Отиди на страница:
| Евгени е бил вбесен защото е чакал на опашка пред някое гише и в 12 без пет са му лопнали под носа табелката "обедна почивка". Това е достатъчно гадна житейска ситуация за да се напише един ситреп, но Евгени не се ограничил дотам. Свежото днес са автентичните спомени от детството, които разкриват много за опитното око. На първо място, не можем да не се впечатлим от екстатичния възторг на Малкия Евгени пред магията на чука и длетото - едно преклонение, което оставя видима диря. При анализа на връзките "Евгени-чук" и "Евгени-вдигане на страшен шум" прозира бъдещият политолог и обществен обяснител, макар, че са допустими и други обяснения. За сметка на това фиксацията към "длетото" е пределно ясна - тя издава бурния несъзнатия еротизъм на Малкия Евгени. Завистта към Чичкото ни разкрива спотаената детска мечта на Малкия Евгени да "дооформя", която после се развива в житейско призвание. Ами детския стремеж да се "чукат камъни"? Нима в този стремеж не прозира призванието на днешния политолог, етнограф и народопсихолог, имал лошия късмет да се роди в такава загубена държава, да буни раята и да налива акъл през фуния? |
| Ми единствените две разлики Ръбстоун са, че: 1. ще разбирам от материята и нема да могат да ми се качват на главата и да ми влизат под кожата с традиционните си номера. 2. ще познавам достатъчно други чиновници, които знам, че бачкат яко (те са около 20% от общия брой), ще им имам доверие и ако видя, че съответните ми подопечни не ми импонират на управленския замах  ще ги реорганизирам структурно  и нема да се изложа на риска да назначавам случайни парашутисти, а добре познатите бачкатори (които изобщо нема да ме интересува имат ли пърхут или немат). И понеже не съм философ като Дайнов, така ще ги реорганизирам, че съдът да не ги възстанови на съответните длъжности, та да требва да им се плащат 10 години обезщетения, ми ще си е с чалъм. Иначе с деловодителки, шофьори, портиери и черожнички въобще нема да си губя времето, щото тия длъжности си влачат съответните професионални изкривявания. а това, че администрацията има и социални функции, уви, е непреодолимо. ама пък иначе безработицата ще стане 33% |
| Каква е идеята на Д-то.Да ги махнем чиновниците или да ги изкъпем, или да ги сменим с млади и засукани, или да ги облечем. Не ставали за нищо.Ами как ще стават като тук търсим работа за човека а не човек за работата. |
| Здравейте, скъпи форумци, Снощи писах нещо, но то изчезна, така че сега само ще пробвам да се включа. Въобще не съм изненадана, че малкият деветгодишен Евгений е мечтал да стане каменоделец. Това му е от зодията. Нали е Телец? Астрологическа предопределеност. Влечало го е към най-тежкото от земното.  Но после безсмъртната му индивидуална душа тръгнала към музиката, думите и философията на историята и обществото.   |
| А сега да продължа. Сигурно онези от вас, скъпи събеседници, които са ме чели, са разбрали, че съм майка на две деца - момиче на 11 и половина години и момче, което скоро ще навърши 9. Впечатленията ми от техните приятелчета и съученици, а и от самите тях са, че днес повечето деца се вълнуват НЕ от въпроса: Какъв искам да стана, когато порасна?, а от въпроса: [i Какво искам да имам, когато порасна?][/i] Една приятелка на моите деца, когато беше на 5 години, за първи път отиде с майка си в чужбина. В няколко интересни страни за две седмици. Когато после я попитах: "Какво ти направи най-силно впечатление там?", тя ми отговори: "Много се радвах, че и там имаме пари, които си ги вземаме от автоматите по улицата"... Ние едно време бяхме научени, че като дойде комунизмът и реките от мед и масло потекат по улиците, по тях ще има такива чудни машинки, от които всеки ще може да взема колкото поиска и когато поиска. Днес децата в пети клас вече знаят и за съжаление повечето от тях са абсолютно убедени от родителите си, а и не само от тях, че не е толкова важно какъв ще станеш и какво ще правиш в живота, какъв човек ще бъдеш и как ще се отнасяш с другите, а колко пари ще получаваш и какво ще притежаваш. |
| Оставете тези глупости! Вижте тук: Натиснете тук |
