Отиди на страница:
| фък... ебису сан, практикуват ли по вашенско скока чукахара с цупка...? |
| >>><<< Добро, добро...   Се некой требе да се заинтересува от положението на мечките в тая страна... Аз познавах също една мечка, свиреше на пияно, издрапа през консерваторията и се затри с един пиянист у францата. Курепетиторка била станала...Какво кара мечките да мигрират и емигрират? .. Аз си доведох една по-клйощава българка, ма и тя свири (вйола), аз играя. Не можех го докарам дотам добре със седемте осми и само на 2/4 подскачах. Обаче бой, тепанъе и сега 11/17 ми се видят меелем.. Съчуствам на автора, защото всичко е преживяно..  слънчо >>><<< |
| Мечка ли? Чуйте това. Беше есента на 2002. Срещу хотел Родина в София видяхме мечка. Истинска рунтава мецана, чийто нос бе прободен с халка и от там нейният мечкар я дърпаше за верига. Ето една от онези мили столични картинки, с които дотолкова сме свикнали, че чак не се замисляме нормално ли е това в 21 век в една европейска столица. Веднага сбутах Антъни /лека му пръст, сега не е между живите/ да се разшава и да снима докато е време. Чак после той ме попита (не друго, а следното) на мечката направена ли и е лоботомия и ако не, кой ще се наеме да спасява бедните софиянци, когато ги нападне?!...На мечкаря разбира се, хич през ум не му минаваше това, сврял се беше с гъдулката си в един ъгъл и чакаше публика; мецана заставаше понякога изправена - ту заканително, ту добродушно и, чакаше да заиграе хорце. От отсрещния паркинг се зададе тромав дебеловрат бял шлифер, мина покрай нас, отвори вратата на лимузината си и "забрави " да я затвори, унесен в сладка приказка с чаровно-разкрачена чочарка, обута в задължителните за процедурата черни чизми. Осмелих се да затворя вратата, от което последваха ругатни и псувни, неописани дори от Дядо Славейков...Но това е друга тема, от която няма скоро да се оттървем: караници, блъсканици, стрелби, псувни... Преди години ми правеше впечатление разликата в звуците в Англия и в България. Тук например никога няма да чуеш да тупат килими - ако нещо се зацапа или им омръзне, англичаните направо изхвърлят стария и купуват нов килим. Сигурeн съм, че на това място всеки втори в България ще запита: къде ги изхвърлят тия килими, дайте да идем да ги приберем. "Българите са умни хора, срамота е, че не използват техния ум, за да си оправят страната" – каза Антъни и прибра камерата, пълна със снимки както на мечката, така и на бездомни кучета, разбити тротоари и паркирани отгоре им коли. Преди години се ядосвах, че снима тези страни от нашия живот, сега се ядосвам, че наистина ги има разбитите улици и коли, задръстващи тротоарите...И от всико наоколо стресът се натрупва, издигасе като планина, и накрая рухва върху горките хора. В Англия на всичко се радват и от нищо не се трогват: приказките на моите колежки се въртят около тоалетите, домашното куче, тотото, поредната сапунена опера, кръчмите, бижутата, фойерверките и коя колко пъти прави секс (независимо дали е на 20, 50 или 70 години). Тук не се говори за безпаричие; нито за неплатени сметки; нито за болести, породени от мръсен въздух и недоимък; нито за внучета, които вечно са болни и заради тях трябва да си стоиш в къщи; нито... Хората повсеместно живеят на кредит, но не им пука, че имат да плащат стотици хиляди паунди за колата, купена на лизинг, или за ипотеката на къщата. Живеят си и животът им минава без трусове, дори ходят на Карибите ... пак на кредит... Местните не си дават никак зор и за нищо... Тук дори на овцете не им пука. Пасат си кротко те без овчар, пасат и преживят, пък нека вали; днес са на тази ливадка, утре - на отсрещната...В България, в София, насред Бояна видяхме 5 крави, но и петте бях предвождани от овчар, облечен в аба, дори с чадър. Тук овцете пасат на воля и то навсякъде - по поляни, край ферми, замъци и железопътни линии, дори понякога излизат на шосето (никога на магистрала - има специални заграждения!), но хората се съобразяват с тях, а шофьорите са длъжни да ги пазят ако излязат на шосето...Толкова много овце има, че чак ми е чудно какво правят англичаните с овчето мляко? Не го правят на сирене - сирене тук само от краве мляко се прави. Ако знаеха какво губят... Мечки обаче тук само по сафари парковете се мяркат. Сафари ли казах? Чуден начин за печелене на пари в България, дано има кой да се е сетил вече |
