Отиди на страница:
| От аутобаните на Хитлер, които са бетонни има някои останки в Източна Германия. В Западна Германия въобще не можеш да видиш останки от тях. Говоря за раьона на Нюрберг, който е бил цитаделата на хитлеризма. Не съм видял един останал от тях. На Зевзеко у Гевреко |
| Аз разбрах, че дори атомната бомба не е нанесла толкова поражения, колкото българските управници през последните 15 години. Следващия път американците да бомбардират целта с български управници. Хем по-евтино, хем по-ефикасно. Димитри прекрасно ни учи да мислим. Уви, болшенството продължава да мисли в бяло и черно. |
| Грацко на дългите ти опуси липсват само "Моторни песни" на Вапцаров на края, за да демонстрираш монолитност на позицията си, непоклолебимост в изказа, неотразим интелект, гарниран с изящен стил и безкомпрмисност... Май пак не разбра кво съм ти написал и се отплесна както обикновено, поне Моторни песни постни, тада си дойде всичко на мястото... |
| Искам да дам някои пояснения на запъртъците. Хитлеризмът не беше разгромен заради това, че Хитлер е строил пътища и, че е ликвидирал безработицата, даже не заради тоталитаризма. Много и у нас и на Запад се увличали по това време в Хитлеровия тоталитаризъм. Той беше разгромен заради ксенофобизма, бруталния расизъм, манията да завладее цяла Европа и да наложи Новия ред. |
| Зевзече, понеже си тръгнал да ме плашиш, как с профучаващия мерцедес ще ме изкаляш до главата, трябва да ти отговоря, пиле: "танки грязи не боятся". Освен това чичко ти толкова вагони е разтоварил и черна работа е вършил в младежка възраст, че ако дигна сопата твоя купен на седма ръка мерцедес ще стане на салата. Грацко и Зевзече, вие трябва да помислите много сериозно по темата за социалното инжинерство. Няма, братлета, държава, която да не конструира социално инжинерство. Това в което ме обвинявате с пяна на уста го прилагат във вашта любима Америка в много по-големи размери. Но там това се нарича върховенство на закона и нито един сополивец не смее да захрачи срещу закона, защото веднага ще го приберат на топло. Нито един от вашите доводи не издържа пред картината на реалността. Безстопанствената реалност в България. |
| Надявах се Димитри да пусне и някоя дума за новинара Питър Дженингс, който почина онзи ден. Почина от рак на белия дроб само няколко години след като спря цигарите. Извод: не спирайте цигарите. Редактирано от - Devil на 10/8/2005 г/ 21:36:16 |
| Специално за Антибиотика, поздрави с една от най-любимите ми моторни песни: Двубой Ние сплетохме здраво ръце, с тебе се счепкахме здраво. Кръв капе от мойто сърце, грохнал си ти. Тогава? - Един ще бъде повален, един ще бъде победен - и победеният си ти. Не вярваш ли? Не те е страх?! - но аз пресметнах всеки ход, последния кураж събрах и ти ще бъдеш победен, разкапан, озлобен живот. Не почваме сега, нали? Двубоят ни е твърде стар. Двубоят ни се води с жар от дълги дни. От дълги дни сме вплели здраво ръцете си един във друг. И никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук. Във мината избухна газ. И въглещния пласт затрупа петнадест човека доле. Затрупа въглещния пласт петнадесет човешки трупа. Един от тях бях аз. Пред прага на един бордей дими изпуснат пистолет. Трупът полека леденей... И нито вик, и нито шум - един куршум и после - смет. И колко леко... И без бой, без порив за живот, без глас. Ти спомняш ли си кой бе той? Това бях аз! На мокрия паваж лежи човек, застрелян из засада. Небето, заредено с взрив, ще падне с трясък на площада. Човекът, който там лежи във локва кръв, е моят брат и в стъклените му очи омраза и любов горят. Извергът, мерзкият стрелец, закри следите си завчас. Ти спомняш ли си тоз подлец? Това бях аз. Но помниш ли, едно дете умря в Париж на барикада. Едно дете във бой умря със кървавата ретроградност. Във жилите полека-лека кръвта изстива като щик. Ала една усмивка лека по устните се плъзва в миг. И после устните синеят, ала в очите жар гори, ала очите сякаш пеят: "Liberte cherie!"... Един гамен е прострелен. Лежи скован във смъртен мраз. Ти спомняш ли си тоз гамен? Това бях аз! Но помниш ли, един мотор прониза с смях и оптимизъм мъглите, дето птица даже не слиза в влажния простор; един мотор с крила, които разсичат ледната завеса, изменят земната орбита и с взрив на бензинни пари разчистват пътя към прогреса. Моторът, който пее горе, е труд на моите ръце. А тази песен на мотора е кръв от моето сърце. Човекът, чийто поглед верен е вперен в нервния компас, човекът, който влезе в бой с мъглите, с северния мраз, ти спомнях ли си кой бе той? Това бях аз. Аз съм тук и там. - Навред. - Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Навред съм аз! Навред съм аз! Как мислиш, ще ли победиш, навъсен, мръсен, зъл живот? И аз горя, и ти гориш, и двамата се къпем в пот. Но ти изчерпваш свойте сили, слабееш ти, отпадаш ти. Затуй така жестоко жилиш, в предсмъртен ужас може би... Тогаз, на твойто място, дружно, ще изградим със много пот един живот желан и нужен, и то какъв живот!  |
