Отиди на страница:
| Днешния четвъртък е по трагичен от останалите. Дайната спокойно може да си каже:сал един ме разбра, и то погрешно. Коментарите недвусмислено го показват. Да пише неразбрано, алегорично-не пише, това е патент на срядата. Да пише сложно-хептен. Остава третото-че четящите и пишещите не си дават зор, а са обхванати от ..ясно кво Механизмът на чиновническия апарат у нас е тоя, описания от Дайнов Кое е онова нещо, което е превърнало възторжения бъдещ скулптор или летец-изтребител в кореместия смачканяк Причините са: 1. Бюрократичния подход към работата като наследство на начина на мислене. Има два възможни подхода –бюрократичен и делократичен подход. При вторият критерий е работата. За да я вършиш, трябва да я познаваш и да й се посветиш, да губиш време и усилия , защото зависиш от нея-ако я вършиш-ок, а ко не –губиш всичко. При първият важно е бюрото-т.е началника. Човек е устроен да върви по линията на най-малката съпротива-печеленето на благоволението на началника е по лесно от усилията да изучиш работата. В резултат, всяка бюрократина машина, създадена да реши някакъв проблем го задълбочава, защото нейния интерес е тя да се разраства и да си създава сходни на изходния проблеми, за да оправдае съществуването си. Разсъжденията на Дайнов са предимно в тази плоскост, но освен нея има: 2. Сриването на Прехода- не наложи и установи новите ценности-работата, делото. Хиляди регистирираха фирми, стотици хиляди изгоряха. Пречиха им условията, инфлациите, нерегламенираният привилигирован старт на мръсните червени пари и политическите игри. Условията за бизнес вече станаха трудни, свиха се незаетите ниши, пазарът изхвърли болшинството дребни и средни играчи. В началото на Прехода се отприщи предприемчивостта, но после тя бе посечена. Не се регламентираха(нарочно) достатъчно правилата на играта, неработещата администрация поощри скритите икономически отношения и отряза относително честните. 3. Наследството от соца със всичките му ценности-сигурността, масата, клишетата, безидейността, послушанието нагоре, тиранията -надолу. „Най-сигурно е да си чиновник” Когато навремето марксистко-ленинските маси завземали властта, работническата класа искаше да я упражнява сама -без някакви инженери, техници, посредници, чиновници, интелигенция. Сетне се усетили, че така не става-инак биха взели властта повсеместно- и създадоха собствени кадри, чиито наследници и днес пак са тук, и днес пак са те...От политика се забогатява-но най-лесно ако си в пряк досег с тези, които я реализират: изпълнителната власт. Изпълнителната власт е източник на леки и нерегламентирани доходи и затова всяка партия разширява администрацията за да нахрани хората си и да си осигури гръбнак. Този гръбнак има единствена цел да дои останалите и да си разширява правомощията. Създадоха се идеални условия за мошеници тип Никодим Дизма, които обикаляха от партия в партия, за да си задържат привилигированото положение в административния апарат. "Как у нас се прави кариера" е класическото есе от Георги Марков , описващо нещата извътре. Промяна няма-абсолютно никаква. Соцът е тук, соцът е жив. 4. Партиите са за да избират-управленци, чиновнически апарат. Партийността и личните връзки станаха единствен критерий за някаква работа, както при соца. Трудните шансове за нещо друго стесняват и канализират избора и на практика няма избор, особено в Провинцията. Всяка партия си прави списъци с техните хора, готови да заемат даден пост до девета глуха и ни закон за ДС не помага, ни формални конкурси могат да спрат партийните метли. Връзкарството, скритото, символният начин на живот-едно отвънка, съвсем друго на практика. „Ти луд ли си да напуснеш-ме пита преди 10 години приятел. Седиш си там и се ослушваш-важното е да си в джаза.Ще капе нещо и ще си много по напред от абдалите” Роди се прислойката партиен чиновник-бачкаш, докато твоите са на власт, нажабваш се достатъчно, за да държи после. 5.Емоционалната криза на обществото-ниската самооценка и останалите й компоненти. Разминаването на думи и дела, необяснимата злоба, агресията, увлечението по пунта и пластиката, по външното, по думите и несъщественото, а не по делата. Облайването, чалгата в отношенията. Народопсихологията-държавата е виновна, държавата е длъжна-да ме осигури, да ми намери работа и пр. 6. Още сто неща. Но тази обяснителна конструкция не хвърля светлина по въпроса за нахалството и злината на чиновника. Защо не си траят като едни мравчици, а държат да издерат на парцали нервите на всеки нещастен данъкоплатец, който им се изпречи на пътя тогава, когато не се хранят и/или почиват? Този въпрос е много интересен и чини ми се, Дайната не е осветлил достатъчно Чиновническият апарат е несигурен, поради партийните метли, безработицата и липсата на реална оценка. А доволен ли е чиновническия апарат? Той няма как да е доволен, въпреки привидната сигурност. И тук е редно отново да разграничим висшите партизански чиновници от дребния и средния апарат. И ще говорим само за последните. От една страна чиновникът е в привилгировано спрямо останалите положение, тъй като упражнява партийната власт на изпълнително ниво, от друга- той е често в доста по-лошо материално отношение, спрямо отделни представители на мнозинството-квалифицирани работници, предприемачи и т.