Balkanization, etc.
Отиди на страница:
| Геновевче, не са навиваи. Все ще ти отрежат нещо си. (Е, от тези защити, мен жена искаха да ма напрвят, туи ; :-)) Сега отивам и ставам ел.техник. (имаш ли нужда?)  |
| Освен лулата ми от морска пяна (Меершаум) от Капалъ чаршъ сина ми си закупи наргиле, ябълков тютюн и турски ябълков чай, с които да сваля гаджета в Карнеги Мелън (замина в неделя). Наргилето, наричано "хука", е сега много на мода сред амер. подрастващи. Художествено направено, посребрено, долната част като хубава стъклена ваза. Майка му се сдоби с анадолски kilim pillows (външното) с като котленски десен. Това са все турски фабрикати, не могат да се фалшифицират. Не е хич страшно низ чаршията, добре осветена, полиция, продавачите ни заговаряха и на румънски. * Да не помислинякой, че само по чаршии сме ходили - бяхме и в Света София (музей), дето билетите са по 15 лири нови (12 долара) и няма намаление за деца (в Акропола билетите са по 12 евро за възрастни и тоя ден беше безплатно до 18 г.). Атинските билети важат и за двата театъра Дионисий Ареопагит и Ирод Атик, и за няколко други близки обекта, в Истанбул не важат дори за Базилика цистерн отсреща, добре че поне джамиите са безплатни, и имат два входа - за мюсюлмани и за "туристи и азиатци" (tourists and Asians), както ни каза един пазач в Синята джамия. До градината Султанахмет е и Хиподрума, крепостните стени се виждат най-хубаво от морето. |
| Св. София ме подтисна доста. Всеки е чел клишето за "църквата, превърната в джамия", и имах нагласата да попадна в храм, без да се замислям точно на коя религия, но във всеки случай да има духовност. Това, в което се озовах, беше едно бездушно място, където всеки е правил каквото е могъл, за да го отдалечи от първоначалния му вид. В средата имаше едно огромно скеле, вероятно останало от някакъв ремонт, и скриваше прочутия "най-голям неподпрян купол", който допълнително се скриваше от полилеите с лампички-чашки, каквито има в джамиите, пуснати много ниско. По нещо като калдъръмен сокак се изкачих на втория етаж, където имаше останки от византийски мозайки-икони и съответната група туристи с екскурзовод. Явно най-впечатляващото нещо беше колоната с дупката "пожелай си нещо и ще ти се сбъдне", защото там имаше опашка. В интерес на истината, и аз се наредих, дупката наистина оставя усещане за мокрота. Отвън, при основите на едно от минаретата (огромни и си личи кофража от някакво предишно укрепване) има кафене, където си поръчах турско кафе (с много леблебия и в чашка на цветенца). Впечатлението е за едно огромно затворено пространство, в което няма дух и хомогенност, а отделни фрагменти, които те впечатляват сами по себе си като някакви куриози и нищо повече. Явно нито християните поддържат мястото като църква, нито мюсюлманите го имат за джамия, и то се е превърнало просто в един туристически обект. |
| Eлинор, ако четях единствено твоите пътеписи, Истанбул всъщност би ми се сторил доста непривлекателно място за посещение. Явно е, не си имала good time сама там, и това е било решаващо за "послевкуса". Съвсем нормално, впрочем - изпитвал съм го на собствен гръб, бидейки сам за повече от един ден на някоя иначе свръхпревъзнасяна туристическа дестинация. Ерго, налагащият се извод - никога сам на път Освен при определени условия, и за определени дестинации... |
| Нем' седя в панделата, защото Геновева най-долно си изтри спорния пост, и после - ни лук яла, ни лук мирисала ... Отивам на село да си нагледам нивичката ...  |
| Да, и аз се замислих за същото, като написах за пореден път "подтискащо". наистина, много от нещата не изглеждаха така, както си ги бях представяла преди да тръгна, за което не обвинявам никого, освен собственото си въображение. Но въпреки това Истанбул остава за мен един магнетичен град. Може би смущаващото е, че има много знаци, които са ни познати, но там, в друга среда и в по-голямо количество действат по някакъв друг начин. Вероятно това е от другата религия, и съответно друго отношение към нещата, не мога да кажа, защото Турция е единствената нехристиянска страна, в която съм била. Може пък нещо там да ми е било толкова близко, че не съм успяла да се изживея като типичната туристка. Но едва ли е от това, че съм била сама, ходила съм сама и на други места и ми допада много възможността сам да си определяш темпото и посоката. Но в Истанбул ми беше притеснено, а не скучно. После може да разкажа за султанските съкровища и косъма от брадата на Пророка Мохамед  |
