Отиди на страница:
 ЧЕСТИТО НОВО ПРАВИТЕЛСТВО . Най накрая се роди това чудо. |
| Въпрос: Как бихте определили едно бъдещо правителство на БСП, ДПС и НДСВ? . 63% от допитаните оценяват такова правителство като "Безпринципно и вредно за страната"; 20% като "Откровена подигравка с избирателите на НДСВ" и само 7% като "Полезно за страната" . . Дайте вашето мнение на http://www.neuronica.com |
| ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА Новото хибридно правителство на КБ, НДСВ и ДПС, което беше гласувано вчера, поема функцийте си във време на тотален разпад на държавността, драстична некомпетентност във всички сфери на обществения живот, престъпна безотговорност по всички етажи на властта и всеобхватна корупционна практика. В същност постепенното задълбочаване на тези процеси беше атмосферата, в която протичаха (и както по всичко личи ще продължават да протичат) управленческите процеси в Република България през целия безкраен преход към демокрация и пазарна икономика. В тази връзка искам да напомня на уважаемите форумци някои исторически факти, които дават основание да се направи извода колко неестествено комфортно и безнаказано са си живели нашите висши управници през последните 15 години, в сравнение с техните предшественици – министри от близкото и по-далечното минало. Защото считам, че не е нормално тези, които започнаха прехода и провеждаха т.н. реформи в продължение на повече от 15 години да си живеят необезпокоявани, да тънат в разкош и на всичкото отгоре да продължават да ни управляват, а в същото време държавата и болшинството от хората да са станали по-бедни , по-гладни , по-болни, по-необразовани и по-несигурни в утрешния ден. Явно нашите предци са били по-борбени от нас и по- взискателни към свойте управляващи. Дори когато някои особи са се отклонявали от правия път, но по различни причини не са получавали възмездие от властта са намирали начин да възстановяват справедливостта чрез различни средства от арсенала на “гражданското общество”. Общата равносметка от Освобождението до наши дни е твърде показателна за съдбата на българските министри. Жертви на политически борби и наказани за престъпно управление или за използване служебното си положение за лично облагодетелстване стават 26 председатели на МС (5 убити, 3 осъдени на смърт, 4 осъдени задочно на смърт, 12 осъдени на различни години затвор и 3 подсъдими). При министрите жертвите са 169 (11 убити от политически противници, 33 осъдени на смърт и екзекутирани, 11 осъдени задочно на смърт, 73 осъдени на различни срокове затвор, 13 подсъдими и 28 изпратени в лагери).Българската история, обаче е уникална. Всички издадени присъди за измяна на Отечеството, за националните катастрофи 1913 и 1918 г., за въвличането на България в Световната война срещу съюзните народи и злодеянията , свързани с нея, както и за нанесни щети на държавата за лична полза, по-късно са отменени от следващи правителства ! Така, че в момента единствените висши управници, които не са обявени от съда за невинни, не са оправдани и амнистирани са осъдените след 10 ноември 1989 г.! Разбира се част от реабилитираните са амнистирани като покойници, но въпреки това общото правило остава в сила: През цялата ни нова история съдебната власт в (Княжество, Царство, Народна република и Република) България е била (както и сега е) подчинена на изпълнителната. И въпросът ми е: Не е ли време възмездието да застигне и виновниците за четвъртата (или пета ) национална катастрофа ? А отговорът ми е: С този парламент и това правителство – няма да стане! Необходиммо е в парламента да влезнат съвсем нови хора, сегашния т.н. политически елит да бъде буквално изринат на бунището, в управлението на страната да се създаде атмосфера на прозрачност, политическата отговорност да стане неразделна част от реалната отговорност – лична, съдебна, имуществена...и едва тогава народът ще повярва в избора си и ще последва своите избранници. Искам да подчертая накрая, че българската история ни дава достатъчно основание да твърдим, че Народа и Господ си приличат поне по едно, че бавят но не забравят: Препоръчвам на новите министри да си разпечатат следващите ми два постинга и да им отделят подобаващо се място в близост до работните си места. (Следват подробности) |
