Отиди на страница:
| Опасявам се че авторът има предвид част от нас, скъпи съфорумци... Доста злоба се излива тук по тези страници. И доста хора само гледат как ще станат за резил околните, без те самите нищо да вършат. Никого в нищо конкретно не обвинявам, разбира се - просто предлагам да размислите по тази статия от тази гледна точка - всеки за себе си... Въпреки, че то сега като се почнат псувните... няма да е много "за себе си"... |
| Заеби! Много редко днеска, да не е пламнала дизентерия от буклука? Аре докато Кака не ме е погледнала лошо да се понасям... Рот Фронт! ЗКПЧ-др.Радул |
Много вестници четат тея от "Стръшел" !!! Обаче като се замислиш ... има право старата кримка Антов! Аз ще му дигна пръст  , даже два , макар , че това дето го е написал не е за реконтрата, а за черната хроника.... дано го прочетат тез журналисти вампири , дето изпадат в нирвана някъде като има кървища и убийства.... Като днешното заглавие на 24 часа , за взрива в Обзор...    Редактирано от - керпеден_1 на 15/7/2005 г/ 10:44:56 |
 Явно не познавате автора!!!Дедито (1929г.), си ги пише тия работи, открай време... Някой от вас знае ли го как живее, каква пенцийка получава, жив ли е , здрав ли е... Ма к'во ви пука ... лаф да става  Погледнете назад и вижте какво е написал !!! Това е един от класиците на България! Аман от подигравки! . Бай Ясене, що не пуснеш тука "СЛЪНЦЕ" ??? "Моето мило Слънчице".... И за умните учители !!!  |
| Г-н Старомъдев, покорно моля, обърнете внимание, че, за да напишете постинг, кликвате върху надписа "Дайте мнение по статията", а не върху "Дайте мнение върху пенсията на автора и творчеството му отпреди ислямската революция в Иран". А иначе сте прав - да, лаф да става  |
Бях чел някъде, че дядо Му Фердинанд Леополд Мария Заксен унд Кобург унд Гота, или както там още се казва, бил първият монарх в света, който се качил на аероплан, понеже бил изключителен любопитко. Това станало на някакво изложение в Париж. Та, мисълта ми, ако може да се говори за такава изобщо, е - що не земем да качим внука Му на последния самолет на Авиокомпания "Балкан", докато още не е пламнал във въздуха?  |
| Откровение На летището седя и усещам - озверявам. Не, това не е шега, няма да ви зарибявам. Ала нека уточня, че седя, но във бюфета и на масата пред мен има няколко шишета. Днес е петък, следобяд, и умът ми не побира как на масата до мен се наливат само с бира. Аз за разлика от тях вперил съм с усмивка кротка своя поглед замъглен върху три бутилки водка. А до водката мезе - две филенца от севрюга и, за да не е сама, също пушена белуга. Масло във кристална купа, после хляб, но само чер, резенче лимон, и хрян, и, разбира се, хайвер. Телешки език, студен, гъби, средно осолени, и картоф, голям, варен, пара вдигащи пелмени. Ала нещо не достига, озверявам затова - няма никъде пред мене краставичката добра. Монолог на Звяра, първо действие от пиесата "Краставицата и Звяра" |
| Озарение Аз помня чудното мгновение когато чух от Мирча Кришан следното учение, че краставицата, деца, 98 стотни е вода. Затуй сега със водка се наливам - така де, краставицата поливам. Когато стане тя с огромен ствол, ще се консервира в алкохол. Същото действие - Звярът, пред събраните съчинения на акад. Мичурин |
| "Краставицата" - Забранена за употреба от "Самозaдоволяващи" се !!! Може, но само ако е нарязана на търкалета ! Справка - "Задължителни мерки за безопасност във Форума" Редактирано от - OLDMAD на 15/7/2005 г/ 12:31:28 |
| О, Бел, добре си ми дошла. За тебе питам аз отдавна, а ти мотаеш се насам-натам и влачиш се с походка бавна. Въпросче имам аз за теб. И истината искам знай! Ако случайно ме излъжеш, това ще бъде твоя край! Кажи ми, Бел, признай пред мен, могъщо седнал в своя трон, защо в мазето пак е пуст за мен най-важния бидон? Къде са краставиците, о Бел, каква е тази конюнктура, където си оставам аз единствено, и само, с ... саламура. Въпрос на Звяра към Бел, все още първо действие от пиесата "Краставицата и Звяра" |
| Реконтрата, драги Форумци (да, и към тебе се обръщам, драги, Coeus, не се пули, а продължавай нататък) разкрива тежките проблеми на Холивуд, но в същото време адресира проблема с магнитните полюси на Земята. Знае се, че магнитните полюси се движат и периодично си сменят местата. Знае се също, че Холивуд е в идейна криза. Звучи несвързано? Ето вижте: Навремето животът бе сравнително спокоен. Имаше хляб, а Холивуд доставяше зрелищата - то бе природни катаклизми, терористи, поголовен мор и сеч, многосерийни убици, трупове на конвейр. Сега, обаче, също като при магните полюси, нещата се обърнаха. Катаклизмите, терористите, катастрофите вече не са зад стъклото на телевизора, а зад стъклото на прозореца. Кръвта ти кипи и искаш да видиш престрелка? Не пипай дистанционното, а само погледни навън - ще видиш ужаса наживо. Ето това предизвиква криза във всички сектори на телевизията, филмопроиззводството и забавната индустрия. Те вече не могат да представят нищо, което да грабне съзнанието на зрителите, освен, може би да почнат да правят едни такива спокойни филми и предавания, в които хората да се затворят далеч от реалността. Та полюсите вече са сменени. Да очакваме съответната реакция. |
| На кой ще викаш ти лопата, Звяр несретен? Бидонът ти - да, верно е ометен. Откакто аз вълшебния бидон разкрих, на тялото си нови свойства, xм, открих. Затуй, оттук-нататък, дърт козел, ще се наричам вече Анабел! А ти, зверунгел, тъп дебел, замезвай вече с Витабел! Право на отговор на Анабел - на следващата страница |
| Щом я караме като в "Асоциации"... Ми айде... "...Ех, що не съм поет, поет като Пишурката, ех че ода бих написал, на баба си .... "... на ... "Краставицата" . Карррай, лафче да става  |
Ах, Фортиций, А, вие, вие сте поет......, както казала Мина на Яворов. Очаквай най-лошото и няма да останеш разочарован! Ерик Маркъс /безапелационно/ Безпощаден в очакванията си е също и Едгар Алън По когото, подозирам, вечер Фортиций тайничко чете и се вълнува. Ах, затуй ли-уви!-буря есенна сви- и уби мойта Аннабел - Ли! |
| Ах, вие, вие сте поет, на Яворов казала Мина. Поет съм - нали току що ме пое, Отвърнал тъй Пейо на свойта любима. д-р К. Кръстев „Спомени за големи български поети в стихове”, София, изд. „Членорогъ”, 1921 |
, и за всички останали - също, но за Сиби - не медал, а купа на шампиона: 
(тя си знай що)