| Браво, чудесно поднесена информация – забавно, увлекателно и леко за четене. А ето моите пет истории за любимия мивестник СЕГА и за г-н Янкиев: СИЛВЕРСТОУН – НАЙ-МЕЧТАНОТО СЕЛО ЗА ИЗКУШЕНИТЕ В МОТО СПОРТA ПИСТИ ПОД НАЕМ От известно време насам вятърът ме отвява всяка сутрин там, където на средния българин биха му потекли лигите да дойде поне веднъж в живота си. За целта ще е нужно да се бръкне поне с £ 300-400 като не се брои цената на билета София -Лондон, или София- Бирмингам. Досещате се, че не говоря нито за Холивуд, нито за Дисниленд...Нито пък за Ермитажа. Състезателното градче Сиверстоун в Мидландс, където англичаните организират своята Гранд При, е преустроено военно летище от Втората световна война. Такива са и повечето писти в Кралството – достроени и модернизирани някогашни изстребителни бази, сега - златни кокошки на Кралицата. И докато софийската мотописта тъне в тръне и шубраци, изоставена и запусната от кметства и общински управници, на Силверстоун всеки инч е пари, а всяка секунда е много пари. Да наемеш за един ден пистата, на която се провежда Гранд При трябва да се бръкнеш с около £ 23 000, като не се смята ДДС-то. Наемането на някоя от останалите сателитни писти не е чак толкова скъпо, но заявките са направени за месеци напред. Собственост в средата на 90-те на американския рекламния магнат Интер Пъблик, сега Силверстоун е отново в ръцете на британските си стопани – Клубът на Британския мото спорт. Неколцина от основоположниците на този клуб са сред инструкторите, които днес предават своя опит на желаещите да преминат курс в тукашната Мото Академия. А желаещите да станат инструктори бол. Тук ограничени като балове, приемни изпити и тем подобни не важат. Имаш ли смело сърце, разрешително за работа и навършени 21 години – добре дошъл си...Но най-важно е джобът ти да е дълбок и добре натъпкан с твърда валута. ЗАЙЦИ ЗА ГОНЕНЕ По контурите си пистата на Гранд При напомня котка с подвита опашка. И докато графичната прилика стъписва на входната врата, няколко мили навътре в състезателното градче, можете да се порадвате на истински животни. Почти като в български зоопарк притичва сърничка, а из нивята, които са иначе добре поддържани и строго оградени зелени площи, пасат зайци на една ръка разстояние. Необезпокоявани от невероятните децибели, животните са постоянни обитатели на околността, прекосявана от няколко селски пътя, четири ферми, дузина частни хотелчета и нивя с пшеница. Ако не познавате района, трудно ще откриете пистата. Нужен ви е хеликоптер. По време на Гранд При небето над Мидландс се прекосява от хеликоптери всеки 3 минути. Удобството върви от 350 лири нагоре в зависимост от дестинацията. СНИМКИ ЗА ПРОДАН Хеликоптерната площадка за излитане и кацане е единствената която напомня, че пистата Гранд При в Силверстоун е била военно летище. Напомнят го и желязната дисциплина и безупречната организация, създадени в миналото и поддържани всеки божи ден в настоящето. Дневно се провеждат най-малко 8-10 упражнения из различни участъци на пистата с десетки участници, които идват барабар с техните половинки, баби, лели, тъщи, свекърви и отрочета...А някои недочели инструкциите – повеждат и кучетата си. Налага се домашните любимци на синджир да бъдат заведени в дневната “детска градина” за кучета, където и те са в бедопасност, и пистата е на рахат. Клиентите трябва да се явят поне час предварително, време през което тече регистрацията, инструктажът и отвеждането им под конвой на определената писта. Конвоят е ведомствен ландровер - пълен контраст на пъргавитеи разноцветни поршета, ферарита и аудита. Той тромаво потегля към набелязания пункт, следван от кервана коли, с който семействата на участниците припкат да ги снимат и да им ръкопляскат. Чувството за съпричастност е от особена величина на пистата. Клиент на Силверстоун може да бъде всеки на възраст до 70 години. Не, че по-възрастни не вървят, но застраховката не ги лови. В Англия сме все пак – тук парите диктуват абсолютно всичко, а стане ли дума за застраховки, ушите се наострят и зъбите се наточват умопомрачително. ПАРИ ЗА СЕМКИ За разлика от повечето места по света, в Силверстоун, където е пистата Гранд При се работи по желание, а не по силата на принуда или на някакъв договор. Инструкторите – средно стотина всяка седмица идват от различни кътчета на Кралството, работят не по-малко от 10-11 часа дневно, нощуват в хотелчетата из околните села и се прибират заработили толкова, колкото средно статистическият поданик на кралицата заработва за един месец. Ала да станеш инструктор и да работиш на пистата Гранд При не е като да станеш инструктор в СБА и да късаш на изпитите пред КАТ. Тук се искат огромен брой спечелени състезания зад гърба, опит, пари, хъс и както вече споменах дълбоко напълен с твърда валута джоб. Цената на едно състезание е от порядъка средно на £ 1000, където влизат регистрацията за участие, квалификациите, застраховките и ремонта на колата и разбира се пътните и нощувките около събитието. Тези дни Силверстоун е в трескава подготовка на предстоящото 24 часово състезание на пистата Гранд При. В продължение на едно денонощие над 80 състезатели от различни точки на планетата ще бръмчат в надпревара за призовите места без сън и почивка..