Добави мнение Мнения:19
| полиците се държат като мухи които искат да бъдат оплетени в паяжината на паяка на неутралном полосе неабичаинои красоте |
| Газовият пакт "Путин-Шрьодер" Петър Топалов На Кремъл му омръзнаха "газовите номера" на Украйна и Полша. Същото се отнася и за Берлин, който с удоволствие се присъедини към наказанието. До 5 години по дъното на Балтийско море, заобикалящ Украйна и Полша, ще премине нов пряк газопровод от Русия до Германия. Тогава енергийните проблеми на Варшава и Киев ще станат драматични и ще се превърнат в перманентна криза. И всеки в Европа ще почувства последиците от газовата геополитика. За това става дума. Геополитическият пробив на САЩ в Украйна и Грузия изправи Русия пред опасността да бъде блокирана в собствените си енергийни граници. По европейското направление това се отнася преди всичко за Германия, Франция, Австрия, Холандия и Белгия. Като цяло зависимостта на ЕС от руския газов износ е 23, 5 на сто, като при новите страни-членки е 74 на сто. Но през последните години и месеци Киев и Варшава се надпреварваха да създават кризисни политически и икономически ситуации: Киев - със своята "оранжева" революция, а Варшава - с плановете за създаване на нова транзитна мрежа за нефт и газ от района на Персийския залив и Туркменистан. Но тази геоикономическа и геостратегическа игра е от много по-висок разряд. Първият въпрос е дали нефтът ще бъде заменен от газа. Отговорът е "да" Вторият въпрос е дали преходът от нефта към газа е в ход. Отговорът е "не". Защото преходът отдавна е завършил и в момента вече става формиране на световния газов пазар, който обхваща всички основни промишлени и икономически структури в света. Сегашната историческа ситуация се състои в това, че пазарът на газа, за разлика от нефта, излиза извън силовото пространство на Америка. Газовият пазар е многополюсен, както от гледна точка на доставчиците, така и на потребителите и американците не могат да направят нищо срещу този факт. Вторият аспект е особената роля на енергоносителите. Тъй както нефтеният пазар остава и до днес основа на доларовата зона, по същия начин около газовия пазар ще се формира пълноценна зона на еврото. Днес Европа е най-големият и динамичен партньор на Русия, с който може не само да се търгува, но и да се осъществяват институционални трансфери. Това означава принципно нови взаимоотношения, в които Русия ще получава не само евро, но и гласове на членове в бордовете на западноевропейските компании. Това е и същността на договореностите на Русия и Германия за изграждане на Северния газопровод по дъното на Балтийско море, като от геополитическа точка получи наименованието "пактът Путин-Шрьодер". Северният газопровод (North-Transgas) ще тръгва от Приморск над Финландския залив, и ще завършва в Greifswald в Германия, недалеч от полското пристанище Шчечин. Тази тръба, дълга 1189 км, ще е тръба, конкурентна на второто трасе на Ямалския газопровод, което ако бъде построено, също трябва да транспортира руски газ през Беларус и Полша до Германия. Северната тръба ще има капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно. Въпреки че ще струва най-малко 5, 7 милиарда долара, т.е. с 4 милиарда повече, отколкото второто разширение на Ямалския газопровод, руският "Газпром" наложи именно тази инвестиция и немците с радост се съгласиха. В руско-немската политика икономическата себестойност в момента няма голямо значение. По-важна е геоикономиката и геополитиката. Северният газопровод ще изключи Украйна и Полша от енергийната карта на Европа. В "Енергийната стратегия на Русия до 2020 г.", официалният правителствен документ от 2003 г. се казваше, че "целта на газовата промишленост е осигуряването на политическите интереси на Русия в Европа". На тази цел беше подчинено и изкупуването от държавата на над 50 на сто от акциите на "Газпром", който заедно с нефтените си филиали е на път да стане най-големия енергиен гигант на планетата. Северният газопровод може да струва и 8-10 милиарда долара в зависимост от това дали ще бъде продължен от Германия до Англия. В