Да поговорим за пари
Отиди на страница:
| Аре бе, и аз съм ГИ хранила, в отделно взети случаи, в никакъв случай редовно, обаче, ама преди мнооого, мноого години, като бях млада и романтична. Тоя номер с неоценения талант, дето да му помагаш, мерси, значи... Една жена може да храни мъж най-много в два периода на живота си. Първият - във вече споменатия младежки романтичен, хм, в зависимост от поколението, де, за моето, може да се каже, че този период е траел, да речем, докъм 20-тата година. Вторият - и там положението е по-сериозно, в по-зряла възраст, когато успяват да те убедят, че семейството като основна клетка разчита на твоята подкрепа и контрибуция, при някои, хм, да речем - временни трудности, които в последствие се оказват измамно временни, уви. Тоя втори период може да бъде по-дълъг, и може да трае дори до, как беше - until the death etc. Колкото по-скоро намериш някой по-хуманен заместител на the death, за предпочитане в редовете на семейния кодекс, толкоз по-добре.... Щедростта трябва да бъде епизодична и спонтанна, иначе се нарича по друг начин... |
Вевче,  "Сине, сине, ти си ангел мой..." До 25-та година цица от мама, след 25-та година от... жена си  . Да жувей "слабия" пол! |
| Да, изглежда, говорим за различни житейски модели. Описаният от теб е класическия, традиционен не само за твоето поколение... Новите, обаче, са далеч по-прагматични, и лишени от такива езотерични за тях характерови черти, като "щедрост", например. Обърни, прочее, внимание - ER предполага в план-сметката си поне 15 вечери за двама "навън" месечно; очевидно става дума за нетрадиционен (по стандарта на ХХ век) модел на съжителство. Новите, Ленче, напълно охотно приемат варианта, при който половинката, not necessarily прикована с брачни окови към теб, или дори от противоположния пол, е приведена до нивото на домашен любимец. А домашните любимци трябва да бъдат хранени редовно, минимум 15 пъти месечно Глей кви разсъждения минават през акъла на човек, принуден да си убива времето в офиса, вместо нейде на плаж, в компания... |
Относно черпенето, по мои лични наблюдения жестовете на безусловна щедрост стават все по-малко. И когато някой ме черпи много често се питам какво ли после ще иска  Общо-взето предпочитам да си разделям сметката или поне да участвам с някаква част, особено ако имам някаква представа за доходите на черпещия. Пък и... с присъщта си толерантност допускам, че не съм аз единствената, която е черпена за текущия месец ; -)Нямам нищо против да кажа на някой мъж "Аз ще платя", ако съм в съответното добро настроение, но пък ми прави лошо впечатление, ако той отговори с готовност "Ами добре". Що се отнася до брака и изобщо обвързването, ще цитирам М. Михнева, която веднъж каза, че за съвр. бълг. жена най-важното е да се омъжи изгодно. Пък после, добавям аз, ако иска да шие гоблени, ако иска - да прави кариера. |
| Ето, виждаш ли, колко съм прав, Ленче - погледни, кого цитира ER като безспорен авторитет... Марги Михнева. А едно време какви авторитети имаше! |
Не бих нарекла М. Михнева безспорен авторитет, поне не за мен, но в случая съм напълно съгласна и цитирам от коректност  Само добавих изпуснатото "х" във фамилията Редактирано от - Eleanor Rigby на 15/8/2005 г/ 12:49:36 |
| ОК, разбрах, макар че, ако трябва да си наистина съвсем-съвсем коректна, трябваше да цитираш първоизточника, не Марги, която, разбира се, също цитира... но това са дреболии от пейзажа. |
| Ами... изгодно означава някой да се грижи изцяло за материалния ти комфорт. Тук обаче изниква въпросът за моралния ангажимент, какво ще се иска от теб. Ако ще е да си на разположение сутрин-обед-вечер и да му споделяш всичките си мисли и цялото си електронно общуване май няма да се съглася. Но пък всеки си преценява за себе си. Като цяло си мисля, че издържаната страна не губи почти нищо. Най-много да й е скучно. |