| Най-голямата гавра с България. Комунистическо правителство, начело с поданик на чужда държава, и управлявано от Турските държавни интереси. Сега стана ли ясно защо е създадена ДПС и от кого? Имате ли съмнения кои ще са най-големите кражби на Балканския полуоствор през следващите години? Да обяснявам ли защо БЮДЖЕТЕН ИЗЛИШЪК щше има наполовина през тази година (в сравнение с миналата), а след година - такъв няма да има. След 3 годинки - дълг по-голям от този по Тошово време. Пътища, канализация, къщи, земеделие - толкова колкото имаше по Берово време и в Турските райони, толкова ще има и след 2 години. Ако имате имоти - продавайте. След 2 години цените ще са с 30% надолу.! |
| Нема страшно другари!... Всичко е уредено.., пито и скоро ще бъде платено.. Имаме цели 14 милярда да УСВОИМ.. Да живей Демокрякията Другари и Другарки!! |
| След излишно губене на време цели 45 дена, най-после си имаме правителство, за което се знаеше предварително още тогава. Оти ручахме жабетата? И така честито новото правителство на Монархо-Солтунат-Комунизма! Правителство на ККК или, ком-кум-кор: комунисти-кумани-корона. Шарена черга. Представям си Станишката седнал на трон с израелската здезда на него, захилил се идиотската, по розов слип, налупил фес с петолъчка, с дясната ръка гепил Деда си за жезъла, с лявата поддържащ скиптъра (кълбата) на Доги. Т.е. трите ДДД = Дмитрий, Дедо, Доги. Лекува се само с ДДТ. Трите червена цвята: на монархията, на феса, на съветското знаме, преливащи щастливо един в друг. Новият КОРЕКОМ. От корекция на комунизма занчението на абревиацията става корона, еничари, комунисти. Имат достатъчно гласове да променят ако искат и Конституцията. Е, хайде на хаарлия да е! |
| ВСИЧКИ МИНИСТРИ ДА ПОМНЯТ И ЗНАЯТ МИНИСТРИ, УБИТИ, СЪДЕНИ И РЕПРЕСИРАНИ Съгласно чл.155 на Търновската конституция за престъпления, извършени от министри е създаден специален Държавен съд. На санкции подлежат всички министри, извършили измяна спрямо държавата или монарха, предателство или нанесли вреди на държавата с цел лично облагодетелстване. Първият Държавен съд е организиран през 1903 г. по искане на народните представители от XI ОНС срещу правителството на Тодор Иванчов (01.10.1899-12.01.1901). Назначеният за държавен обвинител Александър Малинов отправя обвинения срещу министрите за нарушаване на Конституцията, за измяна на отечеството и нанасяне на вреда на държавата за лична полза . На 04.06.1903 г. съдът осъжда бившите министри Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов на по 8 месеца затвор и лишаване от граждански и политически права. С Решение на XIII ОНС присъдата не влиза в сила и осъдените са амнистирани. Вторият Държавен съд е организиран по искане на народните представители от XIV ОНС на 23.02.1910 г. за съдене на министрите от правителството на Рачо Петров (05.05.1903-22.10.1906), на Димитър Петков (22.10.1906-26.02.1907) и на Петър Груев (03.03.1907-16.01.1908). За държавен обвинител е назначен проф. Георги Данаилов, който отправя обвинения срещу министрите за нарушаване на Конституцията и за нанасяне на вреда на държавата за лична полза. На 01.02.1913 г. е свикан Държавният съд, но след редица отлагания завършва безуспешно. Третият държавен съд се организира съгласно Закона за наказание на виновниците за националната катастрофа от 08.12.1919 г. На 12.01.1920 г. XVIII ОНС подвежда под отговорност министрите от правителството на Васил Радославов (23.12.1913-21.06.1918) за участието им във въвличането на България в Първата световна война. Съдът осъжда на доживотен затвор: Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Петър Динчев, Добри Петков и Христо И. Попов; на 15 години затвор - ген. Калин Найденов; на 10 години затвор – Христо Г. Попов, Никола Апостолов, Величко Кознички, ген. Никола Жеков, и на 5 години затвор – ген. Климент Бояджиев. Не са осъдени ген. Иван Фичев и Жечо Бакалов, който по време на процеса умира. На 19.11.1922 г. се провежда допитване до народа за съдене на министрите от правителството на Иван Гешов (16.03.1911-01.04.1913), на Стоян Данев (01.04.-04.07.1913) и на Александър Малинов (21.04.