Отиди на страница:
| Дано да отиде в рая. Няма ли да се намери обаче кой да преведе Malleus Maleficarum на български? |
| Дълбок поклон пред големия човек и трансцендентален идеалист Иван Стефанов. Или, по-точно, на големия идеалист и трансцендентален човек Иван Стефанов. Който дори и в най-лошите изследвания умееше да откроява добрите страни и великодушно спестяваше на автора справедливите критики. Вечна му памет! Ортега и Гасет беше писал за Макс Шелер, че е първият човек във философския рай. Иван Стефанов със сигурност е първият българин в историко-философския рай. |
| Присъединявам се към Менти в уважението си към паметта на проф. Иван Софрониев (така го наричахме, понеже имаше и друг проф. Иван Стефанов). Чел ни е лекции само веднъж-дваж, понеже класическата философия, по която авторът д-р Денков ни беше асистент, се водеше от покойната Е. Панова, но беше достъчно да го оценим, чел съм една от книгите му, сигурно е първата - "Кант и проблемът за диалектиката" - което заглавие явно е взето от Хайдегеровата книга "Кант и проблемът за метафизиката". Освен него в СУ имахме и други запалени кантианци - проф. Исак Паси, автор на книжката "Естетиката на Кант" и по-дебелата "Немска класическа естетика", и (тогава) доц. Искра Цонева, която ни водеше упражненията му по Критиката на способноста за съждение. Сред по-старите ни кантианци личат преводача на трите Кантови Критики - Цеко Торбов и жена му Валентина Топузова, превела Пролегомените, без които трудно се разбира Критиката на чистия разум, и разбира се проф. Димитър Михалчев, който не е съвсем кантианец, но бил наречен "Кант на Балканите" от учителя си Й. Ремке от Грайфсвалд. |
| Позволявам си да изразя и несъгласие с автора, че трансценденталния идеализъм не е интересен. Мисля, че е една от най-интересните работи out there, поне за западното (евроидното) човечество. Популярно, трансценденталния идеализъм е учение за това как субекта (човека или човечеството) създава своя свят чрез своята дейност (за Кант - мисловна дейност, но явно се отнася и до телесната), изхождайки и от някои независещи от него дадености (за Кант - понятията ни за пространство, време, причинност и др.). Искра Цонева ни учеше, че ако тр. идеализъм да има безспорни слабости, когато ни обяснява политиката и икономиката, то е в стихията си, когато обяснява художественото творчество, и мога да добавя, и битието на душата, нейната вътрешна история. * Много е важен i въпроса за аскетизма, който поставя д-р Денков, няма да излагам пак възгледа си, че истински аскетизъм е възможен само в обществото на благоденствието, но Иван Софрониев Стефанов, макар аскет, не приличаше на Сократ - имаше достолепен професорски вид - строен, тогава съм го възприемал и като сдържано елегантен, с очила с дебели лупи и "умни" ръце, които доколкото си спомням доста переше като говореше. С извинителен маниер, без никакъв елемент на bullying, характерен за някои други преподаватели. Макар от Видинско (сега научавам), нямаше акцента на др. Лильов и имаше безукорно градско и европейско излъчване. |
Яя....... Тук място за помени ли сте отворили. Аз в един момент си помислих че чета гробищен вестник.  Аман от празноглави мързеливи слово-дърдорковци. Да ви .... на философиите. Идете изкарайте некой лев по нормалния начин. Теории и теоретици колкото искаш....... Така е лесно........  |
| За него аскетизмът вероятно беше нещо като методология на познанието, затова предпочетох да разделя идеализма от антропната трансценденталност. Идеализмът е състояние на екзистенцията, защото изисква непрекъсната връзка с реалността, за да я коригира и верифицира, или пък за да екстрахира от нея моделите за обратно въздействие върху грубата пластичност. Иван Стефанов сякаш беше преодолял активизма на идеалното и не предявяваше никакви претенции към битието. Той беше в истинския смисъл на думата daseinsanspruchsloser Mensch и затова ейдетична реализация на трансценденталния субект. Спомням се как през зимата на 1977 попаднахме с Иван и Андрей (тогава) Кузмин в един нощен студентски бар в Лайпциг... Иван декретира категоричния императив да отидем на дансинга, а сам остана като монумент зад масивната дъбова маса - истински Кутастха, незасегнат от светските вълнения и (сърдечни) страдания. |
| Извинявай, СветлоПиво, че сме те раздразнили. Ти, а и никой човек, не заслужаваш да бъде дразнен. Заслужаваш много повече. |
