
| Снощи 25/07/05 тука се хортуваше за шарфантии и гювендии. Който не е в течение на думите, Симплата пак ще ги обЯсни. В деня когато е дошъл комисар по присъединяването за строго мъмрене на тройкаджиите-кандидати да се организира един от най-големите циркове от любящите Европата ПУЛИтици е меко казано да се изсереш на метеното. Върха на сладоледчето, обаче е “всенародното” въстание против турците начело с патриота Болен Сайдър, включващо 20 скинари и 280 пенционери. Утре в европата ще дуднат за опасната ксенофобия на България(не на Болен). А в Турция не ми се мисли, къв джънгър ще се вдига. Или както се вика “не стига, че гръм ме удари, ами се и насрах”. * * Боже, пази България Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 27/7/2005 г/ 01:37:53 |
| Няма се обясняваме. Край. Щом Надка се прегърна със Сидеров - кво повече. Кой разбрал - разбрал. Сега чакаме нови избори и бързичко. Редактирано от - Simplified Solutions на 27/7/2005 г/ 01:42:31 |
| Mrx++ 25.7.2005 г. 19:49:46 Ина Шафрантия идва от името на диригента на първия оркестър в България, в Шумен - Шафран. Девойките, които свирфели в този оркестър им викали шафрантии. Считало се, че те не са много порядъчни, щото свирели в оркестъра. не ми е ясно, защо всите се косите, като утре, че ви мине. Утре ще видим, каква ще излезе. |
| Е! Здрасти Ган :-) Виж, какво видях Ако мустажите на единия отидат на лицето на другия, а тупето на другия на голотемието на единия.... гот, а... |
| Т'ва, за шафран... шафрантия, мажоретка, операторка на духов инструмент и пр., го разбрах... донякъде. . Ама гювендия, като какво ще рече? Да не би да идва от гювеч? |
| “Гювендия(от турски) – развалена жена, демек пак “шарфантия”. Или закономерен КРАЙ на т.н, “преход” * ЕКСКЛУЗИВНО * Простотии до сега е имало бол. Но за разлика от друг път има един СЪЩЕСТВЕН момент. Заговорът срещу европейското бъдеще на България УСПЯ. Т.н. “десни сили” бяха употребени като елементарни пионки, които даже се гушнаха под крилото на сайдеровата хАтака(хеле Натка). Генералите и шмекера Симо разиграха ювелирно театрото. Честито талибанство и братска дружба с Косово! |
| Константин Петканов * В кн. IV от год. II (1930) на “Философски преглед” биде поместена една статия на видния наш писател г. К. Н. Петканов: “Характерни черти на българина”. Тази крайно интересна работа даде повод на г. д-р Герхард Геземан, професор по славянска литература в немския университет на Прага и едновременно редактор на голямото списание за славянска култура “Slavische Rundschau”, да се занимае в отделна статия - “Проблематичният българин”1 с характерологията на нашия народ. * Алеко-Константиновият “Бай Ганю”, пише проф. Геземан, е сатира на “известни български народни типове” и “народностни особености в характера”, които Алеко смята лоши и вредни и които трябва да бъдат преодолени. Проф. Геземан се пита: вярно ли е, че Бай Ганю е толкова вреден и отрицателен тип, който трябва да се преодолее? И отговаря: Бай Ганю е рожба на българския исторически живот; той е “един важен тип на приспособление на славяно-балканските народи под чуждото им иго във всяка форма”. Доколкото Бай Ганю със своя характер е спомогнал, да може българският народ да се нагоди към условията, при които е живял, и да се съхрани като народ, у него има нещо витално и положително. Бай Ганю е имал, прочее, да разреши една здрава жизнена задача “в биологията на своята среда” и, “като балкански опортюнистичен тип”, той сполучливо е разрешил тая своя задача. Бай Ганю престава да е положителен тип и би заслужавал да бъде осмиван едва тогава, когато стане “паразитен”, сиреч, когато се вмъкне и в културни епохи, гдето не му е вече мястото. Алеко Константинов е извършил, продължава проф. Геземан, “една историческа несправедливост” към