| Е за това ставаше дума, пълно единство на думи и дела. Сега почвай да плюеш, заради какво той бе разстрелян, за да подчертаеш още един път единството на позицията си и нераздвоеността на възгледите си ... |
| Странно животно е това българският форумо-писец. Чета “мненията” под уникалната по своя мотив статия на иначе не уникалния Дмитри Иванов и захласнат се питам – ЗА КАКВО СЕ Е ХАБИЛ да пише горкият Димитри, щом 80% от четящите “четат” текста му като дявола евангелие – нерде ямбол нерде стамбол....А статията си струва един наистина задълбочен анализ на КРАДЕНЕТО НА АВТОРСКИ ПРАВА в България – уви все още повсеместно явление |
| Здравеите, Аз, такова... не мога да се реша какво. Да тегля едно две билетчета от темите августови и да изпраскам неколко кандидатстуден'ски бисера. Или да взема да пикирам като муха над повелителя и. И да направя една втора панорамна снимка след Джимовата. Я, по-добре - нищо. Нищо, ама като ме сърби клавятурата... . ""Ето защо аз, игнорамус по латински, макар и не от брега на Нева, завършвам моето писмо до вас с: ..."" Така завърши предното писмо на Джимо, пък туи тука, започва с прескачане на локва (къде ги намира тои тия локви, да го пита човек!?) и "Всички права запазени", но без неговото. Неговото право се оказва не много важно... 'Повелителят на мухите се се смеел сатанински'* също и при онзи опит в еее онзи университет (сещаш се, де), дето студенти били разделени на две. Едните изпълнявали Ролята на пазачи/надзиратели, а другите Ролята на затворници, а едно помещение с камери, решетки, килии изпълнявало ролята на затвор. Това, разбира се, било просто един невинен експеримент и никои от студентите участващи в него, поне в началото не е таял лоши чувства към останалите съучастници. Какво станало после за съвсем кратко време го знаете.('*') ""Защото и доброто, и атавистичната злина са вътре в нас, а ние се заблуждаваме, че доброто е в нас, злото - в другите. "" "Две души живеят, ах! въ моите гърди" ("Фауст", Гьоте) . Хирошима. След всичко написано за, против, защо, кои е виновен и невинен... Атомният ад, след тази бомбандировка може да влезе в това изречение:""Пиша това като предупреждение към света."", защото ядрено оръжие може да попадне в ръцете на "другите", които да го използват за тяхното си "добро". Доколко се вслушваме в такива, хиляди, Написани предупреждения залагаики своята вяра в правотата си. Тези предупреждения ги чуваме едва, след като чуеме смеха на Мефистофел (в случаи, че сме още живи), които отново е събрал във и приготвил за своето царство още хиляди Души. В царството, където правата са запазени, но не на/за всички. Там, където може би е вече и нашата душа, Съдеики останалите според нашата представа за добро и зло. . Правото на винаги правите. . Виж, за пентагоната е ясно - нема общо със пентаграмата, оти е пентагонална, един вид. Те имат всички права запазени да пентагонят всичко живо що се движи и недвижи, стига да са на печалба. "Миг, о, спри!"за тях . Имаме цигански проблем (нека го нарека така), имаме наводнения, нямаме кои да се справи с последствията от тези природни бедствия, както нямаме и кои да е направил нещо, да е предприел мерки по предотвратяването им. (уж модерни строит. фирми имаме, туи-онуи, ама те освен ужасно-изродско-кичозни сгради да строят друго не могат. А диги? А почистване на коритата на реките? А...?). Но, радостното е, че ще си имаме модерни корвети, ракети, пърполети, пентолети и ще чакаме поредната порция братска пентапомощ, при следващото наводнение, да речем . За смисъла от старите СВ има място да се спори. За модернизирането и продължението на живота им има(ше) място. От тях бихме имали повече полза, отколкото от корветите, да речем, и ако става въпрос за сравнение. . ... П.С. За децата нищо не споменах. Те са нашето бъдеще. Но, бъдещето оставено само/самотно на един остров да се самоорганизира, се превръща в далечно(то ни) минало. И сега, след всичко това, какво да им кажа на децата? Лека нощ, Деца!  |