тов. солнечка..., свирит канечна... на фортепяна... според вашему как делаются маленкие пекарчики... адин свирит, друг играет...  до братото отгоре: мой человек..., ако не хочеш брейн демидж, до месяц-ту треба да замеш дисижън... джиби ор биджи... ако не сможеш нема страшно... здесь (у усата) всегда има опънин'... за еврибади... верно късат гъзът сначала... ат бачкание... ма патом е фън... ор фък... как ю лайкит... |
| Флай пък, ти пък как се сети за мене пък точно ти пък точно сега пък? Няма такъв скок чукахара. Има едно харакири, ама при него чупката е във финала на действието... А иначе само чупки без разните му хари има много, особено в кръста... |
| ного убав е тоа преход.. от мечките към овцете.. вероятно чернио го е търсел нарочно.. може и да е случаен.. хубави са обаче тея метафори.. на българина.. като мечка.. с халка на носа.. по скоро робски отколкото бижутериен аксесоар.. верно.. и мечката мръсна.. и гладна.. и все дебили я водят.. за носа или за ухото.. с гъдулка.. марула или пръчка.. в седем осми или на девети девети.. ма мечка.. природата и е зверска.. истинска.. не е била оплождана с ръкавица.. и бутилка с изветрел материал.. като британските овце.. британците.. на глед свободни.. могат да пасат където си искат.. пасат и на едната и на другата ливада.. дъжд не ги смущава.. мъглата ги радва.. вълци нема.. ако некой свърне и на мига са го гръмнали.. може и по погрешка.. ше се извинат на глутницата му после.. пасат си до жепегарата.. до супермаркета.. до гей клуба и пъба.. на стадиона и в парка.. пасат ли пасат.. заплождат ги най планомерно.. и те са пак така свободни.. да го обсъждат.. па и така ше придадат по пикантен привкус на сериала дето иначе същност разказват.. оня на който не помнат началото и не знаят края.. щото са винаги в средата.. откакто се помнят.. крайности нема.. само среда.. и ако в тоа миг се чуе музика.. истински такъв един див ритъм.. на кой сърцето животинско обаче ше трепне.. на мечката или овцата.. не знам.. кой е по истински същнос.. |
| Боже , боже колко прозорлив беше командирът на Зенитна батарея полк. Мечи(забравих как се казваше) , ама му викахме така щото често ни хокаше:" Мечка кара колело!!!! От гората да я хванеш за една седмица ще я научиш!!! Вие тука уж вишисти за три месеца не можете да се научите да козирувате и да приветствате старшите офицери!!!" Какви времена!!!! Мария свири на гъдулка...!!!!! И научила мангала да танцува!!!! Горката Мария.... какво ли е преживяла....ние не може да ги научим да си плащат тока , а тя го научила да танцува... , че и халка на носа му турила.... чудеса, чудеса... Койос, П.П. И като капак по радиото дрънкат за нек`ва кампания за интегриране на ромчетата(Циганетата , демек...) К`во пиърсинг ли ше им прайм ??? И после на синджир .... в училище.... белким са интегрират за стотина години! Редактирано от - керпеден_1 на 14/9/2005 г/ 10:26:40 |
| и аз не вервах да има, тов. ебису сан... не бехме ви се радвали сюда (или поне ми) от съм тайм насам... те мечите неволи на тов. койо сан донеха идеята за чукахара... тя чукахарата не е сложна гмнастика... търмът доде преди време от колежката захаринка... на димюнитив - хара... беше дашна момичка... с бизнес уклон... падаше си по стюдънти от близкий възток... и чат-пат спонсорираше бедни българчета... та ся паяви нещо кат парола по анез вримина...: чукахара? - да, но с цупка... сиреч, физический контакт ассущисвьон, но не дастигнут онзий заветенъй аргазм... да гепиш петродоларами... п.с. големо микробиологично чудо е, че до дей днешний сички гимнастици са живи и здрави...!!! и най-паче драгата харичка... хари, ако по некаква шибана случайност читаеш тоз форум, кажи им кви тотални купони праскахме... с петродоларите... |
