Отиди на страница:
Затуй, затуй,  Сто лева са туй, не е шега работа. Ама то за сто кинта трябва да е зел коскоджамити овен. И тук е послъгал малце, по комунистически |
Не стана дума колко кинта са броили на “жетвите” да си турят шиите на релсата. В смисъл да се сметне колко агнета са изядени тия дни?  |
| Начи пишем си пусулката не щото имаме вяра, че някой ще хване нещо от нея, ами от скука. Па и щото повторението било майка на знаньето и баща на...умрем си по клишета, същи фрустрат съм. Репортажа е вери куул поради верния поглед на авторите. Нейде преди почти сто години един разбирач беше писал, че масата е ирационална и се ръководи от оная си работа. Тя винаги си иска тиранията и периодично овластява такива-иначе казано периодично докарва на власт политическата реакция. Начи във всички "изми" требе да търсим мислещи с оная си работа и вожд, комуто да се кланят. Требе да има дълбока комплексарщина, да има дребен гяволък и още сума неща, като гротескно изкривяване на напъни за вождистки изцепки, щото той несъзнателно копира Вожда, да има „едно рекъл друго прави” и „не ме гледай кво хортувам, ами кво правя,” и "дума дупка не прави". Требе да има мерак към силна ръка, да има като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия и още.. Пак същият разбирач ги беше описал тези неща така.(перефр) "Появява се както в органите на засегнатите чрез болести: рак , шизофрения и всички болести, причинени от стрес, така най вече в социалния живот, като второто обуславя проявлението на болестите. Характеризира се с епидемичен ход-избухвания на садизъм, престъпност, а в средните вековес появите на нквизицията, а в миналия -фашизма. Провокацията на заразените към лечение с полицейски мерки е също типична черта-въпреки, че тя не може да се лекува с полицейски мерки. Важна нейна характеристика е несходството между действието и даваното обяснение за него Истинският мотив винаги остава неясен и смесен с обговарван такъв-при здравите характери мотив, действие и цел предизвикват органично единство. Винаги присъства отрицание на живота и оправдаване за неуспехите с етически категории. Задължителна е натрапване на помощ, под предлог загриженост и навлизане в територията на другите, стремеж към налагане на своето разбиране за живота.. Никой нормален човек не би заявил, че всички хора са длъжни да са здрави, защото здравето не се дава по команда .Респективно никой не може да иска всички да се самоопределят като еди-какви си, защото те просто са други. Здравият не натрапва на другите своето разбиране за живота, защото живее своя живот, а не живота на другите. Заразените индивиди имат предимно тази характеристика-страстно да се интересуват от живота на другите. Те често навлизат със сила в него.... За да бъдат забелязани, те несъзнателно стават агресивни. Не понася мнения, които разрушават неговите убеждения, комплекси и задръжки, или разкриват нерационалните им мотиви..Бори се с другото мнение, даже да не го заплашва, защото не приема други форми на живот. Има склонност да прави организации от заразени себеподобни, да се пъха в политиката, като изразител на основните му въжделения-стремеж към власт и превъзходство. Взема енергия от гениталната фрустрация, но се появява във всички сфери на човешкия живот-дори майката, лишаваща детето от любовта на мъжа си действа като заразена, както и научния работник, служещ си с клевети и доноси, за да вземе място, за което няма качества-механизмът е един и същ.. Честността и прямотата стават рядки човешки качества, ако някъде се появи такова естествено поведение, то предизвиква учудване. Това изменя ежедневния живот. Наблюдава се на теория съгласие с промените, а на практика съпротива срещу този, който ги внася.Заболелите не се удовлетворяват с пасивно отношение към проблемите, те порявяват животоразрушителна социална активност. Мисленето им е размито в ирационални концепци и ирационални емоции Изводите им са готови преди завършването на мисловния процес; мисленето не служи за достигане до вярно решение, като в рационалния свят, то е необходимо за да потвърди съществуващо ирационално решение и да го представи за рационално Обикновено наричат това предразсъдък, но малцина отчитат, че той има огромни социални последствия, широко е разпространен и практически е синоним на „инерцията и традицията” ; той е нетърпим, т.