-28.11.1918). Те са подведени под отговорност за националните катастрофи на България от 1913 и 1918 г. За държавен обвинител е избран от XX ОНС Райко Даскалов. Преди още да започне процесът на 26.09.1922 г. една част от минстрите са арестувани и изпратени в Софийския, а след това в Шуменския затвор (Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Георги Данаилов, Димитър Яблански, Иван Пеев, Йосиф Фаденхехт, Михаил Маджаров, Никола Мушанов, Стефан Бобчев, Стоян Данев, Стоян Костурков, Рачо Петров и Теодор Теодоров). Другите министри, подведени под отговорност, емигрират в чужбина (Иван Гешов, Рашко Маджаров, Атанас Буров, ген. Никифор Никифоров, ген. Георги Вазов, ген. Сава Савов, Димитър Христов, Владимир Моллов и Христо Тодоров). На 16.06.1924 г. XXI ОНС взема решение всички осъдени и подведени под отговорност от Третия държавен съд министри да бъдат напълно амнистирани. С Наредб-закон от 04.10.1944 г. е създаден Народен съд “за съдене виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея”. По силата на този закон са подведени под отговорност министрите от 01.011941 до 09.09.1944 г. Първият състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници и министри на 01.02.1945 г. осъжда на смърт 24 министри (проф Богдан Филов, ген. Никола Михов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Петър Габровски, Васил Митаков, ген. Теодоси Даскалов, Славчо Загоров, Димитър Кушев, инж. Димитър Иванов, д-р Иван Горанов, д-р Борис Йоцов, д-р Константин Партов, Никола Захариев, Христо Дойчинов, д-р Димитър Шишманов, Дочо Христов, ген. Руси Русев, д-р Иван Вазов, д-р Иван Бешков, Първан Драганов, проф. Александър Станишев, д-р Александър Сталийски, инж. Борис Колчев). На доживотен затвор са осъдени проф. Михаил Арнаудов, Руси С. Русев, Константин Муравиев и Вергил Димов. На 15 години затвор са осъдени Христо Вълев, Димитър Савов. На 1 година затвор са осъдени Никола Мушанов, Димитър Гичев, Атанас Буров и на 1 година условно – Александър Гиргинов, Борис Павлов, Христо Попов и Стефан Даскалов. Осъдените на смърт, без право на обжалване са разстреляни още същата нощ в Софийските гробища. С Решение № 172 от 26.08.1996 г. на Върховния съд на Република България се отменят присъдите на Народния съд. Вторият състав на Народния съд осъжда на смърт 67 народни представители от XV ОНС, между които и 10 бивши министри (ген. Рашко Атанасов, инж. Спас Ганв, Христо Калфов, Стоян Никифоров, Александър Радолев, ген. Иван Русев, Тодор Кожухаров, Михаил Йовов, Христо Статев и проф. Александър Цанков – последните трима задочно). На 15 години затвор е осъден Димитър Пешев. С Решение № 243 от 12.04.1996 г. на Върховния съд на Република България се признават за невинни осъдените народни представители от XXV ОНС от Народния съд и се оправдават. Без съд са убити от свойте политически противници председателите на МС: Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Димитър Петков, Никола Мушанов и Андрей Луканов (?). Убити са министрите: Христо Белчев, георги Вълкович, Васил Кънчев, Михаил Такев, Никола генадиев, Александър Димитров, Райко Даскалов, Спас Дупаринов, Петър Янев, Кирил Попов и ген. Христо Луков. Трима министри са осъдени на смърт по политически причини и екзекутирани: майор Олимпи Панов, Никола Петков и Трайчо Костов. След 09.09.1944 г. са арестувани и изпратени по лагерите и затворите 30 бивши министри, от които там умират 8 души (Атанас Буров, ген. Иван Вълков, Кръстьо Пастухов, Александър Гиргинов, Димитър Савов, Христо Г. Попов и Манол Сакеларов). Политическите процеси у нас продължават и след 10.09.1989 г. Срещу бившия държавен глава и прдседател на МС Тодор Живков бяха образувани 4 дела и бе осъден на 7 години затвор, председателят на МС Георги Атанасов бе осъден на 10 години затвор, министрите Стоян Овчаров – на 9 години, и Григор Стоичков – на 2 години. Общата равносметка е доста трагична. Жертви на политическите борби и репресии у нас стават 26 председатели на МС (5 убити, 3 осъдени на смърт, 4 осъдени задочно на смърт, 12 осъдени на различни години затвор и 3 подсъдими). При министрите жертвите са 169 (11 убити от политически противници, 33 осъдени на смърт и екзекутирани, 11 осъдени задочно на смърт, 73 осъдени на различни срокове затвор, 13 подсъдими и 28 изпратени в лагери). Редактирано от - Zmeja на 17/8/2005 г/ 01:27:50 |
