Отиди на страница:
| Проблема с тръбопровода, който беше предвиден за подписване през октомври, беше изнесен напред, заради изборите. Eдва ли може да се заяви открито на официално политическо ниво, че воден за пореден път от късогледи предизборни сметки, канцлерът Шрьодер загърби един от консенсусните принципи във външната политика на следвоенна Германия: никога, по никакъв повод и от никоя политическа сила в Германия да не се водят преговори с Русия зад гърба и в ущърб на Полша. §- Герхард Шрьодер преди три години вече наруши друг непоклатим принцип на германската политика - трансатлантическата солидарност! За тази постъпка вече е предложен за Нобелова награда. В разгара на предизборната кампания 2002 г. той отказа подкрепа за кампанията срещу терористичния режим на Саддам Хюсеин, за да спечели гласовете на трайно поразените от антиамериканизъм германски избиратели. > За `личния приятел` на Шрьодер, Вл. Путин -- известният руски писател Виктор Ерофеев каза преди време, като го оприличи на двуглавия орел от руския герб - едната му глава обърната на Запад, а другата все още фиксирана на Изток - към КГБ, за по-точно. |
Хубав паралел, докторе. Защо поляците не се сещат да нарекат компанията Путилов и Шрьодертроп. До там ще са.  |
| ДоФторе Оправи си понятията. Управлението на Садам беше диктаторско, но не и терористично, в смисъл, че той никога не е подпомагал ислямските терористи. Нещо повече той беше естествена преграда срещу тях. Ако е упражнявал терор срещу кюрдите, то и Турция упражнява такъв терор. А Шрьодер съвсем адекватно ще наруши Трансатлантическата солидарност щом насреща му се вършат глупости, като тази в Ирак. |
| Германците явно са достатъчно тъпи да гласуват за Шрьодер, който съвсем ще им закопае икономиката ... |
| Май са достатъчно "умни" са да не обръщат внимание на брътвежите "оправете си икономиката и демографията, че след 10-20 години ще останат само пенсионери и няма да има кой да работи за да ги издържа". ПОМНИШ ли, че имаше време, когато Германия я наричаха икономическия локомотив на Западна Европа? А в последните години, под "мъдрото" ръководство на Шрьодер, затъва все повече и повече. |
| Тъпи са разбира се швабите! Ако не бяха тъпи щяха ли да позволят в страната им да влезнат 20 милиона голтаци и хайдуци да им закопаят икономиката, културата и спокойния живот който водеха до преди 15-20 години?! То не, че и ние падаме по-далече де... |
| Изборът на ХДС е добър за Германия, но лош за Европа. Поне лидер да им беше баварецът Штойбер - останал в аналите с прословутата реплика "По-надясно от мен е само стената" - нещата щяха да са по-ясни за избирателя. А Меркел не става. |
| Помня, че и българите бяхме "прусаците на балканите" ама... Помня, че българския лев е бил със златно покритие и конвертируем ама... |
| Е, аз такива неща не помня, твърде млад съм. Гледам какво е сега и какво може да бъде. Гледам например Ирландия, която се развива с бързи темпове, гледам и Германия, която стагнира, и ми се иска България да тръгне по пътя на Ирландия, а не на Германия. |
| Ма в Ирландия младите правят бебета бе, не се назлъндисват като нашите пикльовци! Я им виж средната възраст на ирландците! Редактирано от - OLDMAD на 13/9/2005 г/ 12:03:10 |
| Напротив, Германия ще тръгне по пътя на България: голяма коалиция с премиер левия Шрьодер. А Меркел - Меркел може да стане кмет на Берлин.  Това ще е тяхния turning point както e при нас. И ний сме дали нещо на света. Редактирано от - volog на 13/9/2005 г/ 12:10:54 |
| Няма съмнение, че за Ангела Меркел ще има блестяща кариера в Хамбург или в Темплин, където е израснала под зоркото око на грижлив баща - протестантски пастор.  Редактирано от - SultanBg на 13/9/2005 г/ 12:44:05 |
| Понеже виждам, че тук има много капацитети (детето и пр.) си позволявам да ви запозная с това: Докато в Германия все още повечето хора обсъждат нулевия растеж и масовата безработица с чувството за обреченост, редица международни инвеститори долавят и използват шансовете на страната като място за развиване на икономическа дейност. “Изненадващата германска икономика” гласеше уводното заглавие на международно реномираното британско седмично списания “Икономист”. Според “Икономист” германската икономика излиза от кризата още по-мощна и е в навечерието на нов подем. Коментар по темата от икономическия наблюдател на Дойче веле Карл Завацки: Германската икономика има