Отиди на страница:
| Е, туй то! Преждевременното напускане на Стиви ме вдъхнови за следните стихове: Защо напускаш ни, о Стиви, мили, да гледаме гърба ти кат камили? Недей, поспри се, Сибито ще мине и твойта светла обич няма да загине! -- Но не! За нас Стив няма време! И сигурно дори не му и дреме! Е, хайде, щом си рекъл Збогом* не се преуморявай много много! -- * Последното е съобразено с препоръките на министъра на културата, напомнени ни от кака Глина |
 на шефа всичко доложии после .....* му врътни *справка за макроикономическите показатели за последното тримесечие |
Ку-ку, ето ме, Стиви, ревнивец мой ти! Няма, няяяяма, не тъгувай, с човека е говорено, той каза - ще видим.  |
| Ах, нежни чувства и любов се леят, душите нежни кат камбани пеят. Да нямаш телефон и водомер е орис, по-зла и от Вертеровата горест. Защо не бе към теб съдбата мъничко по-мила, да си кат Чарлз за своята Камила. Едно съмнение все пак ме ръчка, май изпълняваш мокра ти поръчка, затуй зачезваш бързо и без време, човек не може Збогом да си вземе. |
На Стиви - с разбиране. Волен, хубав, мой соколе, млад и любав, брат бъди ми, враг не бивай, огън-поглед тук не впивай. Че гори ме твоя поглед – умори ме!… Що е слънце на лозата, жадна, болна за росата! Неи – драга, - мой соколе, дай и влага! Слънцето тогаз да грее и лоза ще зеленее! А милувки дай на млада – и целувки! Те са, те за хубавица като за лоза росица…” VІІ Две сърца се знойно любят, старо-харо ги дели: дали времето си губят, или бог ще се смили? |
| Ако влага той даде й, с други думи прободе я, може да не зеленее, а от радост да заблее. братя Славейкови, Мома и змей-загорянин |
| ******** старо-харо гадае на таро, булка-мулка играе си с втулка. из цикъла "Моторни песни от гараж Земляне", трета награда за монтажна лирика |
Фортиций!  Ето това е! Бях заложила едно на хиляда, че само и единствено ти държиш ключа за мойте тайни! Так держать надо!  |
| МакрО парижко, мини перачка ръчка. Перачка ръчка с мини макари и макро пръчка. Мокро е като по поръчка. Из цикъла " Парижко ноктюрно" |
| А юнак-бунак с накривен калпак зад близката могилка лъска свойта мотовилка Нека лъска, нека блъска, че когато сняг забръска, що ще чини той зимъска? Ако зимъс лъска втулка, ще му стане на висулка, и тогава щом във булка да го стопли той реши, мигом ще се разтопи. ІІ награда за цялостно поетично творчество |
Премръзнали макрА във влажен сутерен броят ЕврА. Агент със шлифер подплатен, ги дебне притаен в студа. И ще ги пипне. А не изглежда никак мил, а само дръзновен агент Емил. И за парижките макрА настъпва краят на света. Агент Емил. Когато рипне. Богомил Бонев - " Боев се завръща", 2005. |
| -Ще рипне ли агент Емил, ще бъде ли със мене мил? Защо така се е стаил?- попипа Нона , Богомил. Из "Няма лошо време и грозни жени-пиенето е малко"-Б.Райнов |
| >>><<< Ох време няма!! Изпуснал съм ви вчера с мечката и не знам кога ще ми остане временце..наваксване няма... Добре че Керпи си оправил къмпутера. ... А вие даже без поръчките си врете тук и тама пръчките... кой вади само по висулка, кой слага нейде нова втулка кой прави си калъп във глината да си излее половината, да дръпне някакси наградата от двора заден до фасадата на вкуравената ни публика във най любимата ви рубрика |