| А в нашия таван има chupakabra, да, по цели нощи гони комари и никой не остана. Сега ще го правим известен, за туризъм, хем а то логичен |
| Ако този Хари е чук, то Хара се пада ... менгеме? Флай, бе мислите ми са все за Страната на Залязващото слънце - поне така изглежда от тук, и не ми остава време да пиша... ама кат си рекъл, хайде, добро утро на всички. |
| Мечо беше полк. Михайлов. Старшината - Монката, беше Симеонов, а ЗКПЧ-то - подп. Сотиров. Синът на последния през 74-та току що бе приет във ВИТИЗ. После стана актьор. И мим. И седесар. Николай Сотиров. |
| тов. ьори, вий наверно (за ваше щастие) ни читали повесть синыт на полка... я тоже ничитал... ама таварищ сказал, че там неккъв шибаняк успел да стане... актёр... и мим... и наврное седесар.... без даже да има баща... |
| гунсеремус, мр. одайба...!!! ше кацнете и вий некой ден насред нашта прекрасна свидна... слънцесрещането си е сирьозен таск... тудейшният индейско-ъмеркън дей е на свършване... тайм ту гоу... при пекарката.... и при бънът... дето беше ин дъ оувънът... Редактирано от - Myxa на 14/9/2005 г/ 11:31:55 |
| - ... Дано Б.Б. не разбере как се прави това. - Хич не го слушай. Този е профилактичен лъжец. – чу се глас точно зад тях. Георги се извърна стреснато, но там нямаше никого. Само мечока стоеше на тротоара приведена над нещо. Мария се изправи бавно. В предните си лапи държеше калъфа на гъдулката, а в устата му димеше цигара. Георги се облещи насреща му и замига на парцали. - Какво си се опулил такъв – продължи мечока. – Не си ли виждал говореща мечка. Не си ли гледал филмчетата за Йоги или за мечето Ръкспин? - Аааа... – успя да каже само Георги и седна от изненада на тротоара. - Гъдулката хич не е сложна. – философстваше насреща му Мария изпускайки през носа струя дим като стар Икарус по баира на Цариградско. - Аз мога още и на контрабас, пиано, орган, туба и цуктромбон да свиря. Пробвал съм и на флейта, но не мога да нацелвам добре дупките с тия дебели пръсти. Сложното не беше аз да се науча да свиря, а да науча Манго да танцува. Да го беше видял в началото какъв дървеняк беше. А и тази миризма, която се носи от него. Пфуй! Колкото и да го къпя, все не се маха. Георги се поокопити. - Чакай малко – съобрази той. – Няма ли да изкарвате повече пари в някой цирк? Говореща мечка си е цяло събитие. Хората ще идват на тълпи да ви гледат. - А, не! – твърдо отсече мечока. – И така изкарвам достатъчно. Вече си купих двуетажна къща в Банкя. А на манго съм му сковал една барачка в задния двор. Виках го да живее при мен в къщата, но там повече му харесва. А, и ще ми усмърди килимите като легне да спи върху тях. Мария смачка допушената цигара в ръба на бордюра и добави докато се изправяше: - Хайде остани си със здраве. Ние ще тръгваме, че трябва да минем още през два квартала. Манго, помогни на човека да стане, бе! К’во само стоиш и гледаш. Циганина моментално се притече на помощ. Повдигна Георги от тротоара, изтупа му дрехите и с ниски поклони го изпроводи по пътя му. Все още замаян от преживяното Георги се отправи към близкото павилионче за цигари. Поиска си една кутия синьо Виктори и когато посегна да плати се усети че му липсва портфейла. - Ааааааа! Мамка ти и мечка циганскааааааааа – нададе боен вик той и се затича обратно. От мечката и циганина нямаше и следа. Само един огромен джип с тъмни стъкла мина покрай него със свирещи гуми и на Георги му се стори че различава на шофьорското място рошавата меча муцуна, а Манго му маха за сбогом от багажника. |