| Евала на каруцаря!!! Само му се чудя, защо един толкава грамотен, мислещ и способен на анализ човек си губи времето в държавната чиновническа гилдия, та било и в горната й част. В сферата на частния бизнес той би бил много по-полезен и по-подходящо възнаграден. Просто някой трябва да го забележи и лансира, защото според мен не владее маркетирането на собствената си персона. P.S. Иначе е като Хемингуей – майстор на късия разказ и може да пие! Редактирано от - Captain Buddy на 06/10/2005 г/ 12:05:22 |
| И още нещо, скъпи форумци. В учебника по математика на дъщеря ни, която е в пети клас, повечето задачи са например: зад. 1 :"Един собственик на фирма купил за фирмата си 11 хладилника, които стрували еди-колко си. Колко е цената на един хладилник, ако за всеки един от тях е бил платен и данък от 60 лева?..." ( или 40 лева) не си спомням точно. зад. 2: "Една госпожа отишла в банката да погаси заема за жилището си, който бил еди-колко си десетки хиляди лева. Тя изплатила наведнъж заема с банкноти от 5, 10, 20 и 50 лева. Колко са били банкнотите от 5, 10 и 20 лева, ако банкнотите от 50 лева са били 6, банкнотите от 20 лева са три пъти повече от банкнотите от 5 лева..." и т.н., и т.н. Спомняте ли си нашите учебници по математика от времето на соца? То не бяха басейни, язовири, заводи, щайги, килограми селскостопанска продукция, скорости на бягане на лекоатлети и т.н. Фоновото послание от всичко това беше, че има народно стопанство, то работи, произвежда за народа, има лекоатлети, които се състезават за честта на родината и т.н. Един преглед на учебника по математика за пети клас, а и от предишните години ме убеди, че днес фоновото послание или "скритата учебна програма", както казват образователните специалисти ( the hidden syllabus), е: "Човекът е купуващо и плащащо същество. То предприема, заема и впоследствие се разплаща". Това е. Децата в пети клас най-късно научават какво е заем, лихва, данък, годишна и месечна печалба. В часовете по математика. И това не е лошо. Прагматично и реалистично се подготвят за живота. И точно поради това мечтите за "героичните" професии на космонавта и пилота вече са рядкост. Преди беше друго. Героите бяха необходими. Защото в обществото всичко беше подсигурено за столетия напред и трябваше да се покорява космоса и природата. Сега няма нужда от герои, а от хора, които да могат да се справят на пазара. И в пети клас вече са разделени. Тези деца, които никога не са виждали морето, макар че са вече на 11 години, избягват и намразват онези, които всяка година го гледат за две седмици... |
| Чичо Фичо, не знам от къде черпиш изводите си за съвременния руски език и възприем(ивостта му към чуждиците - само да не е някой руски форум. А иначе и братята-македонци - и се възприемчиви към чуждиците, вече не те псуват както едно време, а са възприели модерното: Абе, оди се факай!" |
| Реките от мед и Масларова потекоха, драга Размишляваща. Не следиш явно новините. От юни насам. Вярно, че преди въпросът е бил "Какъв искам да стана?", а не "Какво трябва да работя или с какво следва да се занимавам, за да мога да живея достойно?". Желанието не се е свързвало с нещо рационално, с някаква потребност. Не такава е била целта. То си е било една чиста емоция за пионерчето или нещо втълпено в главата му. От кого е не толкова важно сега. Факт е, че повечето не ставаха това, за което са си мечтали. Голяма част и не помнят какво точно са си мечтали, просто на подобен въпрос дават днес измислен отговор. Лъжат с други думи. Едва ли и Евгени е мечтаел да стане каменар. Ти вярваш ли в това? Малцината осъществили мечтата си тогава, например да станеш лекар, биваха "ощастливявани" обаче с разпределение в Трън или Тутракан, за което комунистическата държава "полагаше" грижи. Ма, стои ти се в София или Варна, там ти се живее и работи, там ти били близките и приятелите. Кой те е питал. Ощастливяването по-скоро се е явявало под формата на някаква "връзка", осуетила очертаващото се заточеничество. Партийните секретари или други там номенклатурни типажи са играели ролята на добрия Дядо Коледа, наричан за по-голяма строгост Дядо Мраз. Това, че децата днес гледат по-обективно, по-прагматично, ако щеш "по-пазарно", на живота не е по-лошо от лицемерното такова на отминалото време. Време на самозаблуди, заблуди и откровени лъжи. Лъжите се завърнаха отново. Реките от мед и Масларова отново буйно ромолят... |
