Отиди на страница:
| Неколку добри причини да се биде женско 1. Можеш да легнеш кого сакаш и кога сакаш. 2. Клечиш кога мочаш, па многу полесно поминуваш ако пијана паднеш во WC-то. 3. Можеш да не платиш казна за брзо возење - само пушти некоја солза. 4. Можеш да се омажиш за богат маж, и потоа цел живот не мора да работиш. 5. Можеш да добиеш бесплатен пакет аранжман со се што ќе ти текне од било кој маж - се што треба да направиш е само да спиеш со него. 6. Мажите ти отвораат врата и ти припалуваат цигара. 7. Жените се послатки од мажите, подобро лажат и манипулираат. 8. Не се грижиш дали ќе оќелавиш. 9. Не мора да го фрлаш ѓубрето. 10. Не мора да бојадисуваш. 11. Жените може да мастурбираат повеќе пати дневно од мажите. 12. Мажите може да си замислат секс 200 пати дневно, жените можат да си го дозволат тоа. 13. Жените имаат повеќе од една ерогена зона. (во случај на мажите тоа да не им е јасно) 14. Жените се подобри во караниците. 15. Не размислуваш со своите гениталии. 16. Менопауза - не мора да се раѓа и после 50-та година. 17. Менструација - една причина повеќе да кажеш не. 18. Жена без долен веш е секси и дива, маж без долен веш е просто кажано - одвратен. 19. Кога жена ќе го налути партнерот, не мора да троши пари на скапи подароци, анален и орален секс ќе завршат работа. 20. Жените имаат три дупки со добар пристап. 21. Жените не се грижат дали ќе им се дигне. 22. Не мора да правиш будала од себе за да импресионираш некој маж. |
| Страхотно, Безглави! Слбушай сега да ти разказвам историята за Отличничката и красавецът. Та дойдоха си виетнамчета в Сливенско - някакъв курс по български щяха да карат, преди да ги разпределят по предприятата, та да се учат как се работи ударно, по социалистически. И още преди да почне курсът, баш-пичът на групата вече се беше запознал в кръчмата с местните селски ергени и беше научил основни думи на български. Тия дето ги няма в речника. Почват курса и учителката ги учи да се представят. Тя пита: "Ти как се казваш?" и виетнамчето трябва да отговори "Аз се казвам... Стигат до нашия приятел, пита си тя и той отговаря: "Няма да кажа!" И тогава отличничката на групата става и спасява положението: "Другарко, той се казва Ван Хуй Хуй! |
| Друго виетнамче пък учеше за инженерин в Габрово. Много четеше, горкото. От сутрин до вечер в библиотеката. И си имаше любими български думи/ "гъз" и "глава". Само дето все не можеше да запомни коя какво означава. Излезе от библиотеката и ревне: "Много чел!" Чак гъз боли" - и сочи към главата си... Га влеза във форума, за него се сещам... |
| Познавах обаче един негър, който наистина успя да научи български. Само дето имаше проблеми с членуването. Беаше си харесал най-грозната мадама от общежитията (4 блок в студентския град) и й беше организирал напиване с последствия. После дамата възмутено разказваше на всички за края на историята: "Ой, куртъ съ нъпи и сига няма може дава любов! Защо ти смейш мене, ма? Ти глупакт!" |
| Имам съдбата и удоволствието да се занимавам с професионално човешкото слово и по тази причина имам и собствено мнение по някои въпроси. Първият е въпросът за имената. Имената на съвременните известни личности в практиката на медиите се транскрибират според чуждия език, който владее даденият български автор, съответно от собствения му чуждестранен източник на информация. Така се стига до двойни и тройни форми лейди Диана и лейди Дайана, Хърватска и Кроация и т. п. Когато става въпрос за съвременници, според мен е правилно да се използват възможностите на българската азбука да изписваме думите според оригиналното им звучене. Ние нямаме чешката традиция да пишем Бригита Бардова. Западноевропейците произнасят същите имена според собствения си правопис, защото ползват една и съща азбука. Що се отнася до имената на исторически личности от миналото, там, където няма грешка (напр. Борджиа вместо Борджа), мисля, че е правилно да направим съответните поправки. Там, където името е добило гражданственост преди векове – напр. Карл вместо Чарлз Велики (чува се не в художествени, а в просветни тв филми), е добре да се придържаме към традицията. Така показваме, че културата по нашите земи не е от вчера. Имената на държавите според мен трябва да се изписват и звучат според официалното им название – напр. Чечения вместо фамилиарното (и според мен леко пейоративно Чечня). Въпросът с граматиката о по-сложен. Заемките от на `чуждите` езици не би трябвало да влизат в разрез с логиката на родния словоред, в противен случай се стига до кошмарни недоразумения. |