| Лека му пръст на професора. Не съм учил философия и не го познавам, но този очерк определено беше много интересен и затрогващ. Светло Пиво, На мен като не ми е интересно нещо - не го чета. Нито пък се изказвам после. Ако се чувстваш длъжен да оставяш по едно глупаво мнение под всяка статия - мисля, че имаш проблем. |
| Не го бъзикаите светлото пиво Той е Косовистче, още по умърлушено след изборите но безкраино щасливо от победата на БСП и загубата на царя А как се радва на успеха на ДПС? таиничко се радва и на тях, иначе ги мрази! |
Poznavam prof. Sofroniev ot studentskite godini. Ne beshe nash prepodavatel, no be uvaghavan i lubim zaradi serioznite si raboti. Neverojatnija mu intelekt be propit naistina s evropeiski duh i moral. Prisaedinjavam se iztzjalo kam kazanoto tuk za nego ot d-r Denkov, Chicho Ficho i Mente. Svetla mu pamet ! |
| За Бьоме не съм чувала. За Декарт знам толкова малко, че е по-зле от хич. Но за Бейкън знам достатъчно, за да му имам зъб. Тоя е олицетворение на всичката следсредновековна новотия. Въплъщава новата мода мъжете да борят страховете си не като горят вещици, а като унищожават самата майка природа. Бейкън казал, че работата на човека е да насилва природата. Да измъква из недрата й квото му скимне. Мизерията на позитивизма тръгва от него, той е тате й. А кво да мисля за предвиждането на ужасите и развиването на ума в инструмент за предварване на всяка опасност? Толкова ли е било и е трудно да се предвиди, докъде ще ни докара тази карикатура на умност? Много обичам историята на атомната бомба. Историята на Първата световна война - още по. Голямо предвиждане е паднало. Наред с алчността и ловко накитените идеи - тези алфредови птици, херманови мобидикове питъреви челюсти, - трансценденталната рекогниция е ебала основно мамата на мъжете, на нихните мами и просто на всички, доживели да предотвратяват кошмарите си. Начи първо си го измисляш, после те хваща паника, сетне отговорно се заемаш да предотвратяваш, а накрая земята не стига да погребе труповете. Море, стига. Случайно срещнал у Кант идеята за човека като цел сама за себе си, а не средство за други неща, и твърдо решил да учи философия. Струва си човек да чете вестник Сега, ако попадне веднъж в годината на такова изречение. Някой тук да познава една студентка от Лайпциг, която през седемдесетте четеше Кант в оригинал без да й е работа? |
| Бог да прости проф. Стефанов! Нашият свят осиротява с малко, когато бъде напуснат от такава светла личност. * Смаян съм от грубата грешка на автора. За него предтечи на Новото време са Френсис Бейкън, Рене Декарт и Яков Бьоме. Бьоме е един изтънчен и еклектичен окултист, силно повлиян от Парацелз и притежаващ афинитет към манихейски идеи. Той е толкова рационален, колкото Рьорих или Баба Ванга. За какво "ново време" може да става дума? |
| У нас Проф. Иван Стефанов познаваше най-добре ЧИСТИЯ РАЗУМ. Опита да живее един ЧИСТ философски живот. Искаше да прилича на Кант. Живя аскетично и концентрирано в света на книгите и идеите на немския идеализъм от Кант до Хусерл. За разлика от много други Университетски преподаватели той не беше надуто арогантен, не беше полуприкрит циник, не превърна знанията и статуса си в източник на даскалска халтура и дребни печалби. * Проф. Стефанов беше деликатен и фин човек. Разбираше и примирено прощаваше несъвършенствата на околните. ** Отклони се от Кант само в 2 неща и те му донесоха нещастие: 1 - ожени се, а жена му се превърна в алкохоличка. 2 - не се погрижи за здравето си както Кант (на когото лекарите са казвали, че ще доживее най-много до 30 г., а той с воля и грижа за себе си доживява до 80) и това се оказа фатално. Проф. Стефанов доживя само до 59 г. |
| За позитивното мислене и очакването на злото ще цитирам известните думи на Исус (от Матей 6:25): "...25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете птиците в небето, те не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 27 И кой от вас може с тревога да прибави един час към живота си? 28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат; 29 но казвам ви, че дори Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? 31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се даде. 34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото, което му се намира. |
| Ех колко е лесно да се правите на умни. Пък и като знам колко професори на глава от населението има в БГ и как се става професор...... Един повече или по-малко - какво толкова. Но вие си знаете! Всички сме смъртни ! |
| Мир на праха му, г-н професора е бил чист човек, такъв го описвате. Притеснение за утре, непознато ми е, ако днес съм спазил нравствения закон  |