| И според мене реките и Масларова са виновни, че Дайнов не е станал каменар и да реди балдъри в софстрой. А щеше да е толкова хубаво |
| Мдааа.... Помечтахме си... Носталгията в пластовете на времето. Абе много са ви стандартни мечтите бе, скъпи мои поодъртели мацки и пичове! И миналите, и настоящите. Макар че.. Кат си помисля, то и моите същите. От пети клас нататък съм си мечтал единствено как ще начукам класната. Много млада и много красива беше по онова време. Добре, че после се преместих в друг град и оттогава не съм я срещал. |
| Много го е разтеглил Дайнов да заеме място. Ето как го е формулирал Класика: Навсякъде ще намерим някакъв вид организация - административна, дори промишлена, търговска или академична , в която висшите ръководители са безкрайно мудни и тъпи, преките им подчинени се занимават само с интриги, а по-нисшите са потиснати и безделни. Започват се само незначителни работи. Не се постига никакъв резултат. Това е болестта на Принудителната долнокачественост, другояче наречена Завистия некадърис. |
| "Какво им се е случило междувременно, та ще се избият да стават "служители"?"-та какво ти се е случило на тебе Дайнов, като не споменаваш да си мечтал за научна титла или нещо подобно? защо не си ни каменар ни космонавт или пожарникар или шофьор-все професии изискващи 1.реални и доказани умения2.развито чувство за отговорност3.присъствие и пълна концентрация на работното си място ти отговаряш сам- липса на самочувствие, на база липса на способности или откровен мързел, щото знаем кво правят по цял ден преподавателите във ВУЗ. тук там наизустена още от асистентските години лекция, и интриги и заигравки с "колежки" и най-вече такова "плаващо" работно време, дето всеки чиновник на гише само сънува; да не говорим за секретарките дето дали с провиснал или наточен бюст , трябва винаги да са "на разположение" или "разположени"по-вярно казано. |
| Та кой пречи на кадърните, съвестни и добронамерени политици? А-хааа: чиновниците! Дето не помнят алианс (не Алианц§) и не стават за космонавти. Ами защо тогава политиците назначават не експерти и професионалисти, а партийно-номенклатурни чиновници? Защо по повод тазгодишните наводнения медиите установиха, че в общинските дирекции за води и язовири нема хидроинжинери, а само партийно селектирани чиновници? Защо местните избори са партийно-пропорционални, а не мажоритарни? Дайнов, на път си да ме направиш по-седесар от бат Петьо май  |
| Ха-ха-ха! Сега прочетох последния постинг на Една Размишляваща (неведоми са пътищата Господни, зачетох уж само каруцаря, пък погледа ми се отплесна някак от самосебе си). Пики, ти изобщо не си права. Това не е Кайли. Ако прочетеш обаче другата размишляваща, ще разбереш коя е. |
| GreenHawk, Така си е. Децата трябва да са подготвени реалистично. Социализмът го преживяхме. И все пак за мен беше малко странно да чуя от дъщеря си, която докъм трети клас искаше да стане "барелина", изведнъж, при това, когато беше на 9 години: "Искам да стана директор на банка". Ми, така е. Като решават от трети клас нататък задачи само за заеми, хладилници, фирми, цената на хладилниците с данъци и без данъци и т.н. Не мога да си накарам децата поне малко от малко да се занимават с пианото, което само обира прах в хола... Вълнуват ги други неща. И не само моите деца, а и по-голямата част от връстниците им. Не съм чула някое от децата, които познавам, да иска да стане космонавт. Това са архаични днес героични професионални самопроектирания в бъдещето от едно време, което, надявам се, няма да се върне никога. Повечето от децата, които познавам лично от прогимназиалната и началната степен, днес се самопредставят в бъдещето не като някакви хора с професия, а като хора с материален статус. На всички останали, които ми пишат, ще отговоря довечера, че работа ме чака. |