Бай Ганю и затуй последният не може да бъде засегнат от Алековите остроумия и възмущения. Проблематиката на Бай Ганю почва едва тогава, когато, поевропейчен, с мушамата на гърба, той се връща в новата българска културна среда. Ала там, отдето Алеко трябваше да почне, за да проличи неговият герой като един вече отрицателен, респ. паразитен тип, там “Бай Ганю” свършва! * “Ако се опитаме да характеризуваме днешния български гражданин, ние веднага ще се натъкнем на непреодолими мъчнотии. На каква основа ще поставим тоя гражданин, когато той без оглед на българския бит се мъчи да се приспособи към Запада? И ако започнем да обобщаваме, ние ще се натъкнем на нещо доста характерно: то е голямата страст на днешния българин да се освободи от това, което е първично[i/] за него. Но според мен това са опити за формиране на един съвсем [i]нов тип на българина. Без да влизам в подробности, аз ще добавя, че истинският тип на новия българин все пак ще се роди в едно примиряване на “първичното” с “модерното”, т.е. в намирането на оня ключ на душата, който ще даде възможност върху българската целина да израснат и цветовете на западната култура. Ала това е съвсем друг въпрос. В случая нас ни интересува, доколко Бай Ганю е един положителен тип. Разгледан през призмата на хумора, на сарказма, на тъй обичайното за българина самоиронизиране, той се явява, наистина, като отрицателен тип. Но ако се даде тълкувание на постъпката му с оглед на неговия бит и исторически живот, тогава ще се види, че всички прояви на Бай Ганю целят едно - да скрият чистотата на неговата душа, за да може той да се запази от грозните недостатъци на човека, от алчността за чуждото и от тиранията. Малко ли са примерите, които показват, че българинът е нещо по-друго от груб интересчия, че той е често доверчив и наивен? Та борбите ни за държавна независимост не са ли изпъстрени със случки, които сочат на величието на един творчески и самоотвержен дух? Пак ще кажа - това е една друга страна от характера на българина и тя изисква по-сериозно обсъждане.” Натиснете тук Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 30/7/2005 г/ 16:50:53 |
“шарф” идва от руското “шарф”(или френското “echarpe”) – тънък плат заметнат на раменете, около шията, или около главата. Докато “шафрантия” идва от турското “shifrinti” – развалена жена. Тъй, че има разлика между “шарфантии” и “шафрантии”, макар че вторите упорито се мислят за първите. ![]() |
| Некои форумци да ме прощават, ама в тая жега... . Шафран . Английски: Saffron, Alicante Saffron, Autumn Crocus, Crocus, Gatinais Saffron, Hay Saffron Karcom, Stima Croci, Zaffer Френски: safran Немски: safron .... Наименованието „шафран” произлиза от арабската дума “za’faraan”, което означава „жълт”, превърнало се на латински в safranum. Шафран расте и се отглежда в Испания, Гърция, Иран, Италия, Украйна... В Близкия изток и в Южна Европа се използва за ароматизиране и оцветяване в ярко портокалов цвят, на ястия с ориз( пилафи, паели, ризото и т.н.), ястия с агнешко, риба и птици (за увеличаване на аромата и за оцветяване), а така също добре се съчетава и с ястия включващи домати и аспержи. .... Тъй като шафранът е силна подправка, трябва да се използва в минимални количества. Предозирането може да направи блюдата оранжево-жълти до червени на цвят и да ги вгорчиви. ... Във връзка с темата - Съществуват три качества шафран: Mancha най-висококачествения шафран от областта Ла Манча в Испания, Rio от по-ниска категория и Sierra – трето качество шафран, с по-високо съдържание на жълт цвят. . И най-важното ! Подправката да се съхранява в здраво и плътно затворена непрозрачна кутия, на сухо място. . Из.. "Билки и подправки за нашата кухня" -с., "Техника"83г. Редактирано от - OLDMAD на 01/8/2005 г/ 17:11:50 |