| Колко интересно, това споделяне, да пътуваш сам или с компания. При мен е обратното. Когато съм сама, се наслаждавам на онези картини, които са ме впечатлили, отминавам бързо това, което не ми харесва, спирам там, където искам - ако нещо ми е грабнало вниманието, или съм се уморила, слушам само звуците, които искам да чуя, говоря само с минувачи, които питам за информация, или с келнерите и продавачите в магазините. От много места съм запазила в съзнанието си незабравими картини, които още виждам, много често са свързани и със съответен музикален съпровод, ако съм го улучила - малкото FM уокменче ми е винаги в джоба, настроено, естествено, на местната станция, аз си знам кои си избирам, за пълнотата на впечатлението, просто става като туристически филм. И.... внимание, когато отивам за втори път на тези запечатани в съзнанието ми места, отивам САМА, като на поклонение. Ако има човеци с мен - най-често колеги, и се опитам да ги заведа ТАМ, да се опитам да предам и на тях от онова чувство, следва горчиво разочарование - ама виж колко е красиво, нали? дааа, верно, много е красиво.... Възторга и умилението, което си изпитал сам и вътрешно, е многократно по-силен от любезния отклик на спътника ти, па макар и голям твой приятел. Водиш ги на любим ресторант, например, оценен от теб и с менюто, и с гледката, и почваш да се притесняваш от претенциите им - или нещо местната кухня не им гила, или пък цените не ги устройват... Едно време прочетох изречение, което много ме впечатли, но напразно. То беше, че най-голямото удоволствие от една красива гледка е да има кого да дръпнеш за ръката и да му кажеш - ВИЖ! За съжаление, много зависи от тоя, дето да го дръпнеш за ръката. Митничаря, ех, явно неговите спътници са от много хай куолити, та съпреживяват паралелно с него... Извода ми от всичко това е - романтично настроеният пътешественик трябва да пътува САМ. |
| Въртя, сука, Вевче... High-quality-то не е подходящо определение. H-Q на саунда, например, се измерва с честотен диапазон при аудиоуредбите, . При хората надали е същото. Когато със спътника ти сте на една честота , тогава абсолютната й величина и диапазонът в крайна сметка не са от значение за чудесното прекарване. Манго знае две и двеста... ПП старши, верно мязаш на Блажето, ама много... Тва Долна Баня ли е? Да не вариш там "мускат" и "траминер" от джанки и компир? Много здраве на Ватко, ако е Долна Баня... Редактирано от - Mitnicharъ на 25/8/2005 г/ 11:12:47 |
| Хм. Сега се замислих и установих, че най-добре пътувам с големия си син. Пълна хармония! За ралика от ежедневието. |
| Много е важно, когато се снимаш, в кадъра да влезе и джипа. Подчертава се някак си, така, особения статус на снимания. Околната среда е само фон. Още снимки ще ни пуснеш ли? Нали имаше и трети джип? Нека и него да видим. |
| Митни ми е приятел, ама истината също. Правилно го е рекъл за честотите, аз съм го рекла по друг начин, че има значение КОГО дърпаш за ръката... Скромно премълчах факта (нищо, че имаме модератор, разделът е по-либерален, та страх лозе пази....), че всичките ми пътувания в чужбина са били служебни. Ако пък нещо ти се случи да намериш подходяща честота там, на място,  без да си я водиш оттука, то някакси преживяванията не са толкоз туристически....  , въпреки, че от стария хербарий мога мога да изкарам и комбинирани картинки, с туристически пълнеж (ох, мамичко, един летен залез край Вълтава...). И сега се замислям, ако тия, с еднаквата честота, дето ги имам тук, са били с мен в пътешествие, щехме ли да трептим пак в синхрон? Мммм, хич даже не е задължително, то си е един друг диапазон. Общо взето, най ми съвпадат вкусовете и настроенията с .... моите си. Лоша работа....  , ама отиваме в друга тема май. ****** П П. Впрочем, каква марка му е джипа на Старшия? Не отбирам много. Аз си търся УАЗ-ка.... Редактирано от - Геновева на 25/8/2005 г/ 11:39:32 |
| кис-кис ... има го него - в досието .... а имам снимки и на магаре - да видя дали с в този диск .... какво да ти кажа, ние, старшините, сме си фукльовци - затова и шапките си носиме. пък документацията трябва да е пълна ... :-)) |
| Кво е тва бе, че ме мързи да увеличавам...Дайхацу Фероза ли? Излагаш се... освен, ако кучката от снимката не го кара. ПП не било Дайхацу, сега видях. Правилно, такава като тази на снимката най-ти подхожда. Направо като Първи секретар на районен комитет във волга си. Редактирано от - Mitnicharъ на 25/8/2005 г/ 11:44:00 |