| СПИСЪК НА МИНИСТРИ, УБИТИ, СЪДЕНИ И РЕПРЕСИРАНИ (Посочени са тези, които са станали жертва на политически борби и репресии преди или след като са били министри) Абрашев Петър – подсъдим от Третия държавен съд, арестуван и изпратен в затвора /1922-1924/ Аврамов Лъчезар – осъден на доживотен затвор /1942-1944/ Аврамов Рубен – осъден задочно на смърт, 1923 г. Ангелов Рачо – интерниран, 1925 г. Апостолов Никола – осъден на 10 г. затвор от Третия държавен съд /1922-1924/ Арнаудов Михаил – осъден на доживотен затвор от Народния съд /1945-1947/ Атанасов Георги – осъден на 10 г. затвор от Върховния съд /1992-1994/ Атанасов Недялко – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1023 г. Атанасов Рашко – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Багрянов Иван – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Бакалов Жечо - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г. Башев Иван – изпратен в концлагера “Кръсто поле”, 1943 г. Белчев Христо – жертва на атентат срещу Ст.Стамболов, 15 март 1891 г. Белчева Дора – осъдена на 15 г. затвор (1942-1944) Бешков Иван – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Бобчев Стефан - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г. Божилов Добри - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Ботев Александър – интерниран, 1943 г. Бояджиев Климент – осъден на 5 г. затвор от Третия държавен съд /1922-1924/ Бумбаров Борис – осъден на 20 години затвор (1949-1956) Буров Атанас - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г.; осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г.; осъден на 20 г. затвор, 1950 г. Умира в затвора на 15 май 1954 г. Вазов Георги - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г Вазов Иван Киров – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Василев Димитър – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Василев Славейко – посмъртно е съден от Народния съд, 1945 г. Василев Христо - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Велчев Борис – осъден на доживотен затвор (1941-1944) Велчев Дамян – осъден на смърт (присъдата заменена с доживотен затвор – 1936-1940 г.) Видински Раденко – осъден на 10 г. затвор (1923-1924), изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1942-1943) Винаров Иван – осъден на 8 г. затвор (1921-1922) Вълев Димитър – интерниран (1949-1963) Вълков Иван – осъден на доживотен затвор, 1954 г.Умира в затвора 1962 г. Вълкович Георги – убит от политически противници на Ст.Стамболов в Цариград на 14 февруари 1892 г. Габровски Петър – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Ганев Венелин – въдворен в Дряново, 1947 г. Ганев Димитър – осъден на 10 г. затвор (1935-1940) Ганев Спас – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Генадиев Никола – осъден на 8 г. затвор (1916-1918). Убит от политически дейци на ВМРО на 30 октомври 1923 г. Геновски Михаил – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Гешов Иван - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г. Гиргинов Александър – осъден на 1 г. затвор от Народния съд, след това изпратен в Белене, където умира на 1 ноември 1953 г. Гичев Димитър - осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. и на доживотен затвор (1948-1959) Горанов Иван - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Григоров Митко – осъден на 15 г. затвор (1942-1944) Гудев Петър – подсъдим от Втория държавен съд, 1910 г. Гюров Стоян – осъден на 15 г. затвор (1942-1944) Дамянов Георги – осъден задочно на смърт, 1924 г. Дамянов Райко – осъден на 7 г. затвор (1927) Данаилов Георги - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., изпратен в затвора (1922-1924) Данев Стоян - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., изпратен в затвора (1922-1924) Даскалов Райко – Застрелян от деец на ВМРО в Прага на 26 август 1923 г. Даскалов Стефан - осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Даскалов Теодоси – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Даскалова Светла – репресирана, 1947 г. Джиров Петър - осъден на 7 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Джуров Добри – осъден на 1 г. затвор, 1937 г., изпратен в концлагера “Кръсто поле”, 1942 г. Диков Дико – осъден на доживотен затвор (1933-1941) и задочно на смърт, 1942 г. Диков Любен - осъден на 3 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Димитров Александър – осъден на 6 месеца затвор, 1911 г. Убит от дейци на ВМРО в Конявската планина на 22 октомври 1921 г. Димитров Атанас – изпратен в концлагера “Гонда вода” и “Кръсто поле” (1941-1943) Димитров Георги – осъден задочно на смърт, 1926 г. Арестуван и изпратен в затвора по обвинение в подпалването на Райхстага, 1933 г. Димов Вергил – осъден на доживотен затвор от Народния съд (1945-1955) Динчев Петър – подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Дичев Димо – осъден на доживотен затвор (1925-1935), изпратен в концлагера “Гонда вода” (1941-1942) Драганов Първан - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Драгойчева Цола – осъдена на смърт, присъдата заменена с доживотен затвор (1925-1932) Друмев Васил – заточен в манастир, 1893 и 1894 г. Дупаринов Спас – осъден на 3 г. затвор, 1923 г. Убит при “опит за бягство” на 10 ноември 1923 г. Държански Ангел – изпратен в лагера “Белене”, 1947 г. Жеков Никола – осъден на 10 г. затвор от Третия държавен съд (1922-1924) г. и задочно на смърт от Народния съд 1945 г. Живков Живко - изпратен в концлагера “Гонда вода” и “Кръсто поле” (1941-1943) Живков Тодор – осъден на 7 г. затвор от Върховния съд, 1992 г. Загоров Славчо - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г. Захариев Никола - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г.. Зографски Димитър – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Иванов Благой – осъден задочно на смърт, 1925 г. Иванчов Тодор – осъден на 8 месеца затвор от Първия държавен съд, 1903 г. Игнатов Кирил – осъден задочно на смърт, 1944 г. Йовов Михаил - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г. Йотов Никола – изпратен в лагера “Белене”, 1956 г. Йоцов Борис - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г.. Калфов Христо - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г.. Калчев Никола – политически затворник (1942-1944) Каменов Петър – изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1942-1944) Каравелов Петко – осъден на 5 г. затвор (1891) Караджов Стоян – осъден на 18 месеца затвор (1938-1939) и изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1942) Кожухаров Илия – изпратен в лагера “Белене” (1951-1954) Кожухаров Тодор – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Кознички Величко - осъден на 10 г. затвор от Третия държавен съд (1923-1924) г. Колев Крум – осъден на смърт, присъдата заменена с доживотен затвор (1936-1940) Колчев Борис - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Костов Трайчо – осъден на 8 г. затвор, 1924 г., на доживотен затвор (1942-1944) и на смърт 17 декември 1949 г. Костурков Стоян - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Коцев Венелин – осъден на 10 г. затвор, 1944 г. Кулишев Георги – изпратен в Солунския затвор, 1906 г., интерниран в Ардино, 1939 г. Кумбилиев Георги - изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1943) Кунин Петко - изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1943) Кушев Димитър – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Кънчов Васил – убит в кабинета си от политически противници на 24 януари 1902 г. Лазаров Кирил – осъден на доживотен затвор, 1923 г. Лилков Христо – репресиран след 1948 г. Луканов Андрей – убит пред дома си от политически (?) противници на 2 октомври 1996 г. Луканов Карло – осъден на 5 години затвор (1925-1926) Луков Христо – убит пред дома си от бойна антифашистка група на 13 февруари 1943 г. Ляпчев Андрей - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Маджаров Михаил - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Маджаров Рашко - подсъдим от Третия държавен съд 1923 г. – избягал в чужбина Малинов Александър - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Митаков Васил - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г Михайлов Иван – осъден задочно на смърт, 1924 г. Михайлов Стоян – подсъдим, 1992 г. Михов Никола - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г Мишев Мишо – изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1942) Моллов Владимир - подсъдим от Третия държавен съд 1923 г. – избягал в чужбина Мошанов Стойчо – изпратен в лагера “Белене” (1947-1949) и в затвора (1949-1959) Муравиев Константин – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г., осъден на доживотен затвор от Народния съд (1945-1955), изпратен в лагера “Белене” (1956-1959) Мушанов Никола - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924), осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г....