н. . Чиновникът е по-сигурен и има слабата надежда да се предвижи на горе. Така той несъзнателно копира мисленето на началника, стремейки се да му подражава, същевременно несъзнателно иска да скрие качествата и връзкарския статут, по който се е добрал до постта. Затова за него е характерна зависимост от държавната(партийна) власт и "приоритетите на нацията", а не уважението на обслужваните от него или пък собствената кадърност .Като се подчинява на висшестоящите, той представлява властта надолу и така се чувства приливигирован, но не и материално по добре, ако просто си върши работата. Идентификацията с властта, фирмата, държавната, нацията, което се изразява с израза-аз съм държавата, фирмата, нацията и т.н конституира психическа реалност, която се превръща в начин на мислене. Отначало се поставя на мястото на шефа си и мечтае за неговите привилеги, кола, секретарка, сетне започва да му подражава в стремежа си да е като него, но с жалките си доходи идентификацията на власт с авторитет става смешна и той често си недояжда, пише Райх, но иска да изглежда като началството, в стремежа си да угоди и да служи. Често мизерува, но на работа е облечен по последна мода, взема дългове, за да не изглежда изпаднал защото е убеден, че дрехите, колата, външното, първото впечатление са ключът към израстването и успеха." Цилиндърът и фракът се превръща в символ на характерологичната му структура"-пише пак Райх. От начало се чуди откъде шефа му има пари, тоалети , коли и т.н, сетне вижда, че и колегите му са така облечени и такастава абсолютно податлив към изискванията на началниците и податливостта на прислойката към корупция.. Неговият живот, ако е относително честен, преминава в материална нищета, обусловена от таблицата на доходите на държавния служител Никой обаче не поощрява тази честност-напротив, така влиза в противоречие с останалите.. Незнаещи партизани и некадърници оценяват знаещи, неможещи оценяват можещи. Той е дълбоко неудовлетворен от несигурността, липсата на критерии за израстване, заменени с партизанщина, всеобщата корумпираност и пошлост на системата, ниското си заплащане и липсата на реална перспектива. Няма причина да обича системата-напротив, мрази я с цялата си същност. И си я изкарва-тази омраза на останалите, които пък зависят от него. Редактирано от - Наум на 06/10/2005 г/ 16:39:22 |
От това, което си написал каруцар се разбира единствено, че ако ти станеш ръководен фактор немало да те лъжат. А Дайнов щели да го лъжат....  Може. Но това не дава ни ей толкова идея как администрацията да стане по ефективна. Вервам, че доброволно нема се откажеш от Свежото Дикулте - офис сътрудничката и безмислените семинари в чужбина. А за Дайнов е сигурно че няма... Темата която Дайнов повдига е сериозна, но къде по -интересно е да се обсъждат детските му мечти и соца и колко той е прозд и не разбира. .. |
| На Sluncho ---------------------------------- Отидох в Истанбул да гледам на Босфора сините води, но от колеги бях отведен да обикалям Капалъ чарши. Щом влязох, мигом накачулен от търговци с ухилени лица, бях набутан в магазин затулен с чай в ръка и около мен-деца. Накрая си излязох пременен със златен ланец на ръката, с оченце синьо украсен, но намалях с една заплата. Редактирано от - Velikancho на 06/10/2005 г/ 16:36:19 |
| Наум е абсолютно прав, но е пропуснал съществения факт, разискван надълго и нашироко от Чичо Фичо в Старата Политика, а именно, че суперсиметрията е предполагаема симетрия между фермионите и бозоните, т.е. това е специфично квантовомеханична симетрия, доколкото самото понятие фермиони е квантовомеханично. Бозонните величини могат да се описват с обикновени (комутиращи) числа или с оператори, които комутират. Фермионните величини включват антикомутиращи числа или оператори. И другото по-важно нещо е, че като не-Абелева калибровъчна теория квантовата хромодинамика (КХД) има полета, които приличат на обикновените електрични и магнитни полета, но се подчиняват на нелинеен вариант на Максуеловите уравнения. Кварките са частици, които носят КХД аналог на електричния заряд и са затворени във вакуума по същия начин, по който обикновените магнитни заряди биха били затворени в свръхпроводник. През 1970-те години тази аналогия доведе до идеята, че КХД вакуум се отнася към свръхпроводника така, както електричеството се отнася към магнетизма. Това е важна идея, но по онова време конкретното й развитие не беше възможно. |
