Отиди на страница:
| гарван гарвану око не вади това ако го направят палестинци ще бъдат обвинени в тероризъм |
*****
Редактирано от - bot на 17/8/2005 г/ 10:38:19 |
| Ама тези в нашия парламент само играят театър и се "уж" карат. Не щат да се сбият! Както бе казано, гарван гарвану око не вади |
*****
Редактирано от - bot на 17/8/2005 г/ 11:04:51 |
| Не може да им се отрече обаче, че обещаха и изпълняват обещанието си. А не както арабушките под ръководството на Арафат. Сегашня, Абу Мазен, ми се струва по-сериозен. Пукането на гуми може да се приеме за терористичен акт само тогава, когато това е извършено чрез стрелба с оръжие и има опасност за живота на возещите се в превозното средство. |
Май трябва да припомня едно мнение от вчерашния ден Muktadasaxkoburgidiotski [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 2778 Газа е едно бутафорно представление за пред световната общественост. То трябва да представи позадрямалия образ на евреите-мъченици , да възкреси отколешната виктимомания сред ционистите. Както винаги , инспирирана от свои хора... Газа никога нее влизала сериозно в плановете за военно и териториално настъпление на Израел. Евреите в Газа са 0, 7 % от общото население в ивицата. Изтеглянето им няма да промени нищо във военно стратегическата обстановка в района. Газа остава без суверенитет - въздушното и пространство се контролира от ВВС на Израел , граничните контролно-пропусквателни пунктове , морската акватория - също Дори водните източници на ивицата са под израелски контрол. Така че акцията на Шарон е театър с пропагадно-демагогски цели , целящ да породи сълзи и сополи сред световното обществено мнение. |
| sowa7: така си е. и новинарите това повтарят. с тоя ход шарон хем не губи много присъствие в палестински територии (20 малки колонии и 8000 души в морето от над милион палестници в газа и без това са били прекалено скъпи за охрана на фона на малкия пропаганден ефект от присъствието им там), хем сега ще си направи страшен PR пред света. ще каже "обещах отстъпки и ги доставих, но оттук нататък нито стъпка назад. народа ми е отстъпвал и страдал достатъчно". и ще се окопае двойно по-дълбоко в над 120-те колонии на западния бряг. но какво да очакваш от държава на религиозни фанатици за които най-висшата власт на земята е написаната от тях самите книга в която се величаят като богоизбрания народ? за тях да живеят над половин век в нарушение на резолюция след резолюция от страна на ООН осъждаща окупацията е елементарно - американците са им гръб и наливат пари с камиони. чрез устата на техния бог са си обещали нещо си, сега са си го взели - какъв е проблема? но сега САЩ се намесиха лично в близкия изток и израел почва да им пречи, понеже е тежест и риск. та шарон може би поставя началото на отстъпление от едни позиции, които израел сам никога не може да се надява да задържи срещу последователните приливни вълни араби, защото американската подкрепа за израел намалява успоредно с покачването на директната американска намеса в близкия изток. |
| А евреите викали на войниците: Отнасяте с нас като към араби Като че трябва по-различно отношение да имат към натрапници |
| Интересното е, че не срещам никъде официалната българска позиция по този наистина важен за световния мир / а и за нас самите/ въпрос... Или пък съм го проспала? Иска ми се да не е същото отношение, както пише Киряк Цонев: "България подкрепя по принцип общите фрази в резолюциите на ООН, призоваващи към намаляване на конфронтацията в Близкия изток и съветващи враждуващите страни да избягват стъпки, водещи до опасни за мирния процес последици и до изостряне на обстановката. В същото време, обаче, при гласуванията в ООН, на които трябва да се изрази конкретно мнение, каквито са напр.изграждането на нови израелски селища в района на Йерусалим и в окупираните арабски територии, продължаващата окупация на Южен Ливан или сирийските Голански възвишения, продължаващите израелски бомбардировки в Ливан, статута на ООП в ООН и установяване контакти с нея и т.н. – все проблеми, засягащи не само арабските държави, но и реално представляващи актове, засягащи мирния процес, България се въздържа да заема позиция, тя се оказва сред малцинството държави, които се въздържат /а през 1992 г. дори гласуваше “против"/"... Същият автор посочва и доста интересни "ГАФОВЕ" на нашите политици по този проблем... и още:"Стигаме до извода, че въпреки някои, макар и първоначални стъпки на правителството към нормализиране на отношенията с арабския свят, българските масмедии продължават, с малки изключения, поетата още от 1990 г. погрешна информационна линия за минимализиране на информацията, засягаща тези отношения, а някои от тях продължават да се пълнят с необосновани обвинения срещу “арабите”, носейки с това безспорна вреда на България. Причините за такова поведение остават неясни и неразбираеми. Тези контакти от друга страна са опит да се смекчат обвиненията срещу правителството от различни политически сили, (при което всяка изхожда от собствени интереси и съображения), че българо-арабските отношения са загърбени, (което е факт, засягащ, както бе казано всички правителства след ноември 1989 г.) и че липсва баланс между тях и отношенията с Израел (които не дадоха, поне до сега, очакваните положителни икономически резултати)" |
