Отиди на страница:
| Спомням си като малък, магазинерът на селото пращаше щерка си до съседното село (там беше построена първата еко-ферма в Б-я) със следните напътствия: ОНО У ЕКО-СЕЛОТО СЕ ПАЗИ ОТ ЯК РИЖАВ АХМЕД НА КОЛЕЛО В ГАЩИ ОТ АНКАРА |
| >>><<< База, това да не е щото атмасферата там в Загазората ги е вече изтрила та почват от нула? ели е ..  >>> Мноу ни хареса анаграмата за котката на ленин. Казвала се е Маша ... Нейни наследници са балсамирани и намирани по-късно из пирамидите, сега в историческия мъзей.  |
| ... Приличаше на дълго яке от тънка промазана тъкан, по-скоро шлифер. Археологът побърза да изпрати находката в НИМ за експертиза. Надяваше се да я изложат редом със сватбената рокля на Калина и сламената шапка на плашилото от градината на царя. Резултата от експертизата не закъсня - това не беше шлифера на Леонардо а някакъв фалшификат. Но все пак, загадката остана неразрешена. На кого беше тайнствената дреха? Всички столични всекидневници се надпреварваха да предлагат хипотези - коя от коя по-невероятни - "Расото на поп Кръстьо", "Наметалото на Зоро" и дори "Мантията невидимка на Хари Потър". Скоро тайната беше разкрита от известния столичен детектив Беркюл Боаро. Всъщност това беше мушамата на горския Нако Таков от Волуяк. Човека си имаше такъв навик още от казармата. Надписваше си всичко - от чорапите до шапката*. И тъй като беше служил като шивровчик, разместваше буквите на всеки надпис. И сега вместо "НАКО ОТ ВОЛУЯК" старателно беше издълбал с пирон на едно парче керемида "ТУК ОКО НА ВОЛЯ" и го беше пъхнал в един от джобовете. Идеята с керемидата му дойде след като няколко пъти беше опитвал да надпише мушамата с молив, химикалка и дори фулмастер, но след всяко обличане, надписа се превръщаше в замазано мръсно петно. Мушамата му беше изчезнала тайнствено при едно посещение в Народното събрание още по татово време. Уж си я остави на гардероб, а после никъде я нямаше. Нако беше особено привързан към тази мушама** и вдигна голяма аларма. Претърсиха няколко пъти цялата сграда и нищо. От тогава Нако се зарече да не стъпва повече в София и най-вече в парламента. Окрилен от успеха, ББ*** реши да изследва скривалището за още находки. След внимателно обследване на кухината и облъчване с ултравиолетова светлина, вътре в самото дъно на скривалището бе открит свитък на който със симпатично**** мастило беше написано "КЕБАП БЕЙ РЕКЪЛ ЧИЧО ТИ". Детективът се потопи в дълбок размисъл да разгадае новата анаграма. Първата му мисъл "БЕЙ ЕБЕ ЧИРАК КЪЛЧОТИ П..." явно беше невярна, защото не му достигаха няколко букви. Явно трябваше да се отдаде само на мисленето. Той извика секретарката си: - Марче, гледай тука никой да не ме безпокои при никакви обстоятелства че трябва да решавам много сложна загадка. - нареди ББ***. - Че кой ти пречи, бе - промърмори секретарката излизайки от стаята. Тогава дойде Озарението. Повъртя се известно време из стаята и тъй като там нямаше никой друг освен детектива, реши да се настани при него. Загадката се поопъва малко, изплези му се, показа му неприлични жестове, но в крайна сметка се предаде и бързо се превърна в Решение. ББ*** застина за миг, пресегна се химикалка и бавно и тържествено написа на листа пред себе си: "ЧЕ КОЙ ТИ ПРЕЧИ, БЕ БАЛЪК!". Това беше. Озарението се повъртя още малко, видя че вече не е нужно и се изниза безшумно през прозореца. ББ*** отново беше решил задачата. Явно това беше отговора на въпроса към Леонардо. * Опита на няколко пъти да си надписва и презервативите, но установи, че докато се занимава с надписването, партньорката му тайнствено изчезва някъде. И не се обажда повече. След 3-4 такива случки, той реши, че това е някакъв вид черна магия и престана да го прави. ** Е хубава мушама си беше. От едновремешните. А какви мушами правеха едно време... *** Беркюл Боаро, а не тоя ББ за който си мислите **** Ама наистина много симпатично. Редактирано от - Bai Car на 21/9/2005 г/ 18:26:28 |
Bai Car   На полицейските униформи в Нови Южен Уелс Австралия трябвало да поставят акроним ACLO-офицер за работа с общини на аборигени, но поръчката била изпълнена със светещите ALCO, алкохолик на всички езици |
