Отиди на страница:
Еще за 1500 лет до нашей эры египтяне считали этот напиток лечебным. В конце XVIII века в Швейцарии был впервые изготовлен абсент, наливка на спирте, полученная в результате настаивания полыни. Известны технологии для производства множества напитков с анисовым вкусом. В качестве примера приведем анисовую водку "анис дель моно", являющуюся предметом национальной гордости Испании. Водка продается в бутылке, особую форму которой придумал в конце прошлого века хозяин фабрики в г. Бадалоне, взяв за основу флакон для духов, купленный им в Париже. На этикетке изображен шимпанзе с человеческим лицом, держащий в одной руке бутылку, в другой - свиток со словами: "Это лучший анис, что доказано наукой" Существуют другие сорта этой анисовой водки (настойки) - "Анис горилла" и "Тигриный анис". К большому семейству анисовок относится также греческая оуза, турецкая раки и болгарская мастика. Оуза - это сладкая анисовка крепостью 40-50% об. Раки имеет пряный привкус трав и кореньев. Она не такая сладкая, как оуза. Крепость 40  |
| >>><<< Блиндюша, где ю видели пикълс ъндер фикусъм? деърефор то дискутиръватъ...одни фанс деър говнами бръйзгают.. |
| Милче, пошегувах се бре брачед. Имах предвид да окаш силно на френски БИИИИС. Маре не се сърди, че ти върнем камйончетата. Аре сега , егати сръдлйото. Кой че ни пуска марксизам лененизам на порции сега?  |
| Донков, ти си *****! Какви вечно зелени идеи на демокрацията те гонят латинска америка бе мой човек?!! Как точно в Никарагуа те налегнаха тези алюзии? Че там на цял континент има сигур една или две "демократични" държави и това е докато не дойде поредната хунта. *****
Редактирано от - bot на 02/9/2005 г/ 17:33:33 |
*****
Редактирано от - bot на 02/9/2005 г/ 17:33:58 |
| Могъщите, клонестите и вечнозелените идеи на демокрацията у нас били хилави и фикусчето не растяло. Ами как да расте като толкова много маймунчета с червени задници са се накачурили отгоре му. Когато тъщата подарила фикус на зетя оня промърморил, че първо му пробутали маймуната а после и палмата. |
А почвата в Ирак каква ли ще да е, че храсти там се не прифащат.  _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| Звучи добре, но ако Калин Донков (които иначе е безупречно искрен) поживее на запад ще се убеди, че демокрацията на запад, а още по-малко по целия фикусов свят, няма много общо с фикуса. * Кому демокрация, а кому брадва... |
| ФИКУСИ - ХИЩНИЦИ Достигнахме, значи, и до това ниво при което носталгокомунистическите другари започнаха да ни заливат с някаква смес от ботаника, офеклубна реторика и бетонна философия ( за разлика от дървената, тя си е както подсказва името и излята в ония панелопроизводителни комбинати от стоманобетон, да го еба. Хем от една страна монолитна и ужким респектираща, хем от друга - ронеща се и плачеща за "саниране" . Седнали така, крак връз крак до домашния фикус, подпряли слепоочие като Ничше и пишат ли пишат как, да го еба, тая ми ти демокрация е непригодна за българина. Точка. Не става бе. Не става. Тя демокрацията не е за Гунчо и Бончо. Тя не иска интелектуалци свикнали на съвсем по друг вид "хубав живот" - един такъв, дето сега е модерно да му се вика ДОСТОЕН. Тя не търпи "многоширокообразовани" но не ставащи практично и за свинска пичка НИЩОПРАВЦИ, свикнали на безкрайни лаф-бош мухабети в специално организираните за целта от Партията браншови клубове - клуб на писателя там, на журналиста, на преводача, на архитекта...изобщо имаше си на времето за всяка прослойка там такъв род "плямпаджийски гнезда". И за художественно-творческата интилигенция, па даже и за научно-техническата такава. Ще се размотава там социалистическия аристократ по цял ден в "пак нарочно построените за случая" СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТИ (инкубатори в които най-често се преписваха разни публикации от западни списания, "играйкаше се на престижност" и се завихряха междуучережденски войни за престиж и евентуално задгранични командировки. Разбира се, имаше и неколцина реално работещи, но при наличните условия техният коефициент на полезно действие сравнен с този на съответния труженик работещ в западна фирма занимаваща се със същия или подобен "проблем" беше като на черешовото топче сравнено с артилерийско оръдие) и след това ще отиде да обменя със себеподобните си "интелектуална информация" на биричка и пържени картофки. Ами да, бе. Какво му е лошото, нали? Ами че кой не иска по цял ден да се прави на интелектуалец за заплатка там (е верно не е кой знае колко, ама па с'а...