споменатата газова стратегия на Русия се споменаваше, че газовите маршрути трябва да заобикалят съседните държави и да минимализират транзита. Потреблението на газ в Европа расте бързо. През 2004 г. то възлизаше на 840 млрд. кубометра, като половината идваха от Русия. Следователно Европа счита Русия за гарант на своето енергийно бъдеще. Руският газ стига до Европа в момента по три трасета. През Украйна, Словакия и Чехия, с разклонения към Австрия, минава газопроводът "Братство". През Беларус и Полша минава Ямалският газопровод. По западния бряг на Черно море минава третото трасе до Турция. През 2003 г. се появи и четвъртото трасе - "Синият поток", построен под Черно море между Русия и Турция, който в момента се използва в около 20 на сто. За строителството на нови газопроводи се говореше още през 90-те години на XX век. Тогава най-популярен беше проектът за Ямалския газопровод, състоящ се от две нишки с капацитет от 56 милиарда кубометра. Изградена беше първата нишка. Строителството на втората нишка - през Беларус и Полша, с капацитет 30 милиарда кубометра, не е решена и едва ли ще бъде решена. Неслучайно на тържествата за 750-годишнината от Калининград, Путин покани Ширак и Шрьодер, но не покани полския президент Квашневски, което е достатъчно красноречиво. Появи се поредният проект за газопровод - "Кехлибареният", минаващ през Литва и Латвия. В началото той получи подкрепата на Европейския съюз, който искаше да го впише в списъка на приоритетните инфраструктурни проекти. Но ентусиазмът отмина след априлската среща на Путин и Шрьодер, на която взеха решение за изграждането на Северния газопровод съвместно от руски и немски фирми. Това не е случайно. BASF е собственик на дружеството Wintershall, добиващо газ, което има 65 на сто дялове в Wingas, който е дистрибутор на руския газ в Германия. 35 на сто от акциите във Wingas са на "Газпром". Wintershall и "Газпром" си сътрудничат от 15 години. Досега Wingas е доставил в Германия над 100 милиарда кубометра. Друг партньор и съдружник е Ruhrgas - един от най-големите газови концерни в Европа. Той притежава и 5 на сто от акциите в "Газпром", а Бергман - директорът на Ruhrgas, е в управителния съвет на "Газпром". Двете компании създадоха дружеството Garosgas, с чието посредничество немците могат да действат на руския пазар. В участието на този проект, освен немските BASF и Ruhrgas, са заинтересовани Gas de France, холандският Gasunie и норвежкият Norsk Hydro. Въпреки че проектът е скъп, фирмите не се страхуват от евентуални загуби. "Газпром" гарантира, че суровината ще бъде доставяна до Greifswald по конкурентни цени. По този начин европейските потребители ще пазаруват газа при по-изгодни условия. За Полша и Украйна, които влязоха в орбитата на американското влияние, освен финансовите загуби от липсата на транзита, това ще бъде и растяща зависимост от руския газ, т.е. всичко ще е контрапродуктивно за тях. Краят на Северния газопровод не беше избран случайно. Това ще усложни евентуалното изграждане от Полша на газопровод от Норвегия и Дания. Строителството му беше решено през 2001 г., с прогноза през 2008-2024 г. Полша да купи от Норвегия 74 милиарда кубометра газ. Но още от началото този проект беше нереален и през 2004 г. беше свален от дневен ред. Що се отнася до Украйна, тук нещата са още по-лоши. "Газпром" вече води открита война с украинския "Нефтогаз Украйна". Стигна се дотам, че на 18 май Ruhrgas заяви, че условията на доставка на руски газ през Украйна са се влошили след идването на власт на Юшченко. Това изявление беше още един аргумент за строителството на прекия Северен газопровод. Освен това, в началото на юни "Газпром" предложи на Украйна да преминат от 1 януари 2006 г. на пазарни цени за купувания от Киев руски газ. Това означава, че от началото на 2006 г. цените на руския газ за Украйна ще нараснат от 50 на 160 долара за 1000 кубометра. Това беше отговорът на "Газпром" на Киев, който преди това поиска увеличаване на транзитните такси за руския газ през територията на Украйна. Сега тя е 1, 09 долара за транспортиране на 1000 