Отиди на страница:
| Винаги съм се чувствувал гражданин на света и всякакви държавни, регионални претенции, както и християнски, ислямски, юдейски и подобни религиозни идиощини са ми били противни. Преминаване на граница или митница за мене винаги е било човешко унижение не зависимо от издателя на притежавания паспорт. Най–добре е светът да е една държава с уеднаквени, опростени правила на човешкото общество, но религии и политически проститутки работят против това – за тях разделението това е въпрос на съществуване. Но в реалностите на днешния ден, нека да погледнем нещата за Турция от друг ъгъл – примерно, най после българите и Европа си ще си върнат отнетите от Османската империя земи. Как? Много лесно – купуват ги част по част, населват ги и изтласкват все повече обедняващото /заради голямата раждаемост и религиозни предръсъдаци/ население на Турция в азиатската част където ще е по евтино да се живее. И тези турци които са се изселили в Европа, но не са успели да се адаптират към по скъпия живот и силно намалялата нужда на не квалифицирана работна ръка също ще се върнат в земите с по евтин живот. Истанбул става космополитичен град, предимно населен от Европейци, а южна Тракия от богати български фермери. Намалените социални издръжки и високия европейски стандарт, вкарване на нови технологии заместващи нискоквалифицирания труд ще бъде солидна преграда на затъналите в производство на деца и религиозни ограничения турци. Разбира се това не се отнася за всички турци, а за тези които са и ще се явяват в тежест на цивилизования свят поради посочените причини. Приветствам започването на преговорите с Турция. |
Обективността изисква да признаем, че Америка действа винаги от позицията на силата-което си има своето обяснение.Националната политика на САЩ от своето зараждане се е градила в/у основата на концепцията за националната сигурност.А когато се прави външна политика в/у такава концепция-неизбежно се прави външна политика на база на конфронтация. Отношенията на Америка с останалия свят са отношения на недоверие и конфронтация, които в повечето случаи водят към задължителната употреба на военния си потенциал. Дълбоките различия в културата м/у двата континента имат стари корени.Да вземем например религията, която заема различно място в обществения живот на двете страни-Америка практикува отделяне на църквата от държавата по един неразбираем начин за европейците. Икономическите системи на двете страни са също доста различни-американската икономика е либерална, показваща динамизъм, което й дава възможност за по-бърз растеж- за разлика от европейския модел, който предпочита социалната сигурност и е по-малко продуктивен, но предлага(в най-общия смисъл)по-високо качество на живот . Съществуващия проблем в Близкия изток се e превърнал в един от централните елементи в трансатлантическите дискусии-европейците се учудват от степента, с която поддръжката за еврейската държава се е закотвила в съвременната американска култура. Всичките тези различия, в край на краищата, биха могли да бъдат контролирани-при добро желание- и да спомагат за “мирното съревнование м/у двете големи сили” (скъпи на американската администрацията).Но шокът от 11 септ.и начина, по който Америка реагира, разбърка много картите. Иракската криза изигра ролята на откривател на нови различия и ускори трансатлантическото напрежение изразяващо се в политическите сблъсъци м/у две визии:от една страна, избора на Германия, Франция, Белгия, Люксембург за стабилност - по-скоро консервативна концепция, основаваща се на международното право по отношение на тоталитарните режими и от друга-американския избор, основаващ се на брутална демократизация и превантивни военни действия, допринесли за отслабване на регионалното и международно равновесие, което би могло да има непредвидими последици. Тази криза остави дълбоки следи:евро-американските отношения станаха по-трудни от преди.От другата страна на Атлантика се оформи политическо течение с начин на мислене, който счита Европа не като партньор, а като противник-течение, което обединява републиканските ястреби с религиозните фанатици, готови да виждат във всяка европейска изява и успех-нищо повече от един антиамериканизъм. |
| Рижко, Рижко, тези въпроси ги задай на родителя си, дето те е пръкнал и възпитал, не на Хамър, айде удари една кола, пък може и виски и продължавай да питаш, как се взема зелена карта за УСА-та например, чакай това си го научил още в зората на диВокрацията... |
| Мето, много сложно си го увъртял. САЩ действа от позиция на силата, защото е силен, а Европа - от позицията на слабостта, защото е слаба (разединена, безволева, разглезена, зависима за сигурността си от САЩ). Във всички времена силните са действали от позиция на силата. Работата е защо САЩ е силен и дали неговия интерес съвпада с нашия? |