е не търпи рационално мислене, което да го разнищи и следователно мисленето напоразените е недостъпно за аргументите. То има собствен свят, собствена логика и правейки впечатление за рационалност, всъщност е ирационално Мотивите им винаги са измислени, провъзгласения мотив никога не отговаря на истината, без да е важно дали истинския мотив е съзнателен или несъзнателен Така и обявените, и реалните цели не са идентични!. Германският фашизъм, например, провозгласявал за цел съхраняването на мира за германската нация, но реалната цел, на базата на структурата на характеа била империалистична война и овладяването на света. ОСНОВНА характеристика за заболелите е искрената им и честна вяра в прогласената цел и мотив. Няма значение, колко благи могат да са намеренията-винаги действа чрез способите на заболяването.Не страда от разбиране за собствената си вредност, мисли, че е естествен и воден от субективните си убеждения е невъзможно да бъде убеден, че проявява само садистичния си характер, срещу което си е измислил цял куп рационални доводи. Изпитва завист и смъртна ненавист към здравите. Често говори”Другите не трябва да са щастливи с мен-те трябва да страдат, колкото аз съм страдал” Тези размишления са дълбоко прикрити под идеология и теория, които често са толкова логични, че трябва доста житейски опит и дълги размишления докато изкристализират. Склонен е на садизъм и порнография, които задължително прикрива с яростно морализаторство. Склонен е да образува такива групи, където се говори за морал и култура, където сплетните и клеветите са основни техники. Това, което в действителност се явява вътрешен импулс, лъжливо се разбира като външна угроза, така и поразеният индивид проектира своите извращения и похот върху другите индивиди, приписвайки им чрез слухове и клевети и лъжливи проповеди това, което не се решава да си признае в себе си Не обича да работи, възприема работата като бреме. . Избягва всякаква отговорност и всяка работа, свързана с търпелива настойчивост.-иска да се оправи с един удар, отгоре. Може да мечтае за една книга, да създаде една картина, която да разбие света, но доколкото не е способен на работи избягва постепенното развитие, присъщо на обикновения работен процес Затова се стреми да стане идеолог, мистик или политик - дейност, не изискваща търпение и развитие, но може да стане и празен скитник, Вътре в себе си създава картина на живот, състоящ се от невротични фантазии, но доколкото той сам не е способен на труд, иска да застави другите да я пресътворят Това, което американците наричат Бос, в отр смисъл, а ние Мутра, се явява продукт на подобно стремление. Любимият му лозунг е другите е да работят повече или дайте да дадем." Аре да видим тук случаят такъв ли е? Такива хора има навсякъде- предимно у лево, но ги има и десно. Ся са си намерили обаче тяхно си местенце. [/quote] |
| BAY HASAN, /:/ "... ти си напълно нормален, ама кат гледам и твойта душа юнашка не е успела да издаяни и па си потеглил срещу мелниците..." ......................................... ......................................... ... НОРМАЛНИТЕ у нас считат за ЛУДИ !!! Открай време -и за Во веки веков!!!  |
| Уважаеми Зе Мария, “...такива хора ги има навсякъде...”? Ако поразширим “клиничната картина на заразените” с още няколко характерни черти лесно ще констатираме, че “здрави” има не навсякъде! И че “болните” всъщност направляват развитието на човешкия род. “Развитието” написах – ами че то всъщност се състои вече 2000 години (а сигурно и много повече преди това!) от болестна криза –> усилия за ликвидирането ù –> нова болестна криза. И в този процес няма леви-десни, за съжаление. Иначе щеше да е лесно – хирургическа намеса и край! Редактирано от - Графът на 05/9/2005 г/ 17:44:01 |
| Революцията дава резултати, както казва Параграф39. В случая става дума за агнета, но те се пекат и ядат на моабети, което вече е рядкост. Траен успех, обаче постигна “железният” Волен Сидеров осигурявайки си трайно хляба, благодарение на приватизираната “кауза Атака”, включвайки и приватизираните от него жена и син на приятел(момчето е “избрано” за наблюдател в ЕС). Нещо само дето се изгубиха атакаджиите от хоризонта, сал един Параграфът остана да поддържа огъня.. |
АТАКА!!! 
