Купон?
Отиди на страница:
Плащам я, и отделно си те каня в Синия Лъв, както сме се разбрали. Тоя ремонт все някога ще свърши - казана дума, фърлен камък!  |
| Митни, тогава естествено остава само уговорката за Синия лъв. Дори и да не се казва така след ремонта, което е много вероятно.  |
Пики,  _________________________________________ ________________ (тоя само се преструва на "фесо", иначе е втори братчет с мони паси...) |
Тва за мен ли беше, или за Пикс? Аз те одобрявам, много даже  Малко си фриволна, ама то е от младостта |
| За теб беше е добре мерси, все е нещо Приемате ли с Пикс да предложението за другия купон? И какво означава плащаш сметките на миранда? А дълговете и? И тях ли? |
| Ми аз приемам, щото отдавна не съм ви виждала. Направо ви забраи суратите вече. То от възрастта де, ама вие няма да казвате на никого. |
| Когато ти дадох определението "фриволна", бях прекалено сдържан ... *** Пикс, гледаш ли мача? Вазелин дали ще свърши неква работа? |
| Аааа не, аз като си обещая нещо и си държа на думата. Чух по новините и се радвам, че не гледам. Абе незнам дали ще свърши работа, но поне се надявам да не боли толкова. Аз не съм привърженик на теорията на конспирациите, ама нали сме си и подкупно племе, та дали пък .... а? |
Много ми е жал, че не мога да дойда на купона, но още съм с гипсиран крак. Дано през октомври се включа във веселбата. Приятна среща на всички- наздраве!  |
| Мила, аз с гипсиран крак и две патерици знаеш ли какво участие съм взимала в политическия живот? Отсъствах от висши партийни сбирки близо четири месеца и накрая отидох на едно много важно национално съвещание с патериците. И там един мой много мил партиен другар, в мое отсъствие беше организирвал някакви опити да ме свали от ръководния общински пост поради дълго отсъствие, но низовата организация не се подаде на интригите му, те идваха да ми докладват в болницата даже. И много му бех сърдита, и като го видях у фоайето, викам, не те е срам, нема да ти говоря, да ми правиш такива номера зад гърба, а на мен за една бройка да ми отрежат крака... И той ме поглежда сериозно и пита - ами докъде щяха да ти го отрежат? Посочвам му точно границата - малко под коляното. Той поглежда с оценяващ поглед и изтърсва - е, не е страшно, става, става... Разсмях се и му простих. Та така, с гипсираните краци ... |
| Вев, разбрах те още в първите няколко изречения. Но, аз като човек, който не си е чупил само и единствено лявата ръка, проявих нездраво любопитство как другите хора успяват да се потрошат. Дали падане от череша или спъване от приятелката от детинство, или пък спъване в абсолютно глаткия асфалт (смятам, че е само мой специалитет), а може би падане от трамвая от смях. Или падане от стълби, много е сигурно по отношение чупенето на глава. Та, затва питах ... |