всички сме така) и вечер да седне на теферич в клуба и да продължава да се прави на интелектуалец всред себеподобните? Муци, бе. Муци. Ами че к'во му'й лошото? А? Лошото за съжаление е фактът, че за да ми се пра'йкаш на ИНТЕЛИГЕНТ (без значение дали там художественно-творчески или научно-технически ) ти трябва да си си заработил реално хаталята. А как се оценява нещо дали е реално? Ами че на туй му викат още от време оно - пазар. Ако си вадиш хляба с картофи ( не да го вадиш заедно с картофите от земята, а да изкарваш пари за закупуването му, Гуджо), ами носиш ги там на "Женския" ли, на "Римската стена" ли, на "Младост" ли...(това си е вече въпрос на стратегия, разрешения и разни други неща които пак ти трябва да разрешиш), поставяш ги на сергията, вадиш кантара и им поставяш там някаква си цена ( съобразена със сезона, тази на конкуренцията и куп други неща които картофопродавачите би трябвало да ги знаят по-добре и от мен и от теб). Е, ако картофите ти са хубави, ако цената си заслужава и ако хората се нуждаят от твоите картофи (или пък има там други вторични фактори, като общонационален дефицит на картофи, да речем)- играта спи, брато. Продаваш си там стоката, качваш се на возилото си и си се връщаш у дома с чувство на добре свършена работа. Ако произвеждаш словесни салати, ами просто намираш съответното издателство което ще сметне, че народонаселението се нуждае точно от твоите калорични зеленчуци, даваш им там ръкописите и ако наистина те бива, ами "народа" не само ще купува, ами и горещо ще те препоръчва на "другия" по-малко информирания "народ" и ти от уста на уста току виж си се превърнал в легенда. Да де, ама ако словесните ти марулки са спаружени като пенсионерски уй, просто ще си гният там на "Славейков" и толкоз. Ама не те били разбирали хората, викаш...да бе, да...знаем го и туй. Виждале сме го, дето викат шопите. Неразбрани гении, днес, има повече, да го еба, отколкото каквито и да било други гении. На всеки установен и народопризнат гений, ако не се падат барем по 120-130 пренебрегнати и недооценени - та на. Обърни се наоколо и виж приятелите си, ако всред тях няма барем трима-четирима непризнати гении, ти брато, значи се движиш в много съмнителни кръгове и трябва да преосмислиш социалната си среда. Аз съм го казвал неведнъж, ама дай да го кажа отново за да се разбере веднъж за винаги: Тежко и на тая държава в която гяволите са повече от баламите Е, това е. Трябва да се разбере, че да си пълноценен индивид при настоящото дередже не е толкова просто като да седиш така до фикуса и да тропкаш с мойсеева категоричност разни глупости от сорта на: Не, не е заради всичко това, господа-другари, бойци на революционния оптимизъм и на мичуринската идея, че в ботаниката и в политиката всичко е постижимо. А заради простата необходимост (след всичко сторено дотук) всеки път, когато ще пренасяме фикус отнякъде, да се запитваме: знаем ли изобщо що е фикус и има ли за него почва у нас? И ако почвата отсъства, да помислим първо за нея... Защото трябва да се разбере веднъж за винаги, че оная там залъгалка със светлото бъдеще, гарнирано с национална специфичност, братска взаимопомощ и интелектуални фойерверки из клубовете дето се опитваш да реанимираш, отлетя в небитието на историята и сега се гърчи там до томасморовата "Утопия" и до Слънчевия град на Незнайко ( не нашия-форумния, ами оня на Носов), Пъструшко и Чипоноска. Нама я, бе, човек. Нямаааааа. Отиде си барабар със "Съюза за Взаимопомощ" (галено наричан СИВ), заводските цехове със столовете, паспортите на