кубометра на 100 км. Украинците искат "Газпром" да им плаща по 1, 75 долара. Нещата са сериозни, ако се вземе предвид, че 70 на сто от транзита на руския газ минава през Украйна. Ескалацията продължи. Киев увеличи цените на доставяното на Русия електричество от 0, 014 до 0, 024 долара за 1 киловатчас от 1 юли. "Енергоатом", който изнася тока за Русия обаче съобщи, че това е твърде скъпо и реално износът на украински ток за Русия беше прекратен, от което Киев ще губи месечно по 8 милиона долара. Но и това не беше всичко. В началото на есенно-зимния сезон 2004-2005 г. в хранилищата на Украйна се съхраняваха 7, 8 милиарда кубометра газ на "Газпром". След това, по време на "оранжевата революция", те се "изпариха". В отговор "Газпром" съобщи на "Нефтогаз Украйна", че до края на годината ще му достави като заплащане за транзита само 1, 1 милиарда кубометра, отчитайки и изчезналите 7, 8 милиарда кубометра. Общо през 2005 г. руската страна трябваше да достави на Украйна, като заплащане за транзитните услуги 23 милиарда кубометра газ. Но в резултат на изчезването на 7, 8 милиарда, Украйна ще получи около 14 милиарда кубометра. Полша е в подобна ситуация като Украйна. Тя е един от малките потребители на газ в Европа и транзитира над 70 на сто от суровината, идваща от Русия към Европа. От 2003 г. Полша, която има на своята територия 700 км транзитен газопровод с капацитет 22 милиарда кубометра годишно, има право да вземе от тръбата само 2, 5 милиарда кубометра. Освен това първата нишка на Ямалския газопровод не е реверсна. В случай на авария или прекратяване на руските доставки, Полша не може да върне транспортирания през територията си газ и ще трябва да го купува от Германия. Вече имаше един такъв случай, но немците препратиха поляците към Москва, откъдето трябваше да се получи съгласието за транспортиране обратно на газ от Германия до Полша. Всичко това се крие зад новия Северен газопровод между Русия и Германия. Това е "безпрецедентен проект и специалистите знаят какво означава за целия енергиен сектор на Европа", заяви в Хановер Путин. Беше прав. След изграждането на тази енергийна тръба Европа няма да е същата. Германия и Франция ще могат спокойно да се върнат към своя проект за евроконституцията с водеща роля в обединена Европа, с помощта на Русия. На проамериканските режими в Киев и Варшава ще бъдат сложени енергийни "белезници". Другите ще бъдат предупредени. Доста вероятно е в тази обстановка износът на руски газ към България да бъде прекратен. И кой може да си представи, че дуетът "Киев-Варшава", ще е по-силен от оста "Париж-Берлин-Москва"? P.S. Бот, не давам линк защото сайта е платен.
Редактирано от - bot на 05/8/2005 г/ 10:42:19 |
Ми нормално - и Латвия и Литва и Полша все имаха някакви претенции и създаваха проблеми на Русия. Иметь страна - иметь проблем. И решението се намери. Газопроводът няма да минава през тях и там те си знаят какво се прави супата, като е гореща  |
...алтернативен проект за газопровод от Русия, който да минава през Латвия, Литва и Полша... Тея трите страни все забравят, че края от който се пълни тръбата се намира в Русия и на руснаците им е писнало от номерата на украинци и т.п., които най-нагло крадат руска газ!Редактирано от - родник на 05/8/2005 г/ 08:57:56 |
Полша предлага на Еврокомисията алтернативен проект за газопровод от Русия, който да минава през Латвия, Литва и Полша. Поляците са много нагли . Какво ги кара да си мислят , че имат право на мнение в случая ? Газът е руски , следователно руснаците са единствените , които решават от къде да мине газопроводът . |
Седалгине мноо добре .А Полша и Украйна да чакат петролопровод от Ирак прекаран от US по въздуха. Да не говорим за украинския премиер издирван в Русия за милярди долари делавери.  |
CTORH, има да чакат! То за янките няма иракски петрол, че ще го делят и с васалите си. А украинската премиерка я е шубе да посещава не само Русия, ами изобщо избягва визити в страни, които току виж взели в предвид че я търси Интерпол и я прибрали на топло. Нещо като домашен арест по неволя за Тимошенко. Че и с Юшченко се е сдърпала. Абе нашите май са най-големи тарикати, никой не им е вдигнал мерника. Само народа, ама той май няма думата.  |
