| Ето ме на Такмо се връщам от последното театро, наречено интервю номер четири за деня, отварям компютъра и що да видя –новият брой на СЕГА! Браво! Добре, че сте вие от България! ....Около мен се са чужденци, дето хабер си нямат как се мъчим ние българите кат грешни дяволи да избутаме лодката в морето...Все Гинес смучат и се оригват...Широко им е около врата, ама му се види краят...Ето днеска все затлъстели и охранени плъхове по интервютата ме срещат. Питат ме с какви мисли лягам и с какви мисли ставам, какво ще сторя ако спечеля 100 долара от тотото и тем подобни щуротии. Подлагат ме на разни психометрични тестове и се чудят как да ме прецакат само и само да не ми дадат работата. Ама и аз не им се давам! Разпищолих се и кат отворих една уста гаче Змей Горянин е зинал...Дали ми два скелета да срещна крайник с болест. Боже мили, амчи аз това съм го учил и преучил цели 6 години нищо че беше през 1979-1985 - едно нещо дето е влязло в girus praecentralis, сиреч в челния лоб на мозъка - няма излизане. Ама на тех май им се не верва, че Българската медицина не е като тая у техна Гана, или на остров Тамбукту...Нейсе, опраих ги аз на бърза ръка и им теглих една майна, а утре тръгвам пак на бой....Не е шега работа...А в това време глей с квосе занимава българското образование – да се чудиш да плачеш ли, да се смееш ли |