Отиди на страница:
| Това се твърди да е кирилизирана транслация на онази латиница, която се приписва на Волен, а може и да е негова....та какво?!Срамувам се от маъка си и баща си - дребни чиновници в редиците на Партията - голямата ядачка на души. Израснах в малкия матрярхален раъ на тяхното страхопочитание- в кqси черни панталонки, бяла ризка и червена врqзка, с пречупена вqв лакqтя рqка: РАПОРТ ДАДЕН! Веднqй вqв блqсканицата за кифли (от 5 стотинки) в училищната лавка тqлпата ме притисна кqм сврqхзагадката на природата - едно момиче с меки форми. Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха. Аз станах мqй, а момичето остана девствено - тqлпата, тоест колективqт, ме оформяше.. Няколко години след това бях вече оформен онанист. В града на анархистите растях все по-дисциплиниран, по-самойив и неуверен, неориентиран, некомсомолец, неокосмен космополит. Обичам няколко йени в раъона от Арл до Пасадена И те ме обичат. Няма никога да захапя зqрната на гqрдите им. Защото сqм посаден в пустинята. А те са в друго измерение. В яловите пясqци на мастурбациите всичко попива, сякаш никога не е било. Проижождам от семеъство на хора. Баща ми се увличаше от аритметика. Опита се да реши следната задача: СРАВНИТЕЛНО СЛУЙБА СОБСТВЕНО + НА = ИНФАРКТ МИСЛЕНЕ ПАРТИЯТА и умря от отговора. Точно на 50 години. Достатqчно му е! Следващият! Има пластелин. Има властелин. Играта продqлява. Играта на дqрява. Ринги, ринги, рае, играта коъ не играе? Посочете ни го с прqст натикваме го в кучи гqз! Веднqй ми писаха шестица по литература, когато казах, че няма смисqл да се тqрсят в "Хамлет" несqществуващи неща. "Хамлет" просто е едно стихотворение за невqзможността. Оттогава нямам шестици. Оттогава няма такава учителка. Бях на шестнадесет години. Бях изпреварил своите другарчета. Те отдавна ме изпревариха. Вече не са другарчета, а другари. Сега за тях сqм аутсидер(ов). Сякаш никога не са били наъ_силните години - потqнали, разтворени в комунистическото блато на безвремието, в безумния гqлтач на времето. Аз и такива като мене - гладни врабчета кqлвяхме трохите на цивилизацията, промqкнали се тихо през ситното цензурно сито, и ги поливахме сqс долнопробен алкохол с чистотата на спирт за горене. Лост дйенереъшqн. Даъте ми лост, тоест власт, и опорна точка, и ще превqрна цялото човечество в лост дйенереъшqн в ласт дйенереъшqн, власт дйенереъшqн... Днес остарелите врабчета лекуват своя глад сqс гладна стачка. Гладqт, разправят, бил универсален лек. От глад човек олекотява, става лек. Навейдаш се кqм него, вдишваш, правиш "дух"! и вийдаш как отлита като дух. Това е! РАПОРТ НЕПРИЕТ! Вqв този не-живот постигнах максимума за мислопрестqпник: Триъсет и три години... Истина, истина ви казвам: Чудо просто няма да има... Подарявам матерялното си тяло и всичките си органи на компетентните органи, на общинските власти, на регистqра, на министqра, на кадастqра... Тqъ като ме чака пqт ад астра... А крqст да се намери не е мqчно И криминални за отстрани не липсват... Горното написах саморqчно и за верността му се подписвам: |
| В.С. Срамувам се от майка си и баща си - дребни чиновници в редиците на Партията - голямата ядачка на души. Израснах в малкия матриархален рай на тяхното страхопочитание - в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка, с пречупена във лакътя ръка: РАПОРТ ДАДЕН! Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки) в училищната лавка тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата - едно момиче с меки форми. Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха. Аз станах мъж, а момичето остана девствено - тълпата, тоест колективът, ме оформяше. Няколко години след това бях вече оформен онанист. В града на анархистите растях все по-дисциплиниран, по-саможив и неуверен, неориентиран, некомсомолец, неокосмен космополит. Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена И те ме обичат. Няма никога да захапя зърната на гърдите им. Защото съм посаден в пустинята. -------- и ще превqрна цялото човечество в лост дйенереъшqн в ласт дйенереъшqн, власт дйенереъшqн... Днес остарелите врабчета лекуват своя глад сqс гладна стачка. Гладqт, разправят, бил универсален лек. От глад човек олекотява, става лек. Навейдаш се кqм него, вдишваш, правиш "дух"! и вийдаш как отлита като дух. Това е! РАПОРТ НЕПРИЕТ! Във този не-живот постигнах максимума за мислопрестъпник: Тридесет и три години... Истина, истина ви казвам: Чудо просто няма да има... Подарявам материалното си тяло и всичките си органи на компетентните органи, на общинските власти, на регистъра, на министъра, на кадастъра... Тъй като ме чака път ад астра... А кръст да се намери не е мъчно И криминални за отстрани не липсват... Горното написах саморъчно и за верността му се подписвам: Волен Сидеров -:- Преведох на български началото и края. Нека некой да поправи средата. И да прибави пропуснатото. Да се види с какъв майнд-сет си имаме работа. |