Balkanization, etc.
Отиди на страница:
| Площтада на последната снимка е Еминйоню.Джамията се кaзва Нова джамия! Семейството е прекрасно!Да сте живи и здрави! |
Нели, благодаря за снимките  Да ви разкажа за моето първо влизане в "джамия": Беше лятото след първи клас. Баба и дядо имаха едни съседи турци и аз бях приятелка с тяхната дъщеря. И един ден Хафизе (така се казваше) ме покани да отида в тях да ми покаже тяхната къща, защото все така се случваше, че играехме или в нас или на улицата. И стигнахме до една стая, която беше съвсем гола, с бели стени, а на дюшемето бяха нахвърляни овчи кожи. В единия ъгъл между прозорците имаше нещо като подиумче - три дървени стъпала и място, колкото да застане един човек. Хафизе ми каза, че в тази стая се събирали мъжете да се молят. Аз това не го разбрах и като се прибрах попитах баба. И тя ми обясни, че понеже нямало джамия, в тях ходел ходжа и мъжете се молели, обаче турските жени не се молели. Понеже тогава не бях наясно с религиите (не че сега съм много), пак не го разбрах, но си го представих нещо като гости - в една стая мъжете са с ходжата, а в другата (тя беше цялата постлана и покрай всички стени имаше наредени тъкани възглавници, а самите стени бяха покрити до тавана с бели кърпи, везани със сини конци) жените седят и си говорят. Следващото ми влизане беше чаааак в Синята джамия, където всички се събуват на входа, вътре има хубави меки килими и можеш да седнеш и да седиш колкото си искаш. |
| Сигурно си прав, Блеки, в 19 век са били 53. Цифрата прочетох преди няколко десетилетия в книгата на покойния Николай Генчев "Възрожденския Половдив". Аз също съм привърженик на съхраняването на културните ценности (включително и неща като Мавзолея на Димитров), но определено не желая да има 53 моливчета в родния ми град. Всичко с времето си. Две минарета са напълно достъчни в град в който има само една протестанска (на Сахат тепе) и една католическа (в подножието на Стария град) църкви. Поне така беше до 1989, след това вече се появиха и педесятна църква etc. * Благодаря, Кара.  И на теб б.б. Редактирано от - Нели на 25/8/2005 г/ 18:40:47 |
| Не става въпрос дали искаме или не искаме, Нели. Както написах, според мен е грехота, ако не за друго, то поне от културно-историческа гледна точка, да се съсипват образци от миналото на даден град или селище. Спомената от мен Аладжа джамия е била истински художествен бисер. Както и самото й име говори - "аладжа" - писана, шарена. Вътре е била покрита с фрески, в стените и са били вградени някакви сложни джаджи за акустика, имала е пеещ мраморен шадраван. Била е съвсем мъничка - намирала се е срещу Кукления театър, на бившата "Заимов" /сега не й знам името/. 53 е нямало как да останат - след 1879 год., останалите в града мюсюлмани са можели да обслужват 2, най-много 3 джамии. А и повече от половината са били изоставени от самите мюсюлмани десетилетия от преди това. Препоръчвам ти книгите на уникалния за мен пловдивчнин, вече покойник - Никола Алваджиев - "Хроники за стария Пловдив" и "Старинните пловдивски църкви". Прекрасни книги. |
| Не издържах... Пускам го! . Meto ot Interneto [Златен] от Bulgaria Моля. моля. Марков е голема работа, но не колкото Крали Марко. Знаеш ли го случая дето един сръбски екскурзовод показвал на една чешка група историческите паметници на Кали Мегдан в Белград? Всеки път като им казвал "овде е ..." еди коя си забележителност, те му викали "то маме в Празе". Най накрая му писнало и им показал два камъка: - Овде су Кральове муде... - Ааа, то маме в Празе! - Курец мате у Празе, а овде су муде!  |
| Kara, приятелю, обясни на незнаещите как се влиза в молитвено място. И с ритуалите, моля. За сядането - също ... |
| А що се касае за храмовете на неправославните деноминации - пропускаш няколко! Католическата църква Св.Богородица Лурдска в Кючук Париж - от 20-те или 30-те год. на ХХ век и Униатската църква зад Университета - горе - долу от същия период, са тези, за които веднага се сещам. |
| вица свършва така: Кур може долази до Прадзе, но муди са овде, у Скопско ! Редактирано от - б.б. на 26/8/2005 г/ 11:33:43 |
| Разбира се, че няма, ElR. Това е част от един хилядолетен ритуал ПРЕДИ влизане. Надявам се, че Kara ще го обясни, защото от мен ще е лаишко. |
| Ели, а моето първо влизане беше в 7-ми клас, на Джумаята в Пловдив - Блеки я знае. Брат ми е любител краевед и като малка ме водеше къде ли не. За джамията, обаче, ме иснтруктира специално да се облека с панталони (защото жени не пускали) и се надяваше с късата си коса да не привлека много внимание. Усещането беше необичайно - липсата на образи по стените ме порази, имаше растителни мотиви и снимки от светите им места. В Пловдив единствената белосана, без нищо по стените, църква е Протестанската. Там бях за първи път в 6-ти клас, пак с брат си и стоях на цялата им служба пълна с песни. Хареса ми, хората бяха одухотворени. Признавам си детския грях - пред джамията отвътре предпочитах ашурето със сладолед отвън, в сладкарничката "Назъм Хикмет". Нея сега я няма, на същото място има заведение пак със същото име, където турското кафе е страхотно. Ако минавате от там го опитайте. Редактирано от - Нели на 25/8/2005 г/ 18:07:59 |
| , всичко друго, ама не и "наргиле". Ще поизчакам още малко Kara74 да обясни ... Ритуалът е за уважение. |