Лятото, морето
Отиди на страница:
И сметанов сладолед... истински, между две квадратни вафлени корички... струваше 5ст. Докато го оближеш и той цопне на земята  . Айде, оттатък пуснаха новия брой  |
Ей, припомнихте ми и лимонадата от 2 ст. и сладоледа от 5 ст. м/у вафличките ... и се почувствах пак на 11 години, на лагера във Варна.  |
И малиново, и ягодово  , и чичкото/лелката/все огромен/а с бяла престилка и калпак.Как съм завиждала на децата им!  |
| Ами тя много внимателно ге е казала, жената. Денонощни чалга простотии, строежи до дупка, мърляви капани - младежта издържа; не забелязват младите и даже им харесва - екзотика! За мен това са просто неуредици. |
| Не возвращайтесь к былым возлюбленным, былых возлюбленных на свете нет. Есть дубликаты - как домик убранный, где они жили немного лет. ***** ****** А завтра вечером, на поезд следуя, вы в речку выбросите ключи, и роща правая, и роща левая вам вашим голосом прокричит: "Не покидайте своих возлюбленных. Былых возлюбленных на свете нет..." Но вы не выслушаете совет. **** Андрей Вознесенский |
| Джейн е четиринайсетгодишно английско момиченце, с изпъкнало и навирено задниче, едва завряно в удивително тесни панталони. Всяка сутрин тя вперва замечтан поглед там, където слънчевото отражение блести в морето на изток. Зад нея е авренското козе стадо, събрано от Мюмюн, синделски циганин, който се е главил пастир за по един лев на глава добитък на месец. Плюс по една бира за него и Джейн, привечер, когато се приберат от къра. Мюмюн изчаква девойчето да вземе сутришната си доза романтика и леко се покашля. Тръгват надолу, от Аврен всички пътища водят надолу, към едни тучни ливади. Кимам им за добро утро, тя ми се усмихва и като че ли за оправдание промълвява - There's No Place Like Home. Спомня си Дувър, високия бряг. Обзема ме тиха ненавист към родителите и – военни пенсионери, по на 45 години, дошли тук да си профукват парите и завряли чедото си в тоя генгерлик. Миналата година я записаха в авренската прогимназия, но както се очакваше, експериментът приключи с потресающ ефект и нулев резултат, научи се да приказва криво ляво, но учителите не и дадоха диплома. Тогава бащата реши, че от Джейн нищо не става и я даде да учи занаят при Мюмюн. По обяд вече жегата е непоносима, стадото и двамата пастири са някъде навътре в гората. Козите и те не шават. Слънцето е високо и не блести вече в морето. Бавно се нижат тези часове и аз постепенно забравям Джейн, всеки си има кахъри на този свят. Малко преди залез отиваме до Каплата. Отдолу се прибира стадото и запречва цялата улица. Джейн размахва двуметров кривак, мъчи се да отмести стадото и реве с пълен глас: - Ърть, дъйба твойтъ мамъ, дубитък, дъйба! Ърть! Баща и и толкова не може. |
| Великолепно написано, Дон! И много тъжно!Бъдеще в ръцете на Мюмюн! Дъйба и английските дебили, дъйба! Дубитък ! |
| Ели, не вярвам да те утеши, но повечето места които са туристически постепенно се превръщат в малък кошмар. В Италия също е мръсно и шумно, и в повечето случай по-зле от Златните, ако изключим руините около Журналист. Венеция се е превърнала от приказка в претъпкано прескъпо място пълно с кичозни сувенири и идиотски правила. Например ако си се изморил не може просто да поседнеш на стълбите, забранено е, налага се да седнеш в най-близкото заведение, а там не можеш да седиш без да консумираш. Майорка е пълна с дебели англииски туристи, дори персонала на заведенията е англииски и нито следа от испанска самобитност. Краде се, а полицията не съдейства по никакъв начин. Мога да продължа списъка много. Сега започнах да разбирам, защо при откриване на нов остров или райско местенце богатите бързат да си го заградят, да сложат охрана и след това да си подстрижат голф-полянка. |