| Седалгине, благодаря за статията! Но искам да вметна някои уточнения. 1. Всъщност първоначално пряките подводни енергопроводи изглеждат по-скъпи, но на практика в дългосрочно планиране се оказват по-ефективни дори само като съотношение разходи по обслужване/транспортна способност/цена на гориво. Важно е, че криминалната съставляваща (кражби, диверсии) се минимизира. Като извадим от формулата и политическата съставляваща (капризите на транзитните страни като Полша или Украйна) и транзитната такса за пренос, която понякога придобива рекетиращи размери и удря крайния портебител не е удивително, че германците и французите намират общ език и интереси с руснаците. 2. Но най-съществената причина на тяхното сладкодумие е активността на Китай по изграждането на транссибирските енергопроводи от Русия, които Китай щедро предложи да финансира с капитал и работна ръка при последното посещение на Ху Дзин Тао в Москва. В контекста на ограничените природни ресурси Европа иска да си осигури достатъчно пряк и сигурен енегопът, а идиотското поведение на средноголеми (Полша, Украйна) и малки страни си е за тяхна сметка. Остават на свещи. Като обсъждаме тези схеми най-жалко изглежда България: нито Бургас-Александропулис, нито отбивка от Баку-Джейхан, като спре и Козлудуй съвсем ще цъфнем. Но това може би беше и плана на космополитните ни политици - да внасяме енергия от Турция или от Европа. |
| "газопровод по дъното на Северно море, който ще доставя директно суровината от Русия до Германия" Откога Русия има излаз на Северно море?       |
| Нда... То това през Северно море звучи както ирански нефт през Естония (Виж карта на Европа). Да не би да имат предвид Балтийско? |
| "Северният газопровод (North-Transgas) ще тръгва от Приморск над Финландския залив, и ще завършва в Greifswald в Германия" Как беше чукча писатель чукча не читатель. |
| Седалгине , накрая на изчерпателният си и компетентен постинг задаваш въпрос който аз смятам за наивен - "И кой може да си представи че дуетът Киев-Варшава ще е по силен от оста Париж -Берлин -Москва ". Първо оста Париж - Берлин - Москва практически е невъзможна но дори ако приемем теоретически че такова чудо се случи тогава автоматически дуета Варшава -Киев ще се превърне в ост Вашингтон - Варшава - Киев . Но и според теб коя ост е по силна ? |
gaijin1  оста пекин-делхи-москва 6те е възможна единствено ако китайците не успеят да се докопат до иранския нефт-о-газ. Направят ли го означава, 4е 6те се скарат с делхи и москва едновременно... Засега най вероятна ми се струва оста Брюксел-Москва-Пекин, Делхи има о6те големи проблеми да оправя |
| Вуте, накрая на статията въпросът го задава Петър Топалов, авторът демек. Мое е само обяснението защо няма линк. Както и да е. Понеже все пак питаш и за личното ми мнение, редно е да ти отговоря. Никоя ос включваща Вашингтон не може да е силна по принцип (а по-силна пък въобще), защото винаги е подчинена на едностранни интереси и подлежи на разпадане, 100% гарантирано още преди създаването си. Ако имаш предвид по-силна военно, отговорът е същия. Ако янките се чувстваха достатъчно силни военно, отдавна да са окупирали споменатите страни. Да се сещаш някога Рамбо да е воювал с противник дори и на половина на възможностите си? Май няма такъв случай. А оста Париж - Берлин - Москва взета комплексно ги превъжожда почти по всички показатели. gaijin1 - |
Аз пък предлагам - да поставим УЛТИМАТУМ на Русия. Нефто и газопроводите и да минават през Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Румъния, БЪЛГАРИЯ  , Турция, Грузия, Украина, България  , Македония, Албания, Косово, Босна и Херцоговина, Хърватско, Словения, Унгария, Чехия и оттам за Германия и Австрия.Ами нали ще бъдем мост между Берлин и Москва. И моста трябва да минава през Варшава и София, и оттам ако им разрешим могат да изнасят за Берлин . Така де, защо само Украинците и прибалтийските републики да  |
Добави мнение Мнения:19