Аз пък съм смаян от дълголетието на академиците - доста от тях са над 80, че и над 85. Почти няма под 70. Моите двама познати проф. Н. Ирибаджаков и К. Василев са сред най-старите, както и чл.-кор. Д. Спасов. Имах честта да видя един път и акад. С. Гановски, сгърбен одве. Харесвах Ирибаджаков и Спасов, макар комунисти и ни лъжеха едно време за запада, който познаваха, но интелигентни хора, европейци и добри писачи. Василев и той партизанин, но доста по-лековат, макар по-превеждан в чужбина (СССР и КНР най-вече). Акад. Цено Хинковски, животновъд, го помня от календарчетата на БАН и ме кефеше с името и специалността си. Акад. Юхновски днес го слушах по новините на БНТ да разяснява за азотния окис. Според мене Валери Петров и Вера Мутафчиева са си академици, А. Дончев и аз го смятам за средна ръка юношески писател. |
Публикувана е петиция за реформа на науката в България доц. д-р Любима Йорданова Днес, след сериозни разговори в научните среди като следствие от проведената наскоро немско-българска научна конференция “България и Лисабонската стратегия”, се стигна до решение да публикуваме текст на “Петиция за реформа на науката в Република България”. Петицията е адресирана до парламентарната Комисия по образованието и науката и Министъра на образованието и науката. Апелът е: • Приоритетно да бъде подготвен и обсъден от Комисията по образование и наука при Народното събрание пакет от законопроекти, обединени в Закон за висшето образование, които да обединят: а/ реформата във висшето образование и науката; б/ финансирането чрез държавния бюджет, бизнеса и европейските програми; в/ реда за присъждане на научните звания и научната и образователната степен доктор; г/ реда за децентрализация на Българската академия на науките и на Висшата атестационна комисия. Всички законопроекти трябва да се разглеждат заедно в Пленарната зала на Народното събрание – и на първо, и на второ четене и да бъдат синхронизирани, • Съществен момент от реформата да стане децентрализацията на науката в Република България с приключване работата на Висшата атестационна комисия и Централно управление на БАН. Децентрализацията на Българската академия на науките може да започне с отделяне на Академията и регистрирането й като дружество и обособяването на институтите и лабораториите й в три центъра: а/ център “Биологични и медицински науки”, б/ център “Технически и точни науки” и в/ център “Обществени и хуманитарни науки”, които да поддържат хоризонтална мрежа от контакти помежду си и със сродни звена в чужбина. Децентрализацията на българската наука е в хармония с ангажиментите ни като държава-членка на Европейския съюз. Голямата ни молба към българските журналисти е да разпространят в мрежите си новината, за да стигне тя до повече български граждани. Петицията е на разположение за подпис от българските учени и гражданите, които желаят да ни подкрепят, на адрес: http://www.bgpetition.com/reforma_na_nauk ata/index.html ЩЕ СЕ РАДВАМЕ, АКО НИ ПОДКРЕПИТЕ. |