зад гърба си тежки години и по всяка вероятност добри години я очакват. Германия извървя докрай болезнения път из низините на стопанството и сега е на път да се оттласне от дъното. Стесненият поглед върху вътрешния пазар пречи на мнозина да разпознаят тръгналото вече напред икономическо възстановяване. Очевидно отвън и в сравнение с другите страни тенденциите проличавата много по-рано и съответно се използват свързаните с тях шансове. Преди всичко англо-американски дялови компании и акцийни фондове се ангажират мащабно. Международно опериращите инвестиционни банки понастоящем чувствително разширяват филиалите си със седалище най-често във Франкфурт на Майн. Работата е там, че през следващите години в Германия ще има много поле за работа на инвеститорите. Борсата, която първа схваща симтомите на бъдещето, вече от известно време насам бележи подем. Едни купуват фирми на безценица, други инвестират във все още недооценявания в сравнение със САЩ и Великобритания пазар на акциите. През първото полугодие чуждестраннтите инвеститори повишиха ангажимента си спрямо германските акции с 22 на сто. Само през месеците май и юни на борсите в Германия бяха инвестирани 71 милиарда евро от чужбина, докато само преди една година преболадаваха продажбите. Междувременно 8 от 30-те концерна, по които се сътавя германския индекс ДАКС са предимно в ръцете на чужденци – като се започне от Адидас, мине се през БАСФ и се стигне до Дойче Банк, Шеринг и Сименс. Докато мнозина германци се опариха при последния спад на борсата и се задоволяват с мизерни печалби от фондове на финансовия пазар, чужденците купуват германски акции в небивали досега мащаби. Реномираното британско седмично списания “Икономист” украси заглавната страница на последния си брой с орела на германския федерален герб и заглавието “Изненадващата икономика на Германия”. Не бива да се забравя, че именно сп. “Икономист”, малко след последните избори за Бундестаг окачестви Германия като “несигурния гигант”. Тогава пътят все още водеше надолу към “низината на сълзите”. Под натиска на високите разходи редица фирми си написаха домашните. Те се преструктурираха, имайки предвид слабата вътрешна конюнктура, взеха на мушка световния пазар, модернизираха продуктите и производствата си. Тримесечие след тримесечие големите германски концерни докладват за нарастващ оборот и рекордни печалби. С умерената си тарифна политика синдикатите допринесоха за успеха, федералното правителство намали данъците и стартира отдавна наложителната реформа на системите за социално осигуряване. Производствените разходи за единица продукция в Германия намаляха от 1999 год. насам с близо 10 на сто, докато примерно в Италия тези разходи нарастнаха с приблизително този процент. По отношение на икономически ръст в Европа Германия беше последна, но междувременно се изкачи някъде по средата, като при това тенденцията е възходяща. Германската икономика е в международен мащаб по-конкурентоспособна, отколкото когато и да било преди. Само че германската общественост още не е разбрала това. Макар и ситуацията на повечето фирми да се е подобрила трайно, се създава впечатлението, че страната е пред пропаст. А всъщност всеобщите вопли и ридания отдавна вече са неуместни. Сега е необходимо през следващия избирателен период на Бундестага, независимо каква е управляващата коалиция, избрания от канцлера Шрьодер курс към реформи не само да бъде продължен, но и задълбочен. Но преди всичко е необходимо и уместо, Германците да спрат да се вайкат, а да погледнат с повече увереност към бъдещето. Те имат всички причини да сторят това. |
| Ама че глупост. След коя война бе, звездинов? Според теб Брежнев е искал разрешението на Герек, за да разговаря с Хонекер. (Направи справка, тези имена нищо не ти говорят, но са били актуални преди да си се излюпил и ти като многознайко). "загърби един от консенсусните принципи във външната политика на следвоенна Германия: никога, по никакъв повод и от никоя политическа сила в Германия да не се водят преговори с Русия зад гърба и в ущърб на Полша". |
| Без грижите на Россия западната граница на Полша щеше да бъде на 250 клм от Берлин, а не 50 клм както е сега.  |
| Ремарката на Детето е съвсем уместна. А т.нар коментар на Завацки звучи като предизборен клип. в ред.: поправих нещо, за да не ме класират за тавтология. Редактирано от - steppenwolf на 13/9/2005 г/ 13:14:35 |