МЕМОАРИ
Отиди на страница:
| Старши, ти май имаш някакво влечение към зъбната патология. Ако не се беше кръстил Старшината, щях да си помисля, че си зъботехник :-) |
| Караш ме да се замисля, ElR. Сигурно е, че не съм зъбар. Ама дали не е време да ида на по-инакъв доктор? Или за 'апче некой нумер ? |
| Можеш да отидеш на астролог, евентуално ако ти се е объркало нещо в планетите. Или пък на психоаналитик... да лежиш на едно лимоненожълто диванче и да разказваш за какво си си мечтаел като си бил детенце. Не съм ходила, но ми звучи комфортно :-) Или пък на билкар, да си вариш и прецеждаш някакви отвари когато си нямаш работа :-) |
| Това, с диванчето, най ми 'фаща окото... и да си дрънкам глупости - това ми е любимо:-) А ти обичаш ли да слушаш глупости ? |
| Докато се храня - да. Мога да не отговарям под предлог, че ми е пълна устата :-) Но не гарантирам опазването им в тайна ; -) |
| Допускам, че не е задължително, защото го прочетох в един криминален роман за ченгета + служебен психоаналитик и той си говореше с тях в къщата си, извън часовете за свободен прием и беше приятел с всичките и ги караше да сядат в едно кожено кресло. Иначе диванчето беше за пациентките, дето си плащаха. Ченгетата му разказваха спомени от армията, а пък жените - за щастливия си семеен живот. Обаче накрая се оказа, че една от жените много го лъгала, което сигурно е повлияло зле на терапията й, защото най-накрая им се наложи да я спасяват от една къща, но всичко завърши благополучно на петстотин и някоя страница. Само обещай да не ми разказваш спомени от казармата. |
