ФРАНКОФОНИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Отиди на страница:
| Така се случи, че моята първа учителка по френски бе и първата ми учителка по руски-Мария Овчарова. Жена на около 45 години, стройна, изправена, с буйна чуплива коса до раменете, стриктно поддържана. Беше винаги облечена в костюм-пола и сако, а блузата в съзвучие с цвета на костюма. Когато преподаваше, провлачваше гласните и това , заедно с фамилията и буйната и чуплива коса и определи прякора. Имаше особен начин на преподаване-след като прочетеше изразително урока, което на наш ученически език означаваше "изблее", започваше отначало, като след прочитане на всяко изречение, караше целия клас да повтаря в хор след нея. Всичко вървеше нормално, докато веднъж един наш съученик-Димитър Билев не избля жално след нея поредното изречение! Очаквахме, че ще го изгони, ще му се скара или накаже по някакъв начин, но тя каза само: а теперь всех вместе....Въодошевени от безнаказаноста, на следващото изречение още 3-4 се присъединихме към "овчия" хор, а на последното изречение целият клас, включително и примерните отличници дружно блеехме след учителката. В интерес на истината искам да кажа, че учителката ни нито веднъж не бе посегнала да удари някого, да го нагруби и въобще да му се скара. Най-"острата" и реакция беше да каже: "Е защо така бе ученици, може ли такова нещо..." Веднъж, когато майка ми притеснена от една нейна забележка в бележника ми, че "ходя редовно без домашно по руски на училище", отиде да и се извини, Овчарова я прегърнала през рамото и казала:"Не се тревожи СЕСТРИЦЕ! И аз го имам същия хубавец в къщи-вечно не чул кое му е домашното! Така са тръгнали-така ще си отидат, въобще не се притеснявай!"  Блеенето ни продължи и извън училище- отначалото блеехме на български, а по-късно, когато се напапагалчихме и с бая думи и изрази , и на руски. Правеше ни кеф да минем край някоя група възръстни и изведнъж да започнем да си разговаряме провлечено на руски и да наблюдаваме реакцията им- от учудена до озлобена, вероятно, на бъдещите псевдодемократи- приватизатори, ликвидатори и въобще рушители на България. Веднъж, блеейки си така на руски, към нас се приближиха група екскурзианти. -Ну ребята вы даете! Где вы так хорошо научили руский?-Гледахме като изненадани маймунчета и незнаехме какво да отговорим ! -Есть в городе школа руского языка?- Продължавахме да гледаме "умно"! -Ну, хорошо-каза водачът им може би и започнаха да ровят в раниците и саковете и да ни подаряват сувенирчета-значки, матрьошки...На мен две какички ми подариха албум с изгледи, но така и не запомних от Тираспол или Тернопол-очите ми останаха в тях! Сламенно руси коси, небесно сини очи, пищни бюстове...аз от малък съм си тъкъв-като видя мацка със сини очи, руси коси еле пък и с хубав бюст-акъла ми спира! Ама защо? Като съм се родил, майка ми била 46 кг с мокри дрехи и нямала кърма(живеела в София с баща ми в Студентското общежитие), баба ми като я видяла и казала:"О, Ганке, ти шъ го умОриш тук тава дЕте!" И ма грабнала, та на село Галиче. Там умила бозките на козата Пеца и ма турила да цицая, та така съм живнал. От тогава съм такъв хубав и умен... и див като козел! А липсата на майчина цица явно ми се е отразило, затуй до сега тоз мерак за хубава цица! Не посмяхме да се похвалим с подаръците си пред съучениците на следващия ден- един вид, вижте кво ни подариха, за това, че се подигравахме и имитирахме учителката си! Но се оказа, че подигравката е била за наше добро! По-късно, когато започнахме да учим френски при нея, се стараех да повтарям и запомням всяка дума, както тя я произнасяше! За съжаление след завършване на основното си образование, нито веднъж не успях да се срещна със нея, а от сина и, с когото само се бяхме видяли преди 45г и едва преди 4 години запознахме чрез Интернета, разбрах, че е починала. А така ми се искаше да и кажа:"Учителко, благодаря ти, че ми отвори очите за тези два чужди езика!" Редактирано от - Чок觧 на 02/12/2005 г/ 18:08:59 |