Г-н Панов, чудесно е, че журналист от в. "Сега" се е сетил да отдаде дължимото на един от най- заслужилите признание архитекти на България. Арх. Коста Николов, вечна му памет, е личност, за която всеки българин трябва да знае. Но аз искам накратко да ви разкажа нещо. Според един семеен спомен малкият Коста е бил толкова умен и талантлив, че учителите често са го оставяли да преподава новия урок на своите съученици, или да преговаря стария с тях. Знам това, защото ми го разказа моята баба по майчина линия. Бог да я прости, от близо година тя не е вече сред нас. А тя разказваше тази история, защото арх. Николов е неин чичо и кум на собствената и сватба. Осиновен и отгледан от нейното семейство във Видин. По- късно най- големият и брат(моят пра-чичо ), който е учил архитектура в Прага е работил заедно с арх. Николов в софийската му кантора. Г-н Панов, разбрахте ли защо ви разказвам всичко това? Дано сте разбрали. |