Отиди на страница:
Харесаха ми последните три думи от реконтрата: "предварително похарчено правителство"  А всичко останало над тях, без да броя стария виц, вече съм го коментирал. Сиби беше права... за мое съжаление  |
| да бе, ми нали и самят професор преди 8 години беше министар в едно такова предварително похарчено м-во...абе ква носталгя го е налегнала, мирише му пак на власт, ама нема |
| >>><<< И аз знаех един аналогичен случай с един мой приятел, дето твърдеше че можели да му кацнат 39 врабчета, ама последното с един крак. Той пък го твърдял по аналогия с друг гинекологичен случай и така.....аналогията е сила...като науката. Без аналогия нема сполука. ...... WTF  |
| Седи си Пламен Орешарски пред “Westbury Mayfair” хотела в Лондон. Седи си, обграден с кашони от замразени пуйки, китайски LCD телевизори и органични марули.Вдигнал замислени очи към безсмислените небесни сфери. Вече два дни не успяваше при декодирането на указанието на МВФ емисаря Ханс Фликеншилд да не прахосват приходите си за каквито и да било разходи, а да изчакат събирането на още повече приходи, за да имат възможността да направят накрая още по-големи разходи. Седеше си кротко и бройкаше преминаващите минувачи – анличанин (рус, с лунички, грозен), индиец (чалма, небръснат, говори на „динг-ди-ги-динг!”), руска мутра (долнище анцуг, слиза от Мерджан), пакистанец, бирманец, алжирец....е’баси, нЕма ли друг англичанин да се поЯви...; -) Привечер финансовият министър надникна в най-близката кръчма в „Westbury Mayfair” хотела. Хората наоколо я смятаха за наследник по дух, кръв, атмосфера и градуси на някогашните велики столични питиепродавници, закърмени с британския волен дух, много джин и малко акъл. Там, на масата зад трегера, посръбваше редовната съдоразширяваща шотландска течност и разсъждаваше върху проблемите на разширяващия се космос бай Митьо Акъла. Дъщеря му го беше поканила за няколко седмици да види малко свЕт и да разбере какво е UK (бай Митьо Акъла го наричаше Ю-Бре – така най-добре си му идваше у главата, защото не бе свикнал с абревиатурите, а при превода – Кралство му напомняше за Симеон (Първи) и тогава се носеха патриотични песни, твърде неуместни за 21 век в хотела...; -) Скимнеше ли му някаква шантава идея, той казваше: "Да му имам на Българина акъла, дето му идва СЕТНЕ!” – тези изконни български думи го даряваха с въодушевление, сравнимо само с царскят ентусиазъм, когато е видЕл сухата пара от продадените ордени на Дедо и нотариалния акт от върнатите имоти. И щото му идваше сетне, открай време го търсеха за съвет, утеха или мъдра мисъл, щото „сетне” и „овреме” нЕмаха кой знаЙ каква разлика за българите по UK-ско... - За съвет съм дошъл, бай Митьо - приседна кротко гостенинът. - Да ми изтълкуваш указанието на чуждестранния ми началник! - Сядай, Орешарски, сядай! Jim, two more scotches, please! Fuck the rocks, straight!! - махна Митьо към бара - Слушай сега аналогичен случай. Седя си аз кат’ теб пред “Westbury Mayfair” хотела в Лондон. Беше преди неколко дена! Таман бех отказАл цигарите, щото много цифра, да му е.а ма.ата.... И си седя аз и изведнАж достопочтено минава един британски джентълмен, с фрак, папионка и пуши пура, кат’ на нашия поп у село оназ работа....баси пурата! Аз му викам: „Сър, дайте нещичко! Беднюга съм аз!” Сър-а ме поглежда с крайчеца на левата мигла и а-ха да подмине. Викам си: „Тоз баровец го изпуснАх!” И го подФАнах – „Сър, колко таквиз пури пушите дневно?” Съра вика: ‘Е, па, 4-5 таквизи!” Батамата, викам си аз – а на глас: „Сър, колко струва една пура от тези?”. Съра казА: „Е, па към 20 паунда!”. И аз като рипнАх: „Съре, ми тва са море 120-150-се паунда на ден, да га’и’ба – ако спрете да пушите, за неколко годин’ хем ще сте здрав, хем ще съберете толкоз парици, че може даже и тоз хотел амен-амен да купите!” А съра сбръчИ рунтави вежди и ми речЕ: „А ти, прОсЕко, пушиш ли?” И аз смело – „НЕ!”, ебаси, от 17 чАса не съм палнАл, да го е.а, нема парЕ.... И тогава съра ми казА: „Ми тогава ти ще да си супер здрав и богат – що не земеш да си купиш тоз хотел, който между другото е мой?” Бай Митьо Акъла пресуши чашата с шотландска ракия и смигна на бармана за още.... Бармана се ослуша, но се сети за бисексуалната ориентация на Бай Митьо, съпостави своята моносексулна ориентация (queer as folks type) с физическите параметри на Бай Митьовата мъжественост, опозната от последното Bachelor’s party, махна с ръка и сипА още едно... Не виждам какво общо има това с онова! - стъписА се Орешарски. - Ай наздравичката! - рече бай Митьо, всмука три гълтока, откашля се. - Много общо има, мой човек. Представи си сега, че си седиш в кабинета и си харчиш приходите. Имаш си приходи, компенсираш ги с разходи. Резонно. Идва оня Фликеншилдчо и те пита: "Ваши ли са тези приходи, мистър?" "Мои са!" - му викаш. "А защо не ги запазите до следващата година?" "И к'во?" "Тогава ще добавите към тях още приходи, за да можете да посрещнете евентуални по-големи разходи!" "И к'во?" "Вие обаче пак няма да ги харчите, а на третата година ще добавите към тях нови приходи, за да можете да посрещнете евентуални още по-големи разходи!" "И к'во?"