трудовата слава, поздрава "Винаги готов", манифестацийките с махащите от мавзолея величия, ватенките и гуменките и всичките ония така мразени дори и от самия теб тогава ( но идиализирани днес) символи на "безпереспективност" и двуизмерност. Това ми ти Светло бъдеще беше закопано не от ония гадните с фраковете и гамашите, ами от самите нас - тарикатеещите, търсещите на баницата мекото, връзкарското, корекомското и внесеното по "второ направление" и ако ме питаш мен - напълно заслужено. Не може ти да се чешеш мъдите по цял ден и да ми се правиш на интелектуалец обсъждайки най-новата пластика на Вежди и най-баталното платно на Свилен и да очакваш заради тези си напъни да бъдеш възнаграден със съответната там "мана небесна" от "съюза на Писателите" или там някаква си синекурна професийка в "нашенско културно учереждение". Просто някак си не става. Защото в същото време и стругарят Костадин си чука нещо частно в предприятието, снабдителят Миладин "залевява" от продуктите за стола по нещичко за фонда "и аз съм човек", катаджията Варадин дириджира с палката си там свои си "продадени невести", даже и най-баналните учителки по руски се чудят как да си купят валютка за някакви си хептен глупави джунджурийки и изобщо всичко е един парад на суетата, глупостта и безсмислието. Както виждаш тоя сценарий не бачка. ДОКАЗАНО и то не само у нас, но и в бившите ни братски страни, барабар с най-големия брат - батко ти Ваня. И след като не бачка, кажи ми какво предлагаш ти като алтернатива за реалната демокрация? А? Каква е тая, съобразена с националните особености система дето ще ти позволи хем да се гевезиш там и да правиш соцреалистични хепънинги, хем да живееш достоен живот? Ами няма такава, колкото и да ти е мъчно. Не че злорадствувам. Напротив. Тъжно ми е и то не само за сестра ми, семейството ми и най-близките ми приятели ( някои от които и те като теб, чакат някой друг да им оправи бакиите, докато те интелектуалничат и обсъждат кривиците на гадния демократизъм), ами и за теб и за него и за него и даже за оня капут дето вчера ми се правеше на полковник. Ама, това е, както ти викам положението. Точка. Дай да не забравим и поуката накрая:Огромни фикуси има по света - да. Безспорен факт, но фикусът хищник дето ти яде демокрацията не съществува. Той е творение само на фантазията ти и оправдание за дереджето на вегетиращото ти фикусче. Някакъв си там фройдизъм може би...бе, знае ли човек? Ама ти поливай, тори там и толкова. Фикуса и той е като лозето и не си пада много по молитвите, ами си иска мотиката.  |
| "Отсам и оттатък фикуса" . аз си седя между фикуса и уиндоуса, ама не заради тъщата, а заради голямата сянка под него в горещото време, където се чувствам тъи спокоен. И така както си седя отвън, пред прозореца и си чета, кои отсам, кои оттатък на фикуса се сещам, че не съм чувал или виждал фикус-бонзаи, или бонсаи-фикус (нямам идея как е точно). Сигурно (няма), може би защото на никои не му трябва да седи под едно толкова малко фикусче. Но пък на едно фикусче - бонсаиче, човек винаги може да му бъде/хвърли сянка или да го стъпче, дори и без да иска, по невнимание един вид. А ако купонът е по-голям, дори и домакинята няма как да те усети, ако предвидливо избършеш у килима й подметката си със следите от стъпканото... Без съмнение и почвата в която се пресажда е важна, един от наше село, на туи, на почвата и вика земя. "Хубава земя" вика ми тои "И за строеж и за градина!" или "Ааа не, земята там е калпава. Свлачище. За нищо не става. При наи-малкото таквоз и ти оиде и къщата и градината. То, маи се оказва, че Добрата земя е добрата Основа и за сенката и фикуса, за къщата и тъщата, ... пък и за уиндоуса... през които гледаме. Но виж, добра земя не може да се внася много, но може да се облагородява... " Така ми разправя тои, а аз поклащам глава... под сянката на фикуса.  |
Грациан, прочетох цялото! Не виждам никакви грешки, било то идеологически или художествени. Издържано!  Сега ще видя Перко? Той го бива за писател, ама за идеолог е гола вода и мокра плява. |