| reporter, аз пък професионално нямам нищо общо нито със словото, нито с хуманитарните дисциплини, та да ме просветиш малко - кой ще да е този Чарлз Велики? Щом е Чарлз, англичанин ще е - няма да е франк или французин, я. Пък не съм чувал нито оня пишман държавник, дето му резнали главата, нито наследилия го женкар да са ги наричали "велики" - освен да са го направили метресите на втория. |
Не ми пука за Хърватска, за Англичаните и злезвъчащите им имена, нито за американците, нито за Чечня! Тук в България ще се говори на чист български език, както и ще се пише в най-лошия случай на кирилица, в най-добрия на глаголица. В противен случай ще хвърчат равински глави и синагоги  |
| Браво бе, Бойко... Хайде с бурен устрем назад към времената на "Георг Вашингтон" и "Абрахам Линколн". Така де, защо ще се пънем да произнасяме чуждите имена вярно, след като можем да им измислим някаква друга транскрипция, само и само да не приличат на оригиналните... |
| На нас българите това ни е лошото че се стараем да бъдем по големи паписти от папата . Забелязвам че другите народи хич не се притесняват и използват в езика си названия каквито им уйдисват . Поляците казват на Китай - Хини , Италия - Влохи , Унгария -Венгри , Испания -Хишпания , Рим - Жим , Милано -Медиолан , Кbолн -Колония, Ню Йорк -Нови Йорк и т .н. и никой няма намерение да "европеизира" тези и подобните названия , със цел да ги разбере например немеца . Епа аку сака швабо да разбере нека си купи речник, книжарите и они с нещо требе да живея . |
| Проблемът с произнасянето на чуждите имена не е само български. В английските речници понякога посочват и по два (дори и повече!) начина на произнасяне. Понякога транскрипцията леко се поизменя за да не звучи името "грубо" на съответния език. Както например името на израелския външен министър от 60-те години Aba Eban, преведено на български като Аба Еван. Много се смях на случките с чуждестранни студенти. Трябва да се изтъкне, че всеки, който се опитва да говори на чужд език ръси всякакви бисери (поне в началото). Една моя позната, говорейки за мъжа си и негов приятел беше казала: "My husband and his boyfriend..." |
... нем' визия, ерго, нем' конценсус у дебатина, деееба ...  Редактирано от - Старшината на 04/10/2005 г/ 14:24:05 |
| Зомби - за твоята колекция - истински случай от Москва, разказван ми от мой познат, офицер, който през 60-те години учил в руска военна академия. Та, в академията имало представители - млади офицери - от "братските" армии - поляци, чехи, гедерейци, българи, а така също и братя-монголци. Та нашите идиоти решили да се пошегуват и взели да учат монголците на основните български фрази, които трябва да владее офицерът-джентълмен. И не щеш ли, на един прием в посолството идва един монголец, парадно облечен и го запознават с, да речем, съпругата на наш дипломат. Учтивата домакиня пита "Добър вечер, как сте?", на което възпитаният офицер от монголската армия отговаря на чист български с източен акцент: "Благодаря, добре, като х*й в женски ръце! Станал малък скандал, но нищо сериозно... |
| Манрико, гледам понякога БГ-ТВ и там ми се е случвало да чуя за империята на Чарлз, който бил коронясан от папата, и за някакъв велик руски дюк. Поляците използват латиница. Имената на държавите и градовете на български език според мен са възприети от руски. Не виждам смисъл да ги променяме само, защото другите народи ги произнасят по своему. |
| Данк - ю, скъпи ми съгражданино от Горна Уряувитса, Данк - ю, скъпи благодетелю на бедните, гн Тотев! Историята е разкошна и е трайно включена в колекцията ми! Аз самият чак сега си включвам компютъра - извинения за закъснелите благодарности! А историята наистина е разкошна... |
| Абе не е хубаво да се разказват истории за съфорумци, ама тази е направо зашеметяваща. Събрал се навремето баш хептен висшия партиен актив (точната дума е архив, ама нейсе), да обсъжда тоталното отсъствие на хем млади, хем компетентни кадри в марксистко-ленинската наука и някакав Агняно-Дойново Луканово - Младеновец подхвърлил, че току-що от Московския университет се е върнал някакъв страхотен историк на философията... Предложили му три заплати на професор в СУ, за да преподава в АОНСУ, и той милия, се съгласил... Водеше един поток другари от братска Африка и един поток "войници на Партията", т.е., баш хептен партийни секретари. Твърдеше, че разлика между тях по отношение на култура и интелект нямало, та не му било трудно. Даже и изпита им насрочваше в един и същ ден. |
| Между другарите от братска Африка обаче, имало един, който бил провайдър... пардон, май беше профайлър... пардон, маи и така не беше - абе ибеш ли му сичката ***** майна... дето нощем сънувал сънища и всичко се сбъдвало. |