| Непосредствено от началото на 1992 г. може да се говори за загубване на относителния баланс в отношението към близкоизточния регион, за рязка промяна на стрелката на политиката към него от твърдо и прекалено проарабска към твърдо и прекалено произраелска, без от това страната да получи някаква материална изгода, особено нужна й в икономическата с ситуация, в която бе изпаднала |
| чоки: не, това не е митинг на атака, сбъркал си адреса. лумпените са другаде. прегледай темите за ромите. sowa7: така е като човек се остави идеологията да му пречи да си гледа интересите. преди 90-те идеологията си е била идеология, ама сиренето е било с пари и за свои и за чужди. а след това в анти-комунистическата истерия изгубихме и чисто икономически връзки и позиции без да сме установили нови такива (братята американци най-облагодетелстван търговски партньор ли не ни правиха, реки от инвестиции ли не обещаваха, ама то думите не се ядат и с тях може да пазаруваш само от будали). това ни отряза достъпа при преференциални условия до руските и арабските ресурси и уби търсенето на български стоки, което на свой ред уби производството ни. е как да се модернизираш и да си в крак с времето ако не продаваш и нямаш доходи? ама нищо - макар и с чифте пищови на гол тумбак сме в НАТО. на някой чуждестранни слуги и толкова им стига. |
| Чоки§ Когато някой няма какво да каже  , най-лесно е да го обърне на обида-хем безопасно, хем се отклонява вниманието от темата  Знаеш ли, когато чета ника ти, все се ядосвам- някога любимата ми кучка се казваше Чоки.. и беше много, много свястно животно.. |
| Българската позиция по близкоизточната криза и палестинския въпрос, смятана за “принципна и неизменна” след 1990 г. претърпя разнопосочни метаморфози, всяка от които бе свързана с точно определено правителство. Общата тенденция е бързо отстъпление от безрезервна подкрепа към едва прикривана враждебност по отношение на арабската кауза и точно в обратен план – от открита враждебност към подкрепа на израелските позиции, като за всичко това се търси оправдание в новата световна ситуация. Постепенното подценяване и загърбване на българо-арабските отношения започна по времето на правителствата на Андрей Луканов през 1990 г. Едно от първите задгранични пътувания на новия министър-председател Филип Димитров бе в Израел. То бе предшествано от нищо непредизвикана преднамерена и целенасочена пропагандна атака срещу редица приятелски дотогава арабски страни, обвинени по един или друг повод като “терористични”. Кампанията бе подета и поддържана лично от новопристигналите зад граница президентски и премиерски съветници (Както се оказа впоследствие, когато някои от тези хора панически бяха принудени да напуснат България, същите са били пряко свързани с американски оръжеен бизнес. Те заеха незабавно престижни високоплатени длъжности в западните разузнавателни централи и в американския оръжеен концерн и никой повече не чу нищо за тях и за дейността им “в полза на България” На прицел бяха взети държавите, с които България осъществяваше преди всичко изгоден за нея оръжеен бизнес. Наред с Ирак и Либия, срещу които бяха вече предприети международни санкции, в този “черен списък” бяха включени Сирия, Алжир и дори ООП, която вече бе започнала преговори и фактически бе призната от Израел като единствен възможен партньор в преговорите Дано поне сега ни дойде акълът в главата и да осъзнаем къде са интересите ни! |
| добра статия на петър иванов в капитал: http://capital.bg/show/index.php?broi=2005-32&page=24-32-1&rubr=globus Target=_Blank id=url>Натиснете тук |
Pavlik Morozov| sowa7: знам. затова искам помощ от бота. поствам го директно, нека после го изтрие: capital.bg/show/index.php?broi=2005-32&pa ge=23-32-2&rubr=globus |
| опаааа, грешна статия. ето истинската: capital.bg/show/index.php?broi=2005-32&pa ge=24-32-1&rubr=globus |
 Генералът миротворец 1982 г. като военен министър ръководи лично инвазията в Ливан. След изтеглянето на израелската армия от Ливан два палестински бежански лагера в Бейрут са унищожени от ливанските милиции, а хиляди бежанци са избити. След официално разследване Шарон е отстранен от поста военен министър и това за известно време прекъсва политическата му кариера.  Генералът миротворец |