Отиди на страница:
| Ку-ку, Като оставим обидите настрана, сам си противоречиш. От една страна пишеш, че днешната физика издигала "различни и често противоречащи си теории", а от друга изтъкваш "постиженията на техническия и научен прогрес." Какви стойности и какви постижения може да има при краен релативизъм, когато според тебе липсва единна теория? И как може да се отричат доказаните постижения на физиката през ХХ век, която отдавна отхвърли атомизма като примитивен и елементарен? |
Извинявай, ако съм те обидил, архимане, не целях това, аз съм ти фен  Постиженията на техническия прогрес са многобройни и повсеместни, но разработката на единна физическа теория все още не е сред тях. Съществуват съвременни физически теории и хипотези които правят стъпки в тази насока, но недвусмислени резултати още няма. Твърдиш, че материята и енергията били едно и също, вероятно се позоваваш на модерната теория на струните, според която, грубо казано, светът се състои от елементарни частици енергия ('струни' и други), но трябва да имаш предвид, че тази теория няма никакво емпирично доказателство и много уважавани физици я смятат за фантасмагория или най-много елегантна математическа еквилибристика. Квантовата физика действително доказа, че на много ниско на материята действат по-различни физически закони, но това не противоречи на 'Нютоновата' физика, те взаимно се допълват и наш проблем е, че все още не сме осмислили как става това. Понятия като материя, маса, тегло, обем и енергия си имат конкретен смисъл и дефиниции, които не са се променили и се отнасят до определени физически феномени, в чието съществуване винаги можеш да се убедиш сам. Недостатъчното познаването на света и на самите нас не е оправдание да се хвърляме във фантастични хипотези и недомислени изказвания от типа на 'каква е разликата между материя, енергия и божия дух' и 'стига материалистически фашизъм'. |
| Ако искате да разбере какви всъщност са били Людмила Живкова и Ванга, прочетете книгата: http://www.agniyoga.ru/library/ludmila01. asp |
Архимане, много ти благодаря за бележките относно морето-наистина си прав и е време да престанем с този придобит рефлекс - лято - следователно- море... Обаче ставаше дума за онтология и съвременна физика, доколкото си спомням. това на Хайдегер ли беше : " Човешкото битие е битие, насочено към смъртта"- айде върви живей и се радвай на живота, ей тъй като ти кажат... да ти се отще. Не е здравословен този метафизичен песимизъм, не е....  |
| Същото е казано, макар и не точно със същите думи, от Платон и Цицерон. Аз предпочитам думите на един християнски мъдрец: "Човек, който умира, преди да умре, не умира, когато умира" (отец Абрахам Санкта Клара). |
Защо философските разговори някак неусетно ни водят все към мисълта за смъртта... Не може ли да не сме мрачни, когато философстваме? Ето и Хайдегер-вижте какъв мрачен вид има. То не стига, че времето е мрачно... Няма ли лъч светлина в този неделен следобед?!....   |
| Присъстващото насъщие Аз не владея немски език, но ще се опитам да поразсъждавам пред вас на основата на няколко подочути неща. 1. Немската дума "битие" се изписва (и по съотв. правила изговаря) "das Sein", с този същия неопределителен член "das", който Хайдегер поставя пред "Mann" - "das Mann", обозначавайки безличния човек, човекът-маса (и при Льобон и Ортега), общоразпространеното мнение ("Казват, че..."  , "the they" (на англ.)... Та тази тъкмо (правилна съгласно граматиката на немския език) словоупотреба относно битието указва на неговата (на битието) метафизичност. "Битие" сякаш е някакъв общ, неясен термин с възможност за безчет приложения (значения) в речта. 2. Немската частица "da" изказва конкретика, сочи конкретна наличност. Ето защо Хайдегер (а и, предполагам, не без съзнанието за игра на думи) заменя "das Sein" с "da Sein", "da-Sein" и в крайна сметка с интегрираното "Dasein". Тук вече "битие" значи самата конкретика на наличието, самата конкретика на съществуващото относно субекта, т. е. самото съществуване на субекта (в света): "in-der-Welt-sein" (общият антропологичен Хайдегеров термин, конкретизиран феноменологически с "Dasein" *... Онтологически бих превел на български "Dasein", Хайдегеровия термин "битие", с "насъщие", а екзистенциално (т. е. "в хоризонта на времето" - с "присъствие"... В смисъла на Хайдегеровото слово е преодоляно класическото познавателно отчуждение субект-обектност и по феноменологическата редукция на Хусерл (университетския професор, при когото се школува Х.) се взема под внимание "интенцията", самата насоченост на субекта към обектността, т. е. снето е отчуждението в разделението субект-обектност. Ала оттук Хайдегер натоварва субекта с екзистенциален пълнеж, т. е. с тегобата на съществуването (който философски преход никак не допада на бягащия от психологизма като дявол от тамян Хусерл)... Човекът - не и просто случаен регистратор или познавателен рефлектор и интелектуален медитатор (при Хусерл), а неотменимият фокус на всичко съществуващо. Ето как вместо за "гледна точка" започваме, ежедневно речено, да говорим за човешко битие. Хайдегер се обръща към простестантския датски мистик (от първата половина на XIX в., съвременник и съгражданин на Х.-К. Андерсен) Сьорен Киркегор, "философът на страха".3. Тъй че съвсем не измежду някоя (или някои) от ницшеанските конотации у Хайдегер, на които авторката на статията акцентира, се случва през XX в. новото във философията (континенталната). То се случва в преосмисляне основните значения във философския език. Социалният живот и културологическият патос на личността Мартин Хайдегер нямат нищо общо с академичния живот на неговата философия. Да свързваме двете би означавало да търсим у хайдегерианството маниер и стилистика - което относно Ницше би било напълно оправдано, но не и относно Х. Форматът на Хайдегеровото слово е университетската лекция, а интериорът на неговото философстване - университетът. Усамотението (във временен упокой спрямо университетската и семейна глъч) на един закъснял селски човек, "философа на XX в.", Хайдегер, в хижата в Шварцвалд ни най-малко не се съгласува с принудителното, изтерзаното, разкъсващото, конвулсивното странстващо отшелничество на един подранил градски, театрален човек, Ницше. ------------------------------- (*) Това "in-der-Welt-sein" (буквално: "биване в света", т. е. "светуване" Х. противопоставя на Декартовото метафизическо "cogito (ergo) sum", "мисля, следователно) съществувам". Т. е. Х. изобретява обговаряне относно присъствието на едно странно физическо "мета" (понеже наред с метафизиката не му е импонирала и натурфилософията) - конкретно реално битие, но не на "материя" или затворени същности, явяващи се в априорната познавателна рамка на "субекта" (неща: "неща сами по себе си", Кант), а на смислооткриващи се на човешката душевност наличия. Човек преди всичко разговаря, общува със света, а не го аутопсира. Физическото "мета" Сартр популяризира с понятията "човешко съществуване", "екзистенция". |