... И така ще го ебаваш с тва „И к’во”, додето оня ще го заболи гъза да повтаря, а ти ще си пушиш пурите с размен кат’ на попа оназ’ работа, ще има за тебе попски (пури, а ако си по-така – и други благинки), а за народеца – заешки, ама пури... и така! Орешарки се почеса по левия крачол, после по десния, минА му сърбежа, обаче не и мерака... Пусти мерак, за пАре, ако беше за ебан – сума ти девици да беше потрошил... И си казА – добре, аз ще си пуша пурата като на попа у село, народеца ще ми лапа... (пиии-п – цензура), а ‘га доде време за отчет – че му мислиме. Нема само аз да се кося кое-какво-как, разни МВФ-ЕС и прочие. Както навремето бЕха казАли у един соц-филм – „Ти си направи твоя собствен комунизъм, па оня – големия – нЕма начин да не додИ!”... Ми класиката си е класика, каза Орешарски, прибра се в къщи, отворИ една бутилка Джони (нЕмаше друго, освен със син етикет – подарено му от един приятел от едно време – сега шеф на комисия в парламента и член на 13 борда на директори)... Ей, тез шотландци, хубава ракия правят, замечтано промълви Орешарски, преди да усети мекия 5-сантиметров мокет на хола с челото си и преди да заспи, неподвластен на околните звукови смущения – автомобили със специални ауспуси да дигат шум, престрелки, вопли на счупили лакът ровейки в казаните Ph.D.-та, съпругата му, охкайки от поредния „истински принц” посетил кревата й или па бесния вой на нескопен от един бивш кмет загорял помияр, доказвайли, че природата ще надживее всичко и всички в тая шибана „Зона на Здрача”, наречена държава... |
| Е добре е като отидеш в кръчма и да срешнеш авер, я ша почерпи я ще му се пооплачеш. Друго си е да живееш в Коньовица има и акъл кой да ти даде и не само да даде ами да знаеш, че и рецептите му са действащи, а не като управляващите изпълняват, ама само за свой човек или от време на време. А Митьо Крика този път се поозори, защото всеки знае да харчи приходи, ама дей ги. Има ли ги, няма ли ги? Те и предишните управляващи твърдяха, че ги има, ама Орешарчето твърди, че ги няма. Тука има тука нема. |
| абе стига го овиквахте велчев за мистериозно изчезналия резерв. хич не е изчезнал и не е откраден. голямата част беше върната на лондонския клуб под форма на откупуване на брейдита (със сигурност при изгоден курс), чийто агент явно е било юпи-мекеренцето, а финансова дисциплина през 4-те години, доколкото я е имало, е била с цел не да има голям резерв, и оттам стабилност, а да се върнат паричките на кредиторите в срок и в подобаващ размер над главницата. велчев сигурно е получил подобаваща комисионна за услугите си, но това е друга тема. та лафа ми беше - резерв, хазна, басейн пълен с пари и т.н. няма, та на орешарски хич не му е лесно, щото първо трябва да спастри парица във фиска и чак после ще може да я прасне. |
затвори я вече тая уста.. видех че си с ново чейне.. егати смохвалкото..  а некога тука можеше да срещнеш другара перемянов.. доктора.. бай кар.. кру.. блиндяев.. форцата.. сапунчо.. ех.. мамаму.. добре дошла скука.. мани.. |
| О, како, привет. Радвам се да видя някой познат... Наистина, де са другите? Да не са настинали нещо? |
бозич .. и тебе ми е винаги драго да те видя.. не знам къде са.. оня дух.. едновремешния.. обаче нещо ного залиня.. съсухри се.. некаква сива мътилка се е провлачила тука.. може от наводнението да е избила канализацията у редакцията.. тя ипреди понамирисваше често.. мене обаче ного лигаво и влажно ми идва.. иначе не съм неразположена  |
| глИнче, в критическата не настъпваше ли менопауза? що не си направиш една лична тема на форумец на която да обясниш "едно време какви форуми имаше, това сега нищо не е"? |
| Според мен е от Слънцето. Преди, като беше изтънял озоновият слой, глей кво крейзи бе тука. Преди дни четох, че вече слоят почнал да трупа мазнини и да дебелее. И ся кво стаа, разните му вредни лъчения и лечения не могат да стигнат до нас и ние залиняваме... Я да видя кога ще има пак слънчево уригване, че да стане пак весело... |
| абе ного си умен.. аз го подозирах но не бех сигурна.. сметах че теа проблесъци са от каската ти.. или от тенекиената ти коронка на кучешкия горе лево.. а те били истински находчивости.. ей полов многорозов.. ти си явно комсомолец.. но си чел и партизански мемоари.. освен партийни брошури.. идеата ти е блестяща.. верно.. |
| бозич само да вметнем елегантно.. че горното е за многорозов.. виж го колко е шеговит.. сега се сетих.. той не беше ли доносник на шесто по права линия.. нещо свързано с негов роднина.. или бъркам.. |
| боза: true, true. но засега мисля да продължавам да давам жега на луди стари крави. и се надявам като издъртея да има и мен кой да слага на място като се отнеса |
| Със скоростта, с която си раздаваш мненията (по 20 на ден), внимавай да не остарееш преждевременно... Байдъуей, когато бях млад също се носеха приказки какъв е бил форумит е-хеее, време оно, преди още да е почнал великото преселение към СЕГАшното местоположение А ти на кака не й давай жега, че много умело жигосва  Да не кажеш после, че никой не те е предупредил. |