
| ЧИНОВНИК- човек, който е слаб към Силните и силен към Слабите !!! А от Дайнов- ПАК дайновизми, разбира се!!! |
| И аз като бивш чиновник не одобрявам турянето на всички чиновници в един кюп с пърхутлясалите и кореместите. Бичуването на чиновниците е наследство от в. Раб. дело, дето ги карикатуряха с черни наръкавници, а работническата класа, както и висшия парт. ешелон, бяха off limits за карикатуристите. * Иначе за феодалната пирамида от лични зависимости и за авторитарната личност, която трепери пред началството и тъпче тия, що зависят от него, Дайнов е абсолютно прав, но то се отнася не само за чиновниците. Прав е и за косминавтите - аз май бях единствения в нашия първи клас, 1969, който не искаше да стане космонавт. Махмудчо дето не разбираше български и той искаше космонавт, и баща ми каза - "той ще е първия турски космонавт". * Дедо Хугине, в 60-те гг. си бяха космонавти, а за Силиконовата долина научихме от англоезични източници в 80-те - 90-те. Както впрочем са научили и руснаците, които също широко изпозват термина "силиконовая долина" тук. И то май само така казват - доколкото знам нямат израз "силициевая долина". * Руският език, с който явно не си добре запознат, изобщо е много по-възприемчив към чуждиците от българския, особено когато използването им предава смисъла по-точно. Например на литературен руски сега се казва пластиковый (вм. пласмассов.вый), консалтинговый (вм. консультантский), джусы (вм. соки), мерчандайзинг, плед (plaid) - укутался пледом. * Така че карай си кротичко у лево и не закачай се други спът с по-младите и по-добре подготвените. |
| Ах колко е хубаво, Чичо Фичо че сте осъществил мечтата си и сте станал не космонавт а чиновник! Макар че от друга страна - Нели щеше да е космонавтша. Наистина, много досадна е тази детска мечта да станеш космонавт. Да станат космонавти си мечтаят деца които не са пели в хор "Бодра смяна" и не се се качвали по върховете на раменете на бащите си. Тоест децата на масата. Все мы космонавты дето се вика. |
| Къде записват за КОСМОНАВТИ Щото и там ще вдигнат мизата та докле е още ниска да се запишем да знаете първио съм язе па после останалите космонавти То тая осень и зима все ще треперим от космически вълнения и петроли |
| Ще си призная, че само отгоре, отгоре прегледах материала. Но струва ми се, че Дайнов не е доловил точно проблема. На моменти, като че ли е взаимствал от класиците за образа на чиновника. Не мисля, че това е реалната картина. Ще посоча един пример. Защо чиновникът е ужасен при обслужване на гражданите? Ами защото повечето българи са ужасни, некултурни, неотзивчиви при обслужване на клиентите. Да вземем собственика на магазин, който е най-заинтересованият човек на света да обслужва така клиентите, че все при него да ходят и други да водят. Но от въпросните собственици на десет души един или двама се държат достатъчно учтиво и професионално с клиентите. Останалите са говеда. Така възпитават и работниците си. И той е собственик, а ние искаме чиновникът, който работи съвсем на чуждо да е културен. И в този ред на мисли не можем да не стигнем до близкото минало, когато имаше сто процентова заетост на работната ръка и Кодексът на труда защитаваше здраво правата на трудещите се ( най-трудно беше да изгониш някого от работа), и страшно ощетяваше правата на клиента, на обслужвания. И тъй като всеки от нас беше едновременно и работещ и клиент, привилегиите, които имахме на работното си място ни излизаха през носа като клиенти. Това е пример за най-мащабно развращаване на нацията. Така, че човек когато отива да става чиновник, той си отива готов некултурен. А не толкова, че професията го развращава. За мързела и рушветчийството не ми се говори. Но ще взема отношение е по въпрос, в защита на чиновника. Забелязяли ли сте в какви условия работи чиновникът? Веднага ще кажете- на топличко, на бюрцето... Мисълта ми е друга- как му е организирано работното място? Подредбата му е такава, че е направена по най-неудобния за него и клиента начин. Гишето е да се наведеш с поклон, често не се