Умира в затвора на 21 май 1951 г. Найденов Калин - осъден от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Недев Никола - изпратен в лагера “Белене” (1951-1954) Нейчев Минчо – изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1943) Никифоров Никифор - подсъдим от Третия държавен съд 1923 г. – избягал в чужбина Никифоров Стоян – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Овчаров Стоян – осъден на 9 г. затвор (1992-1995) Омарчевски Стоян – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Павлов Асен – интерниран, 1944 г. Павлов Борис – осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Павлов Георги – осъден на смърт, присъдата заменена с доживотен затвор (1942-1944) Павлов Кирил - арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г.; убит в Обществената безопастност на 18 април 1925 г. Панов Олимпи – осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари 1887 г. Партов Константин - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Пастухов Кръстьо – осъден на 5 г. затвор, 1946 г. Умира в затвора на 25 август 1949 г. Пеев Иван – подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Пеловски Пело – осъден на 12 г. затвор (1931-1939) Петков Димитър – убит на улицата в София от политически противници на 26 февруари 1907 г. Петков Добри – осъден на доживотен затвор от Третия държавен съд (1922-1924) Петков Никола – осъден на смърт и обесен на 23 октомври 1947 г. Петров Рачо – подсъдим по аферата “Шарл и Жан”, 1907 г. През 1920 г. е осъден на 75 г. затвор за незаконна търговия. Петров Христо – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Пешев Димитър - осъден на 15 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Пешев Петър – осъден на доживотен затвор от Третия държавен съд, 1923 Попов Иван – посмъртно Народния съд му конфискува целия имот Попов Христо Г. - осъден на 10 г. затвор затвор от Третия държавен съд, 1923 г. Попов Христо Г. (от Варна) – осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. През 1949 г. изпратен в лагера “Белене”, където умира на 17 юни 1952 г. Попов Христо И. - осъден на доживотен затвор от Третия държавен съд, 1923 г Поптомов Владимир – осъден задочно на смърт, 1924 г. Пръмов Иван – осъден задочно на 15 г. затвор, 1943 г. Радев Тодор – интерниран (1949-1955) Радолев Александър - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Радославов Васил М. – самоубива се в милицията на 9 септември 1944 г. Радославов Васил Х. - осъден задочно на доживотен затвор от Третия държавен съд 1923 г. Русев Иван - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Русев Руси С. - осъден на доживотен затвор от Народния съд, 1945 г. Русев Руси Х. - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Рясков Марко – изпратен в затвора (1944-1945) и в лагера “Белене” (1951-1954) Савов Димитър - осъден на 15 г. затвор от Народния съд, 1945 г., а след това изпратен в лагера “Белене” където умира на 15 август 1951 г. Савов Михаил – подсъдим по аферата “Шарл и Жан”, 1907 г. Савов Сава – подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., избягал в чужбина Сакеларов Манол – осъден на затвор, 1949 г., където умира на 27 януари 1954 г. Солаков Ангел – осъден на 15 г. затвор (1942-1944) Сталийски Александър Ц. - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Стамболийски Александър – осъден на доживотен затвор(1015-1918), убит от политически противници на 14 юни 1923 г. край с. Славовица Стамболв Стефан – съсечен от политически противници на улицата в Софи на 3 юли 1895 г. Станишев Александър - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Статев Христо - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г. Стефанов Иван – осъден на доживотен затвор (1949-1956) Стефанов Нинко – изпратен в концлагер “Кръсто поле”, 1941 г. Стоичков Григор – изпратен в концлагер “Кръсто поле”, 1944 г. Осъден на 2 г. затвор (1991-1992) Стоянов Петко – изпратен в лагера “Белене” (1949-1954) Стоянов Христо Н. – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Такев Михаил – убит от политически противници в Пещера