| Аз смятам Вапцаров, за най-великият български поет, но това не значи че одобрявам някои негови житейски избори. По същия начин, аз харесвам, да речем и Джон Фогърти, като музикант, но не споделям, да речем, някои от политическите му въжделения. Както пък и обратното - не съм кой знае какъв поклонник на музиката на Тед Нюджънт и Алис Купър, но пък съм съгласен с доста от констатациите които те правят. Животът е доста пъстър и многолицев, за да оценяваме всичко само в черно и бяло. ( аз, барем, намирам много неща сивкави) По същият начин, мнението ми днес, може да е различно от мнението ми от вчера (едва ли ще е радикално различно, но все пак може да има промяни в нюансировката ). По всяка вероятност понякога и греша. Твърде възможно е и онова което мисля днес да бъде отречено тотално от историята след време, но пък в интерес на истината - аз мисля ТОЧНО ТОВА В ТОЧНО ТОЗИ МОМЕНТ. Това дали харесва някому, дали е политически коректно или дори дали понякога обижда и натъжава някого е иревалентно за мен. Просто такъв човек съм, бе, да го еба. Туй то.  Стремя се понякога да бъда по-тактичен и да "смекчавам" някои директности, но пък когато насреща усетя недобронамереност... е, не се коркам, де ( от една страна съм дърт човек, от друга съм отраснал в соцдействителност, а от трета вече повече от десетилетие се мотам из интернетни форуми, та като от стара коза яре...едва ли има нещо което да наруши "баланса" ми ама не си и трайкам свитичко. Принципно, ако има някаква конфронтационност в тона ми тя не е насочена към персоната изразяваща своето мнение, а към самото мнение ( ако то ме е подразнило, намирам го за невалидно и т.н.т ). |
| И все пак СВ си беше Узаконен трудов лагер от 1944 до незнам кога ги закриха( а преди 1944 се викаше ТП ) ! А кой имаше сметка то се знаеше и преди и СЕГА ! Във военно време да има такава армия от трудоваци или там необразовани става , но във мирно време е противозаконно ?!? ПП- джимо прави едно голямо сравнение  , може и да не сте го видели знам ли но аз го виждам така Къде са моите авторски права ? като аз да питам също А къде са моите човешки права ???? и затова говори той не толкова за превода на Повелителят на мухите , а за неговите ЧОВЕШКИ ПРАВА ! А може и да греша , и въпреки това имам правото на бира и не го давам лесно !   Редактирано от - nesnaecht на 10/8/2005 г/ 22:39:58 |
| Храцко - и аз не харесвам Фроид, но одобрявам методите му, които горещо ти препоръчвам. Да си бил абюзван на млади години? |
| Грациане поздравления за Вапцаров ! ПП - най-шибаното е да те бият със твоите камъни по твойта глава - викаше един комунист навремето ! А ти ги биеш яко ! |
| ....а бе важното е да се вземе хонорара, щото парите спестени по време на Живков почнаха да свършват. |
Строителните войски ограмотяваха циганите. Даваха им професии от зидаро-мазач нагоре. Подготвяха ги за живота. А повелителят ни повели да ги разтурим. .................................. Само това да им е доброто на СВ, стига! |
Кинг, Незнайко  имате по 3ка кебапчета с бира от мен  * * * Друже, като гледам какви са резултатите при теб, и някак си се разочаровам от фройдиските методи. А ти други хитринки знаеш ли, освен тия от рода на: "ти си такъв, ама аз съм такъв", "пиша ти бавно...", "хапчетата...", "методите"...дай го по-разчупено, да еба...вече почна да ми доскучаваш (просто не можеш да си представиш, копеле, колко си предсказуем ). * * * Да, бе, фиърс, туй от зидаро-мазач нагоре отваря такива шеметни перспективи към житейска реализация, че чак почвам да се оглеждам по "горните етажи" за да видя няма ли там някой набор ( за връзки, де...да не си помислиш че за нещо друго...да се уредим и аз нещичко на база "бойно другарство" ) Ама, гледам нещо - нанай си, камерав. Ни Шако там, ни Курдалиев, ни Цецо, ни Силата...да го еба...нито един от тия ми ти набори... |
Ето и от мен, Джимо!  *** На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само онзи, който смело ги завоюва всеки ден в борба! Тук мъж, дете и старец ще творят в борба и труд - в полето неизбродно. Аз искам те край мен да загъмжат - народ свободен на земя свободна. И на мига тогава вдъхновен извикал бих: "Постой! Ти тъй си хубав!" Тъй дирята на моя земен ден безбройни векове не ще погубят. В предчувствие на този блян велик аз преживявам днес най-висшия си миг! |
| Е това е от Вен Тин за П.П.Славейков но става и за нас ! Граци Винаги тужур, и никога жаме - ако си спомняш тая щуротия !?! В ПАМЕТ НА П. П. СЛАВЕЙКОВ Един от малкото, които своя дял от скръб понесоха на тоя свят с величье - той бе самотен жрец на своя идеал… Тълпа го с лаври не обкичи. Дух, в свойто рвение бездушни вред видял, той беше твърде горд, за да го тя обича, - но, глуха към това, що живий бе създал, пред мъртвий тя ще коленичи. Ще чуем ний слова на лицемерна дан: изгнаник, родино, ще бъде той прибран от теб… от празненства защото имаш нужда! И без да пощадиш поне като завет презрението на прокудений поет, ти свой ще го зовеш - остала нему чужда… 30. V. 1912 Редактирано от - nesnaecht на 10/8/2005 г/ 23:38:45 |