чувате добре. Най-често употребяваните папки са в най-далечния ъгъл на стаята. За да те обслужи, навърта възможно най-голям километраж из стаята. В един ъгъл са папките, в другия формулярите, в третия печатът, в четвъртия му е бюрото и столът. Седне, стане, седне, стане. Аз дори не говоря за компютъризация. А за най-елементално подреждане на работното място, с цел най-малко движения и време за обслужване на един клиент. Гола вода сме с организацията. Хората, които организират административното обслужване са на ниво примати, ако изобщо има такива хора. Идва време, когато вече не бива да се извиняваме със социалистическото минало. Време е да се направят необходимите реформи в административната дейност. Да се промени организацията на работа. Оттам идват повечето от проблемите. А чиновника, като го изтопориш цял ден прав, без стол, на голямо гише, с компютър пред него, с наблюдаващ го цял ден началник, чийто бюро е в близост. В офис с такава видимост, че чиновници, началници и клиенти се наблюдават взаимно. И ако има проблем, начаникът веднага да скочи от стола. И така нататък. Но това са само мечти. |
| Хайде глупости, космонавти! Не рецитирахте ли всички? " Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз, ах, само да порасна, че вижте ме тогаз!" Мога да посоча и други примери на проявени от социалистическия реализъм малоумия. |
| Зую, вие може да сте си мечтали да станете и каменарче обаче е имало деца които са си мечтали за целия свят още от малки. Географ...не е ли вълнуващо, не е ли повдигащо духа?! Да държиш глобуса в ръцете си, да може да посочиш всяка една негова точка, да може да го подхвърлиш от едната си в другата си длан. Не, решително, в мечтата да бъдеш географ има нещо което наистина поставя човека над тълпата! Лично аз съм си мечтала да стана фризйорка. Така и не осъществих мечтата си от което загубих единствено аз самата. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| IO, за каменарче е мечтал Евгений Дайнов. Аз мечтаех да порастна. Да стана голям. Това като малък. Като поотрастнах, започнах да мечтая за други неща, които, освен духа, повдигат и една друга работа. Няма да казвам коя, че лесно се изчервяваш. Та с тази мечта си останах, с нея и ще си умра. Много съм постоянен в мечтите. |
| Интересно какво бихте правили с два глобуса и как ли бихте ги премествали от едната ръка в другата?! Да не сте си мечтали да станете цирков артист всъщност? Все пак ако би трябвало да ви определя като мечтател по-скоро сте спадате към историческото направление. |
И аз като бях 3-ти клас, а брат ми завършваше гимназия, мечтаех да порасна като него, защото беше китарист в училищната естрадна група ( и всички девойки го обожаваха) и на всичкото отгоре, на абитуренския си бал в Тримонциум, беше ял за десерт...сладолед. Това последното ме въодушеви най-много, бях от децата с вечни ангини и ми беше забранено от родителското тяло яденето на сладолед. Нищо, че всяко междучасие ядях точно това за закуска От тогава, ако някое от децата ми го боли гърлот, винаги го питам дали не иска да му купя сладолед, пък те ме гледат с неразбиране. |
| Вестникарският професор Дайнов отново учудва - този път с безвкусна тирада, която може да бъде наречена "социален расизъм" или "гилдийна ксенофобия". * Нека Дайнов да си носи статийката със себе си във всяка администрация и да я показва на хората, от които очаква поредната административна услуга. * Аз пък им съчувствам на повечето чиновници - почтени хора, които работят за малко пари и обслужват "успелите" като Дайнов. * Защо си така озлобен и маразматичен Дайнов? Старческо озлобление на партийна основа? |
| Нели, ти да не се окажеш потенциален (ретро) фен на Дайнов - той е известен "естраден" китарист. При първото му политическо посещение в САЩ постоянно напирал - "дайте една китара да посвирим малко Рок" |
| IO, разбирам, че ти е интересно какво бих правил с два глобуса в ръцете си и съжалявам, че не мога да ти покажа. Предполагам, че би се получило нещо интересно. Хей така, като си хортуваме сега и пак се размечтах. |