Класическа опера и съвременна етика, мил възглед
Добави мнение Мнения:5
| Опера. Трубадур. /Абсолютно гениална опера!/ Манрико обожава Леонора. Прекрасно. Напразно. В кипежа на неясни битки той се жертва за приемната си майка, смятайки я за истинска. Бе то обаче все пак повечко към булката би трябвало... Бе както и да е. /Майката е талантлива, де, мецосопрани какви, ех... / Леонора пък се жертва като добиче за Манрико, при цялата си всеразцъфнала прелест тя няма кьорава друга привързаност - бе няма за нея крал, граф ди Луна - великолепен баритон, бе няма майка, бе, бе няма там баща, сестри, приятелка Инес... Граф ди Луна не се жертва практически за никого, но помита сатанински и четирима си, като приживе най му се ебава лУната майчина. Имаме ли етичен казус? ----------------------- Ebben? Che diavol fato? > тва като тогавашен Конфуциоле се подписвам :Р |
| Има етичен казус, разбира се - и той е: да пее ли тенорът горно "до" на края на стретата, въпреки че Верди не го е написал. Но се твърди, че Верди бил казал (или написал в писмо) - "ако тенорът има хубаво до, да го пее". А иначе да се търсят някакви други казуси или логика в оперни либрета, си е напразно усилие на любовта към операта. |
| Любима ми е таз опера, в групата си, от Вердиевите мелодрами. Стретата много я ценя, онова за огъня на Азучена малко ме дразни, аз им викам на тия мелодийки - бръснарски, първа бръснарска в класациите ми е арията на Жермон в Травиата, а също и наздравицата. Онова трио пред стените на затвора също ми харесва, а най ми е кеф как си е избрал ника Манрико, ама толкова да си пасва с физическия му образ - не намеквам за циганския, а за аристократическия му произход, който, уви, се разкрива твърде късно, едва след финала...  |
Добави мнение Мнения:5