чети А,Б..тя слепите окати прави...
Добави мнение Мнения:3
| Утре е 15 септември. Празник. Най-малките с трепет пристъпват прага на училището. С желание. С надежда. С радост дори. Но - само за три /в най-добрия случай - за пет/ години ние, възрастните, успяваме да накараме децата да намразят не само училището, но и книгите, и изобщо всяко желание да научат нещо ново.. убиваме естественото детско любопитство и се опитваме да направим от децата някакво наше подобие, възрастни в детски образ... И на училище децата идват по задължение и с досада. А от учителите се очаква да напишат непременно добра оценка, дори и нищо да не е научено... Мечтая си за друго училище - светло, уютно; училище, в което децата идват с желание и нетърпение; учат само на една смяна, започваща в нормален час; а родителите помагат не само за материалната база, но и за нормалните детски проблеми... Утопия? Сън наяве? Май наистина кукувица ми е изпила ума...  |
| и още нещо забравих да кажа - плюем българското училище, образование, учители.. и забравяме, че всички ние - програмисти, адвокати, лекари, инженери, музиканти, артисти.. и какви ли не още - сме минали през училището и винаги е имало някой, който е държал ръката ни и ни е учил на А, Б, някой, който е горял в работата си и ни е показал красотата на света.. Иска ми се поне един ден в годината да си спомним за това. За хората, които са ни дали душата си. И да поздравим тези от тях, които все още са живи... |
| Да ти кажа честно, не съм гласувал (то се вижда). Но пък искам да те успокоя, че не си единственият (аз съм изПеркал :-) . Училището, в забързаното ни, днешно ежедневие, като че ли е по-важно за децата от семейството. Може би оттук започва всичко, но и без родителската помощ-пак не иде. А вярвам, че всеки има добри спомени от учители, които да поздрави с любов, но не само защото са ни писали винаги шестици, а защото са ни дали нещо, от себе си. (сега се сещам, като казах 6-тици по всичко, че това ми се струва малко неестествено) . На Добър Час! В Утрешния Ден  |
Добави мнение Мнения:3