|
Добре – оплюхте този ВУЗ, ама да немислите, че на Запад всичко е по мед и масло? Един пример от т.нар. “работен пазар” и “образование ” в ОбединенотоКралство.Миналият месец бяхме при дъщерята на един приятел в централна Англия – тя живее в нещо като замък, гора, градина с ябълки...и източно европейци – берачи...Момата живее охолно но няма НИКАКВО образование, работата, която сега и дава тези приходи я е получила чрез манипулация. Това което ние не сме научени да правим – тънкостите да се продаваш, лъжеш, мамиш, преувеличаваш, пишеш преиначени биографии и си убедителен на интервю. Като се прибави и ямата интеренет – даване на обяви с какви ли не причудливи съдържания...Та така – първата и работа била разхождач на куче при една много богата аристократка, която и плащала £ 1000 на седмица...Сега работи във фирма за рекламни лепенки на таксита, всичко се прави на компютърни програми и разбира се на хубава материя, тя ходи и убеждава клиенти и взема £ 22 000 годишно, почти колкото един адвокат...А е нямала понятие от компютри преди 3-4 години...Нейсе, момата ми видя биографията и ме направи на пух и прах - защо ми е тази медицинска академия и диплома и защо да пиша че съм лекар по образование, когато повече върви психолог, изкуствовед, дизайнер, социолог...Защо са ми всички тези сертификати, като нямам английски машинопис и английска стенография, защо нямам пълна компютърна грамотност за всички програми по айбием и макинтош, защо....какви са ми основните постижения в живота? Публикации в Бритиш медикъл джърнъл, о, глупости, който чуе това ще си каже –боже, тоя по цял ден пише и в събота вечер няма да бъде на разположение на моите клиенти, айде в коша за боклук...Така се оказва че отсяват кандидатурите за работа тук, а на фона на това като ми видят името, което е славянско – айде у перник, заминавай си в източна европа и не ни подбивай трудовия пазар тук....Така, че се върнах от тази разходка със съответните поуки. Мога ли да накарам майка ми да ме роди отначало и да си променя биографията из основи???Не! Изводът е – лъжи и само лъжи – щом тук правят така и аз ще го правя. Пиша всичко това за да разберете още от там колко погрешно сме възпитавани – в скромност и честност, с идеали...А тук е вълча конкуренция - борба с нокти и зъби за едно кирливо място. Да лепиш лепенки по коли – това е вече ехе, ценз иполовина...Такъв е техният свят. Не отричам работата на пчеличките в здравеопазването- пълни с медсестри от Филипините и Азия, или училищата – пълни с хулигани, потенциални убиийци и наркомани. Това е черната работа, от която всички бягат и всеки месец май се появяват масово обяви от фалиращи училища, които търсят нови учители за новата учебна година...Но и на такава работа не ни приемат. Не ни вярват, че сме образовани, смятат, че сме си купили дипломите и сме дошли тук да им ядем от хляба. Лично аз съм готов на всичко, но пусто да опустее цял живот съм бил в медицината и всичките ми препоръки, включително и от Англия – са все от здравеопазването. Е, как да стана продавач , където искат опит и препоръка от себеподобни..Но не се предавам. Важно е да се работи, защото по време на работа можеш да научиш определени умения, които никой университет не дава. Четох статия по българските вестници за новите имена на професии, вписвани в някакъв нови регистър. Я зарежи. Иде ми да направя РЕЧНИК на професиите тук и да се опитам да помогна на други сънародници “да си преведат” професията, описанието и и уменията си на “тукашен” език... Иначе няма никакъв смисъл от опашките за визи в Английското посолство. Да, добре дошли са всички чужденци тук – ние сме им много мили защото наливаме милиони в касата на Кралицата, канидадтстваме за работа, проваляме се и беж обратно в източната европа. Не, аз казвам НЕ на това. Ако не знаеш как да спечелиш работа, по-добре не идвай и не губи парите си, надеждите си, нервите си и достойнството си тук! Това е най-важно, защото един задължителен въпрос по време на интервютата е – какво ви доведе тук?, работа? Ами като не можете да си намерите работа, защо не се връщате обратно? Страшно унижение е това и страшно боли, но на тях не им пука.
|