Отиди на страница:
| Това не е уникално! Напомня на Константин Сагаевото есе в СЕГА отпреди година, където ставаше въпрос за новата учебна година и за раздаването на противокуршумни жилетки на децата...Кой е Весел и кой е Контантин? Едно и също лице от редакцията... Или се крадат взаимно...Току виж взели и да се стрелят... ПС: Паметлив съм и чета и помня, а тези, дето имат къса памет, нека се радват....но нека знаят, че Алцхаймер така започва |
| >>><<< Бе некой мое ли ме светне защо весникa хрупа салата? Щом го отвориш и хрупа...да не е нещо от наводнение да му са ръждясали скоростите? >>><<< |
| >>><<<< Пейчо, вчера след разказа в антологията (която отворих много късно) дописах нещо да те допълня..Ако имаш време виж го. >>><<< |
Добре почва седмицата! 
| Привет на всички! Ако бях на мястото на келнера, бих включил в сметката и застраховка "Живот", ами тъй де, трябва да се грижим за клиентите на ресторанта... |
| Тази заран си отварям електронната поща и от Долната земя, ЮАР, получавам следното писъмце от Ламята: Прелюбезна ми, Екатерина Матвеевна, когато бялото слънце на пустинята някакси не може да излезе от очите ми, пак ви пиша и никви други забулени пички не ме интригуват. Верно, че загубих отреда си, но това не е никва беда, когато още манерката ми е пълна със суроватка от кумис и коняк, издоени нечаяно. Песъчните буре засипват даже дулото на пушката ми, но аз непрестанно я държа на висота. Навремени някой солдат захапва окото й, но това не е нищо в сравнение със световната революция. Не може да не победим! Вчера застреляха двама от моите хора, но жертвите съпътствуват всеки, който отстоява идеалите. Привиждат ми се попчета, сафриди и други подробности, но аз устоявам на всичко. Само дето много ми се ебе, драгоценна ми, Екатерина Матвеевна, а ако имаше хляб щях да бъда най-голямото хлебоядящо чудовище в глобализираната пустиня. Няма значение, че ни обстрелват, нарушавайки достойнството ни на существование, по-важното е, че никой от материка не ни ебава за слива. Интернетът ни ту работи, ту не работи. Камилите възроптаха срещу липсата на хранителни добавки в порциона, но аз твърдо вярвам, че комисарят на продоволствията Яков Михайлович Свердлов, някой петък ще ни прати провизии с вертолет.  |
| На мен пък ми хареса реконтрата... леко се чете и не изморява. Всъщност, дори и идеята да е взета от другаде, достатъчно е префасонирана, за да пасне на конкретните цели. Все пак има нещо, което ме гложди - ако реконтрата бе публикувана преди време, когато наистина имаше доста стрелби алангле из ресторантите, то щеше да си тежи на мястото. А сега ми стои малко, така, висяща. (Все пак допускам и варианта скоро да е имало подобни сцени, за които да не съм чул...) Както и да е. Като малък си мислех, че "ресторант" идва от "ресто", т.е. това е място, където си оставяш рестото... Сега, като относително по-голям (поне на ръст), пак си мисля същото.  |
| 25-годишният Броне Жилетков води любимата си на ресторант: За ресторанта тази вечер и двама сме готови вече. Ето, милата ми Радка е досущ кат астронавтка. Толкоз много брони нося като рицар-кръстоносец. Имам си бронежилетка с джобче с беличка салфетка. Взел съм си и каска с шлем та мърцина да не мрем. Бронегащи съм обул и отпред съм се издул. Вече всичките жени (даже старите моми!) щом ме видят те отпреде Радка завистливо гледат. Ето, келнерът на прага сочи масата веднага. Има тука друг проблем. Как ще можем да ядем? 06.08.2005, Несебър, ресторант "Черната котка"[/i] |