на 24 яуари 1920 г. Таков Пеко – осъден на 12 г. затвор (1934-1941) Танчев Петър – интерниран, 1944 г. Тасков Борис – осъден на 6 г. затвор (1924-1930) Теодоров Теодор - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Терпешев Добри – осъден на 3 г. затвор (1923-1924), на доживотен затвор (1925-1937) и на 7 г. затвор (1941-1943) Тодоров Станко– арестуван, избягва от ареста, 1943 г. Тодоров Христо – подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., избягва в чужбина Трайков Георги – арестуван и изпратен в затвора, 1923 г. Фаденхехт Йосиф - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Филипов Гриша – осъден на 15 години затвор (1943-1944) Филов Богдан - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Халачев Иван – съден от Втория държавен съд, 1911 г. Христов Димитър - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Христов Дочо - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г Христозов Руси - изпратен в концлагер “Кръсто поле” (1942-1943) Цанков Александър - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г Цанев Ангел – осъден на 5 г. затвор (1932-1937) и на15 г. затвор (1941-1943) Церковски Цанко – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г.; отново в затвора (1925-1926) Цолов Тано – осъден на 18 месеца затвор, 1942 г. Чанков Георги – осъден на 10 г. затвор (1939-1943) Чаушев Ангел – политзатворник (1942-1944) Червенков Вълко – осъден задочно на смърт, 1925 г. Черноколев Титко – изпратен в концлагер (1941-1944) Шишманов Димитър - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Югов Антон – осъден задочно на смърт, 1942 г. Яблански Димитър - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Янев Петър - – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Убит в Обществената безопастност на 21 април 1925 г. Редактирано от - Zmeja на 17/8/2005 г/ 01:30:54 |
| ЕС, САЩ и НАТО да пазят България! Можем да си пожелаем и съд за някои министри от кралите през проследните 15 години, но не звучи реално  А най-яркото доказателство за националната отговорност на новото правителство е може би това, че военният министър е доктор по медицина ... |
| TJ, не си съвсем прав - ето виж новият премиер- ми серГЕЙ вече има ЦЯЛ един ден трудов стаж. Това е също много национално отговорно! |
Е Доган нали има.15-20 пъти в годината ходи на работа. През останалото време работи с ОБРЪЧА.  Редактирано от - vivagd на 17/8/2005 г/ 02:12:54 |
Zmeja, Впечатлен съм от данните който поднасяш.Но има и друг ракурс. Сега е доста късно.Но дано утре потръгне и някакъв сравнителен разговор , за ползата от политиката , политиците и колко достоверна е човешката история , която се разхожда по техните глави. Църква , държавници и политици яко са мърсували , много са мърсували. По големите глави , по гениите на човечеството , се е творяла истинската история на човечеството .А т.н. ЕЛИТ в болшинството от случаите тъпо , неграмотно я е саботирал. Чак през 15 в. частично се сломява мракобесието на църквата и властта. Невероятни жертви е дало човечеството заради това кои държи сопата , моркова и чекмеджето.Невероятни. Та има и други истории .На човешките гении , на човешкия дух, на човешката култура. Политиците имат ореол , благодарение на измислиците в историята. И разбира се заради това , че винаги са били тези който са държали ножа и хляба. От там идва това поклонничество , пред тези в огромното болшинство нищожни исторически личности .Техните имена никой не помни и от тях никой не се интересува. А съдбата им е направо щастлива в сравнение с простотията която са стимулирали и развивали. И заради авантата и келепира , чрез които зад тях са се строявали дребни , много дребни човешки същества-партийни членове и симпатизанти?Задвижвани от мотива да намажат от трапезата , на която се охранват господарите им. Та тази друга гледна точка, не е за пренебрегване. |
Колко зими му давате на това правителство?. Аз залагам най-много на една има какво да се папа дето е останало, затова. Така че следващия януари-февруари ще са барикадите.  |
| Като видях и министрите тръпки ме побиват... Дано това правителство да трае малко! (макар че такъв е народния вот - за тези партии беше гласувано най-много). Вътрешното ми чувство не вещае нищо хубаво. Нищичко. А това правителство:  |