| Банален разказ за едно безсъние? Звучи познато - в моментна подготвям сам международна конференция и спя по 3 часа на ден. Избягвам да сядам, защото заспивам моментално. |
| >>><<< Верно Архиман, земи му дръпни един роман след такова безсъние, щом човека се е ограничил до некъв разказ...за едно банално такова едно.. >>> След една бурна спивка на евтинджос пиене се бях утаил в едно дървено бунгало някъде около Поморие. Около мен беше пълно с трупове на приятели, които нямаше да мръднат до сутринта. Изтегнах се криво-ляво между два трупа и се опитах да заспя. Успял съм изглежда ама позата ми е била толкова мъчителна че се събудих още преди изгрев слънце. Пълен мехур, главобол, трупове и аз в средата. С голям зор разбутах организмите наоколо, оказаха се живи и излезох да сваля напрежението отвътре. Свалям аз напрежението и зяпам стената. По нея пълно с едни зелени паяци. Гадни..Мразя паяците, но тези - зелени.. по-екологични нещо ми се видяха. Влязох вътре пак и гледам, местото ми го няма, труповете се извъртяли и го заели, а мен ми се спи, глава боли. ..абе, знаете как е, ако не сте пълни въздържатели по рождение. Сритах двама за място и те оживяха. Разтриват очи и викат - главобол..Изпънах се между тях с ръце назад, т.е зад глава, ми то место нема мааму..и гепих един зеленяк от стената. Гледам го - мирен. Прилича на нашите "деди лонг лег"* ама по дребен. Пичовете се поразмърдаха и един вика "кво праиш". "Ям зелени паяци - викам, страшно помага за махмурлук". Оня рече да опита и пусна ръка да лови, та събуди и други. Скоро цялата умрела тълпа оживе и се нахвърли на зеленото. Мен главоболието ме пусна и едвам се сдържам, ама ги окуражавам. Ядат те и то със скорост, та стените оголяха бързо. Най-интересното беше, че всеки ми благодарен. Помага, та помага. Абе, викам, баща ми книга е написал за тези паяци и на три езика е преведена. Ма те не чели и "Под игото", та не стигнали до книгата. Име си извоювах и положение, не само да се водя дохтурски син, ами и да помагам на хората. Оттогава такъв ми е атитюда - да помагам. Не мога в кошара да вкарвам, нали, не съм Бог, но помагам... _____ *Едно паякообразно, не се води и паяк от науката. Живее по стените на американските къщи от най-южни до най-северни обитаеми ширини. |
ама за кво недоспиване стана дума, че не можих да схвана нещо – или аз съм недоспал или автора се е аелкохолизирал (: съвсем, еднo време свестно пишеше, ама нещо е зел дал напоследък . И що е бос на снимката, туй ли е новата мода като си недоспал барем удари една бира, бе брато |
| Що съ гаврите с човеко, бре, остайте го, не видите ли – нит е спал, нит е е..л, а отгоре на туй и чаршафи немал...Хубаво, чене са го нападнали бълхи |
| Разказът е чудесен! Тъжен, изстрадан, истински! Така, както само един /бивш/ емигрант може да го почувства, преживее, осмисли и опише! Поздравления Стефан Кисьов! Ще ми бъде приятно ако разбера дали имаш публикации и в мрежата и дали мога да те прочета някъде там? Чакам имейл от теб Неприятно съм изненадан от “критиката”, тесногръдието и скодоумието на някои от горните мнения |
| cherno nigro, Какъв разказ, какво емигрантство - да не сте били заточеници?... sluncho6, Истинският разказ е написан от Вас!... Искрено се смях... Пишете!... |
| Пръч ли си Пич ли си, аз ли се гавря или този над мене дето е уж докторски син и се бара за паякояден. Отврат! Квипаяци, ква америка А иначе разказът става, видно е, че много е препатило момчето, ама колко ли още ще пати – що му требеше да се връща у наше село, тай и не разбрах от биографията, визитката де |
| Архимане, ама ти още ли готвиш оназ конференция по сексология ли беше, промискуитет ли беше /ако си забравил да ти припомня постинга ти от август/ |
| И разказът на Кисьов е хубав, и онзи на Слънчо, кво се карате! Кисьов че го е изстрадал, това е ясно, но и хубаво го е предал, бога ми! А Слънчо определено го е надцакал. Ако единият е добър, другият е направо як, та дрънка! Изкефих се и съжалих, че чак сега обърнах внимание на Антологията. Напоследък бая плесенясала беше. |
| Потвърждавам първоначално изразеното от мен мнение /за край на форума/ Разказът е чудесен! Тъжен, изстрадан, истински! Така, както само един /бивш/ емигрант може да го почувства, преживее, осмисли и опише! Поздравления Стефан Кисьов! Ще ми бъде приятно ако разбера дали имаш публикации и в мрежата и дали мога да те прочета някъде там? Неприятно съм изненадан от “критиката”, тесногръдието и скодоумието на някои от горните мнения |