| Аве не четете, като ви е дълго. То, от кратките форми стигнахме да оплакваме Мариана ли беше(мацката от ББ) За мен е важно-аз да съм си наясно с нещата. Затова си пиша. Пък който иска, да не чете. Не сме в час по полтипросвета преди Десет ноември |
| Страшен си, Науме! Само дето като стигнах до края, забравих с какво беше почнал. Въпреки почитател на Дайнов, се налага да отбележа, че проблема на страната не е средната а висшата номенклатура и малко борбата на автора прилича на на ..професор, администрацията му пречи |
Фидер! Това ще рече ли , че те са създадени, работят, контактуват и пр. в една затворена сфера, състояща се от противоположности, който може в някой моменти да се взаймоизключват? Тогава имали прогрес това движение-чиновническо?  |
| >>><<< Фидел, страшно прав си като си му копи-пейстнъл на тоя Наум чaст от Паисиевата история да види той как точно бозаят бозоните. Бе тоа Наум натурял интересен матрял, но длъг, длъг.... не за чукчи. Освен това забравил най-важното, ако е матрял без хонорар за едниния хонор начи, това публиката не го цени...колкото му по-скъпо кебапчето - толкова повече валю има, а не само цена. Науме, да земеш да си публикуваш матряла като една статия, та да те оплюват сички като хората...и ти и те хаир да видят... |
Днес този форум нищо не е произвел. Никаква ефетивност. Чиновническа му работа. Я, Дайнов каква хубава тема ви е подал, а вие само я гнявите. Че ви резнеме надниците. Този, който твърди, че чиновниците били такива или онакива, няма европейско виждане на нещата. Да си тури цайси. Уж ще ми ставате европейци, а пцувате чиновниците като че да са ви обрали дисагите. Както вече споменах да си чиновник не е професия, а социален стаус, призвание. Мислите, че се зевзеча, ама не! - съвсем сериозен съм. Вземете, например, една Франция или една Германия. Кой мислите управява тези страни? Негово Величество Чиновникът (НВЧ)! Не ви се вярва, нали? Но това е положението. Държавата там е най-големия източник на работни места!!!  Повече от 50% от работоспособното население е заето в обществената сфера - чиновници. Чиновници, сплотени в бойни профсъюзни редици. Ха се е опитало правителството да направи стъпка към повишаване на ефетивността на икономиката, ха е загубило изборите. Защото на всичкото отгоре НВЧ е и гласоподавател. В резултат на тези сложни чиновнико-икономически ваимотношения икономиките на тези страни имат нулев или отрицателен прираст. Затова Западна Европа има нужда от свежа кръв от гастарбайтери и евтина работна ръка, но такава която да не застрашава статиката на Негово Величество Европейския Чиновник (НВЕЧ). Ето към това трябва да се стремиме и ние - социална и икономическа статика. Без заплаха за НВЕЧ, разбира се. Иначе шут отзад. И никакво гледане какво става отвъд окена. Ония там са лош пример, не уважават НВЧ. Остава само да се реши един дребен въпрос. Кой ще храни НВБЧ? Но това е подробност. Първото и основно нещо е да се научиме да уважаваме НВЧ и безропотно да му плащаме заплатката. Както правехме едно време.  |
| Абе братко Беев, имам аз едно питане. Ако некоя си има много големи бузони, то могат ли от тех да ти изкочат очите? |
| Помня го, Пегаса. Помня и "пиши ми кратко, братко". Аве тренирам за партиец. Речи трябва да се държат на тоз народ. Живото слово пали масите. Ами такива са ми ценностите. Винаги се стремя да разнищвам нещата, доколкото ми позволява багажеца. Нали за това е тази опции-коментраи. |
| Защо ли Дайнов се е ограничил само с чиновниците? Аз не знам дете да е пожелало да бъде примерно атомен физик, агроном, програмист, инженер-химик, счетоводител, биохимик.... Откъде се вземат тогава всички тия инженери, физици, програмисти.... - Не че Дайнов някога е бил блестящ, но... днес пише все едно са му ампутирали и другата половина на мозъка.... |
Здрасти, Ръбчо, здрасти Каруцар,  Да се намешам у разговоро и аз: Е ли изп.директор на Софийска вода, оня, дето му плащаме 66 хил.лева месечно, плюс наема, плюс образованието на децата, плюс, плюс..... и т.н. , та Е ли този човек чиновник или не? Или администратор, както прави разлика Манрико? Или разликата е дали чиновникът е на държавна служба? Ама и в двата случая плащаме ние. |