| Към часа 10 Чичагов отиде при Кръстевича и се бави дълго у него, докато старецът, комуто клепачите падаха от сън, му каза, че ще си ляга. Чичагов тогава му съобщи, че тази нощ ще бъде свален и че скоро конакът ще бъде обиколен от въстаници. - Аз съм тук, за да бдя върху вашия живот - каза той тържествено. Пашата се разтрепера като лист. - Защо ми съобщавате това на мене - казваше той, - на мене, който 33 години съм служил вярно на султана. Аз не искам да ви слушам... Аз нищо не съм чул. После той се обърна умолително към Чичагова: - Дайте ми дума, че никому няма да кажете, че аз съм знаял по-рано. А сега идете си, за бога, идете си скоро. Говорейки тия думи, Кръстевич си събличаше дрехите, защото искаше, щото революцията да го завари в леглото му като човек, който нищо не е подозирал.  |
| Чевермето за който заслужил. За другите македонска наденица, от оная дет и викат “много арна бре Танасе!” |
| В тъмнината нещо ми се мерна като човек. Изваждам револвера из джоба си и спускам коня към него. - Стой там и кой си? Отговаря ми някой уплашено и с детински глас: - Аз съм човек, който ида от Дермендере. - Стой и не мърдай от мястото си или иначе ще стрелям в тебе. - Ти ли си, бе Стефов? - ми се отговаря. - Аз съм; а ти кой си? - Нако бе, Нако, братът на Тодор Гатев. - Какво правиш тук, дяволе? Казвай: где е Тодор? Где са въстаниците? - В мечкюрските гробища - отговори той, но прибави: - Пази се, защото тук в бахчите е пълно със стражари. Те тебе търсят, с някой офицер вървят, за да те арестуват, и ако не се предадеш, щели да те застрелят. |
| Захари, замислен, продължаваше пак да стене. - Още пет патрона имам - каза Стефов, - един ще оставя за себе си и четирите ще гледам да пратя ако не другиму, то поне в търбуха на някой шпионин. - Да, да - подемаше Захари, - барем няма да берем срама. Но пръстите му трепереха. |
| Майор Николаев извика: "Отворете тази врата или аз сам ще я отворя. Народът не иска вече да търпи турските паши." Яви се пред вратата зад желязната решетка полицмейстерът майор Коростелев. - Майор Николаев - каза той, - здесь хранится жизнь генерал-губернатора. Николаев отговори: - Так, батенька, мы будем лучше хранит его чем вы. После му добави да извести на Кръстевича, че е свален от народа, и да донесе ключовете. Коростелев се върна в конака. Подир малко се яви Чичагов в парадна униформа. Като видя Николаева, той се обърна направо към него: - Г-н майор, какво правите вий? Не знаете ли, че отивате против волята на императора? После, като се отправи към войниците: - Какво правите вий? За това ли руският цар ви даде пушки? За да стреляте срещу вашите братя? Николаев пристъпи към Чичагова разтреперан от ярост и изкрещя: - Как смеете вий да ми държите такъв език пред моите войници? Не забравяйте, че стоите пред една революционна войска. Аз зная своя дълг. А вам неугодно ли - убираться! Николаев бе тъй разярен, тъй заплашително звучеше неговият глас, че Чичагов инстинктивно взе под козирог и промълви: - Слушам! |
| Захари потупваше стареца по рамото и му казваше: - Така, така е, бай Кръстевич! Познавате ли ме кой съм? Аз съм Захари Стоянов, редактор на Борба. Ама, хайде, сега излазяйте! - И аз съм българин - забележи Кръстевич. - Ако съм изгубил всичко, то поне народът спечели. - Да, да, знам - прекъсна го Захари - и ний нямаме нищо против вас, а сме само против пашата. Кръстевич бе приел странните свои гости по халат; сега той почна да се облича, но ръцете му трепереха и той не можеше да тури дрехите си. В това време нетърпението се усилваше в двора и виковете "Долу!" цепеха дрезгавото небе. Стефов помогна на стареца да се облече по-скоро. Последният обаче си науми за скъпоценната табакера, неотдавна подарена нему от султана... |
| Когато файтонджията се готвеше да тръгва, двама конарци разбутаха навалицата и отвориха път за Делка Шилева, която се качи в колата и седна надясно от пашата с извадена сабя в ръка. Тая сцена, устроена от дядо Райчо и от Чардафона, много се понрави на публиката, която викаше "Браво!" Пашата обаче бе крайно огорчен, загдето туриха да го придружава една селянка, и се оплака от това унижение: - Това вий ли го правите, Николаев? - обърна се той към майора. Но тълпата го пресече: - Хората ти правят чест, като ти дават мома.  |
Народът ликуваше през това време. По улиците се раздаваха прокламациите на Захари. От всички страни се издигаха в утринното небе викове: "Да живее княз Александър! Да живее Съединена България!" Слънцето бе изгряло; денят бе чудесен - ден на победоносна революция и на народно щастие. Скоро гръмнаха и музиките.  |
… военните бидоха поканени в руското консулство. Тук бяха събрани всички руски офицери. Една разкошна трапеза със закуски бе сложена в столоваята. Отвориха се бутилки шампанско; държаха се наздравици за Съединението. Българи и руси се приветствуваха взаимно, при пълна сърдечност. Николаев написа тук една телеграма до княз Александра от името на офицерството.  |
| Пловдив през това време бе в упоение. По улиците минаваха патриотически шествия. На някои площади се завиха хорá . Импровизирани оратори държаха речи върху народния идеал. И всеки пет минути се издигаха викове "Да живее!" и "Долу!" Радостта бе голяма, че превратът се извърши без кръвопролития. |