Това е първото по рода си състезание в Силверстоун. Тук досега не се е провеждало”голямо нощно къпане”, а и за първи път броят на участниците е толкова голям. Обикновено за Гранд При състезателите са не повече от 40, а зрителите достигат по брой населението цял български Ямбол /пардон, ако все още е 195 000/. ЧЕРНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА В Силверстоун стават и трагични случаи. Не че статистиката изобилства с жертви, но лошият късмет, липсата на опит и концентрация, могат да ти струват живота. Все още в болницата Ратклиф в Оксфорд лежи в кома един запалянко – мотоциклетист, който ден след първенството British Super Bikes, пострада тежко на пистата ГрандПри. Сигурна съм, че освен неговото семейство, не са малко и хората от пистата, които всяка сутрин осъмват с надежда за добра новина от Оксфорд. Такава е цената на спортният хъс и никаква друга съблазън като пари и жени са всъстояние да откажат истинският състезател от неговата цел и страст. /Спомняте ли си зловещия роман на Стивън Кинг, в който група ентусиасти трябваше в подължение на 5 дни да ходят непрестанно без сън и почивка, без сядане и лягане. Нарушителят го застрелваха/. Но стига по въпроса СЪНИ БИЙЧ В Силверстоун непрекъснато се провеждат състезания, любителски гонки и всякакви вътрешни квалификации. Понякога градчето е толкова оживено и подстъпите към него така натоварени, че жителите на околните села едва се придвижват. Така беше преди три седмици на 21 август по време на British Super Bikes. Сигурна съм, че никой от вас не е виждал толкова мотоциклети, събрани на едно място, както тогава. Зрителите бяха налице още предишната вечер и понеже преобладаваха сред тях мотоциклетистите – запалянковци, наличните паркинги едва побраха лъскавитеим возила. В надпреварата на следващия ден, както сигурно ви е известно, участваха и българи. Разбира се спикерът си нямаше понятие къде е Съни бийч и къде е България, но важното е, че името на малката ни държавичка прозвучагордо в микрофоните и огласи Гранд При на няколко пъти . Принцове и просяци На двайсет мили от състезателното градче е разположен Оксфорд. Град- приказка. В случайно изпречила се книжарница откривам рядко срещана музика и възкликвам: “ Та вие имате Едит Пиаф! ”...Настъпва суматоха: “Каква диагноза казахте, че имам?”- пита продавачът, който по всичко личи не се шегува... Нямаше да се случи, ако за книжари не назначаваха студенти и други подобни...Клиентите на пистата Гранд При в Силверстоун също често отскачат до Оксфорд.... Това най-често става по време на редовните семинари, които се точат по два-три дни. Но сега един по-различен семинар се задават като изпитание за шефовете на самата Гранд При. Какво става? Последен вик на модата при трениране на уплавленски кадри е обучението да се провежда открито. Дузина бели якички от офиса ги стоварват с няколко хеликоптера по дивите гори на Шотландия, Уелс или из островите и, ги зарязват под открито небе да се оправят както могат, но със задача да се върнат по домовете си. Разбираемо е, че треннигът не е успешен за всеки и само оцелелите запазват ръководните си постове. Останалите си търсят работа. И понеже Оксфорд е на една ръка разстояние, някои от канцеларските плъхове намират късмета си тук. Писти в Оксфорд не се строят , нито ферари се виждат наоколо. Но затова пък е пълно с университети, колежи, издателства, университети и книжарници...В които освен непрофесионалисти като описания по-горе, работят и приближени на Двора. Синът на маркиза на град Бат работи в тъкмо една такава книжарничка, учтиво развежда клиентите и им помага да намерят търсения автор. За произхода освен лицето, издайнически говорят маниерите и еика му – чиста проба изтънчен викториански английски, какъвто не може да бъде чут всеки ден и навсякъде. Но благородникът е сред честите клиенти на Гранд При. На какви ли не парадокси може човек да се натъкне, нали. Повече за живота в Състезателното градче, за неговите обитатели, наблюдатели, оплакватели, обожатели, кумири и жертви, както и за предстоящата 24 часова нон стоп сензация на пистата Гранд При, в следващите броеве. |