Асен Кисимов
Добави мнение Мнения:5
| Отиде си най-добрият човек, който познавах, най-добрият между приятелите ми още от ученическите години. Бог да те прости, Асе! Исках да напиша нещо, не мога. Почетете паметта му с добра мисъл! |
Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как. И тъй всяко момче, всъщност е бъдещ мъж - поет или моряк. Всеки малък мъж мечтае миг поне да е силен и сам. А моретата да са до колене - дори на голям. Растем и пак ще растем, но заедно с теб - приятел с теб съм днес и утре, и до край - въпрос на мъжка чест, не на игра. А морякът иска да е капитан, смел капитан. Капитанът иска да е Магелан - поне Магелан. Растем и пак ще растем, но заедно с теб - приятел с теб съм днес и утре, и до край - въпрос на мъжка чест, не на игра. |
| Къде остана детството Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви - язък! Къде ми е класната стая, къде е коравия чин, а, б, в, тире, запетая, забравих ги вече - амин! А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви, отминаха стъпките бързи и ехо не чувам, уви. Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти дали пък не са ми сърдити че съм ги отрекъл почти? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? Щом той ме повтаря, дали? R.I.P. |
| Хвърчащите хора Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги - литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо - стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? В последното си интервю ни завещал това: Усмихвайте се повече и запазете детското в себе си. |
Добави мнение Мнения:5