ER дефинипай моля разбирането си за "материален комфорт". Преди 20-25 години пресмятахме с жена ми минималните й ежемесечни потребности, включващи, но не изчерпващи се до - "х" броя чорапогащи, тоалетно мляко, грим, аркансил, парфюм, дрехи отговарящи на служебното й положение, някоя и друга романтична вечеря, театър, кино, книги - ами заплатите ни на специалисти-висшисти не стигаха  |
| Бърнард Шоу написал ролята на Елиза Дулитъл специално за любовницата си мис Патрик Кемпбъл, в разгара на бурния им роман."Дребните разходи" са вероятно отразени в отделна сметка "представителни"... Но както пише в популярните сборници- Всеки се простира според чергата си. Явно и преди не са имали пари за килимчета...  Професоре, разходите за козметика са доста повече... Редактирано от - Doctora на 15/8/2005 г/ 13:28:29 |
| Ясно - няма да си говорим за икономика, а за живота - за бедността и богатството и колко му трябва на човек. Да цитирам Сенека тогава - 2 писмо до Луцилий. Illa vero non est paupertas, si laeta est; non qui parum habet, sed qui plus cupit, pauper est. Quis sit divitiarum modus quaeris? Primus habere quod necesse est, proximus quod sat est. |
| Сетих се за един френски филм, който гледах преди време по ТВ - "Също като мъж" - стори ми се доста старичък, но пък горе-долу по темата: Значи, една амбициозна жена се запознава с неамбициозен мъж и понеже той й харесваше, или се влюби в него, не знам точно, му предложи да се оженят. И той се съгласи, но й сподели, че не му се ходи на работа и съотв. не може да я издържа, но пък може прекрасно да се грижи за дома и детето, дето бяха решили да си го имат. И тя му казва "Па дьо проблем, това ме устройва идеално, аз и без това печеля като за двама". И се женят, и тя го води по ресторанти и плаща сметките и му прави разни хубави подаръци, защото се обичат, той готви-чисти-г-пазарува- гледа детето и всичко е супер. Един ден, обаче, тя срещна някакъв нейн съученик от гимназията и той я кани на ресторант послучай случайната среща. Тя по навик понечва да плати сметката, той е възмутен, вика й "Как така?!?!", тя му разказва за семейния си живот, той й казва, че така не се прави и нека да опита обратното да види колко е гот. И тя се съгласява, защото това кавалерство нещо я покори, разделя се с мъжа си, започва връзка с този мъж и той плаща сметките в ресторанта и й прави разни хубави подаръци, защото я обича, тя се мотка по цял ден, обаче не издържа и се върна пак при съпруга си. |
| При зададените от ЕR, Артисте, параметри е сто пъти по-добре да имаш куче за домашен любимец, а за останалото да се осланяш на максимата "сто долара са си сто долара" (не знам автора, не мога да цитирам коректно, но със сигурност не е мое откритие). Още повече, един от ефектите на глобализацията и конкурентната пазарна икономика на XXI век бе свеждането на "стоте долара" до "педесе кинта" ... Така че, Старшината е прав. |
| Митничарю , ти сега ще ме преследваш с това цитиране оттук до края на света ; -) Не твърдя, че М.М. е измислила тази житейска позиция, просто го чух от нейната уста. Иначе пък по-рано бях чела една статия, в която се обсъждаше брака на покойната лейди Даяна и как хората я смятали за нещастна в този си брак, но авторът им казва "Моля, моля, там тях така ги възпитават (да се женят по разум, а не по любов) и тя много добре е знаела какво прави". |
| Опазил ме Господ... мислех си, че водим конструктивен диалог, то пък от моя страна се получило като заяждане. Съжалявам, няма да се повтаря. Пойнто ми по любезно отпочната от теб тема се съдържа в горния мой постинг, до Артиста... към това няма какво повече да добавя. |