За 1985-88 нямам представа. Не е вярно, че политиката се взимала с вестници - учеше се яко, спомням си един приятел, който кандидатстваше ВИАС, зубреше и някакви благоевградски теми за безядрени зони. Днес по СиЕнЕн пуснаха материал във връзка с китайската оферта за купуване на Унокал, че КНР нямала добри стопански ръководители, способни да управляват такива фирми, и че в следващите 10 г. на КНР й били нужни 75 хиляди вносни мениджъри от световна класа. Проблемът на КНР-мениджърите, както много пъти съм ти казвал, е, че са възпитани по комунистически. |
| Да ти кажа честно, изобщо не зная кога и къде се е водил този спор. От твоите цитати добих бегла представа. Ако наистина е лъжа, не мога да защитавам Нели. Заради истината и коректността ти казах това за ника. Не за друго. |
| Ето един кратък и добър според мен материал от единпровинциален вестник. Добре е казано, въпреки че все още мисля воплите за "краен национализъм, фашизъм" и прочие за малко пресилени. Политическият ни елит роди "Атака" Политическият елит в страната ни се изненада в събота вечерта от резултатите на коалиция "Атака". И ревна - у нас се ражда фашизмът. Така е, но защо никой от политическия елит не разбра, че нощта е бременна. Или просто им е трудно да си признаят, че "Атака" е тяхно отроче. Опасността от нарушаването на етническия мир у нас не чука на вратата ни, тя вече е в парламента. В Народното събрание като четвърта политическа сила се настани ксенофобията и омразата. Страшно е, че близо 10 процента от хората прегърнаха техните идеи. Страшно е, че гласуваха не за програми и обещания, а за отрицанието. Защото кампанията на "Атака" и тяхната политика е точно отрицанието. Черният пиар изненадващо за всички отново се оказа печелившата карта. Плюй наред, призовавай към нетърпимост, фанатизирай избирателя и победата ти е в кърпа вързана. Всеки народ заслужава управниците си. Но именно нашите политици родиха "Атака". С излъганите надежди, с нерешените проблеми, с липсата на лична и политическа отговорност пред електората, с начина си на управление - след мен и потоп, с личните дрязги и болни амбиции, разцепили дясното пространство. Преди четири години Симеон Сакскобургготски обра вота на недоволните от управлението на ОДС и паметливите по отношение на управлението на БСП. Дойде с обещанията да обедини нацията и да реши проблемите ни за 800 дни. Не се случи нито едното, нито другото. Напротив, проблемите се задълбочиха, а нацията ни се оказа по-разделена от всякога. И хората логично казаха стига. Водени от лични амбиции и противоречия, двамата сини лидери разделиха дясното пространство и получиха заслужен шамар в събота. БСП се опита да се реформира, надявайки се на абсолютно мнозинство, заради лявата вълна, която почти заля страната на местните избори. И това не се случи. Може би заради спомена за Жан Виденов, може би поради факта, че младите не разбраха езика на столетницата. Години наред по-голямата част от избирателите чакаха да се реши и проблемът с етническата партия ДПС. И това не се случи. Не се случи обаче и другото - хората не предпочетоха в такава голяма степен патриотизма на БНС, не дадоха вота си и за предлагания нов етнически модел в лицето на "Коалиция на розата". Отрицателния вот обра "Атака". Обра го под носа на политици с опит и претенции. Днес плачът им е позакъснял. Залисани в битката за депутатски места, политиците ни проспаха раждането на крайния национализъм. Макар че години една телевизия разпалваше етническа вражда, макар че не от вчера един журналист не криеше в ефир омразата си към малцинствата. От всичко това се роди една партия и напук на конституцията и Наказателния кодекс тя бе регистрирана и допусната за участие в изборите. Вече е късно и за плач, и за забрана. "Атака" е в парламента. Международните информационни агенции вече тръбят, че България, страната на Балканите, която години наред успешно поддържаше етническия мир, допусна в парламента да се настани крайният национализъм. Опасно е, че ксенофобията ще твори законите на страната ни, опасно е, че вече не от ефира, а от парламентарната трибуна "политици" ще се зъбят на малцинствата в страната ни. Опасна е и късата историческа памет и дълбокият сън на политическия ни елит. Защото в една друга страна от недоволството, от кризата и бедността се роди националсоциализмът, чиито плодове бра целият свят. Балканите са буре с барут. Задължение на всички ни е да спрем искрата. Севдалина ВЪЛКОВСКА |
Дълго време се чудех на кого ми прилича Сергей Станишев. Днес открих. На героя на Майкъл Дъглас от Falling Down ("Пропадане"?) Щръкналата коса, очилата, отчаянието...  |