Екзотиката на просперитета
Отиди на страница:
| Случи ми се да диря инфо за едно матрялче в списанийце и както си дирих, попаднах на немалко интересно инфо за разни държави по света, които на фона на всеобщия хаос и деградация си просперират и се оправят, да видиш ти чудо. Написах дребно нещо за една от тези страни, така да се каже, по матряли от чуждия печат, обаче матрялчето не видя бял свят. Мацка от в. Сега, като чу за какво става дума, ме препрати към еди си коя, завеждаща екзотиката. Та се замислих наистина ли стана така, че благоденствието се превърна в екзотика, а хаосът, разрушението, малоумията-ежедневие. Дотолкова ли свикнахме с това, че вече идеята за кадърни управляващи, справедливост, ред, спокойствие и уважение е екзотика, а деградацията - нормално развитие? . И наистина ли кой ще управлява СДС е толкова важно за българите, та се виеше по въпроса 2 седмици преди конференцията, а две седмици след нея ехото как заглъхваше бавно? Защо всички журналисти са се втренчили в едни и същи теми като йога в пъпа си и игнорират тотално останалия съществуващ свят? С какво е по-важна информацията, че Чейни излязъл от болница след успешна операция от информацията, че по света съществуват и напълно бели държави, в които нещата вървят надобре, а не на зле? . Пускам матрялчето тук и се надявам който живее в бяла държава, да споделя. |
. Оман е абсолютна монархия от авторитарен тип, но демокрация там има повече, отколкото в държави, наричащи себе си демократични. Властта на султан Кабус Бен Саид е безпрекословна, а авторитетът му - неоспорим. Във всяка гостилница, офис или дом стои негов портрет. “За ръководителите съдят не по думите, а по делата” – казват оманци. Жителите на страната са открити, гостоприемни и удивително, за днешното изострено време, радушни. Идвайки на власт през 1970 г. чрез преврат, при който сваля баща си от трона, султан Кабус акцентира върху разумната демокрация и икономиката. Конституцията, въведена от монарха през 1996 г., гарантира свободата на печата, религиозната търпимост и равенството пред закона, султанът заделя специални площи за строеж на църкви и индийски храмове. От тогава в страната съществува демократичен изборен законодателен орган – Съвет на шурите. Населението избира от два до четири кандидата за всеки един от 59-те вилаета, а султанът след това избира един от тях. Изпълнителната власт принадлежи на султана и правителството. Бащата на султана- Саид бен Теймур оставил на сина си незавидно наследство. В Оман нямало образовани хора, а и нямало къде да се подготвят. В султаната имало само три начални училища, и то за момчета, и няколко специализирани училища за занаятчии. На територията на страната, пустинните земи на която се простирали на хиляди километри, имало само 10 километра асфалтиран път – от двореца до летището. Оман бил без електричество, вестници и списания, телефони и автомобили, чиито импорт бил забранен. За покупката на радио или телевизор се изисквало специално разрешение от султана. Кабус Бен Саид е 14-ият султан от династията Ал-Бу-Саид, управляваща Оман от средата на 18-и век. Идвайки на власт на 23 юли 1970 г., той забранил политическите партии и профсъюзи и провел чистка на администрацията от корумпирани лица, за да създаде в страната администрация, която да осигури политическа стабилност и още на 8 август 1970 г. сформирал нов кабинет. До края на година излезли в ефир две радиа, пет години по-късно се появила и телевизията, а през 1976 г. започнало строителство на център за спътникови връзки. През 1972 започнали да излизат ежедневни вестници Но ключов момент от програмата за обновление била икономиката на страната. Той наел специалисти по пътно строителство от Германия, лекари от Швейцария, археолози от Италия, архитекти от Кипър, градинари от Филипините. През 1972 г в Оман били открити първите безплатни училища, а до края на века те били повече от 600, създадена била мрежа от професионални техникуми и мрежа от 1300 специализирани центрове по ликвидация на неграмотността сред възрастните. През 1987 г. бил открит първият университет с най-съвременно оборудване. За осъществяване на програмата по обновлението били необходими не само образовани, но и здрави хора. Затова султанът наблегнал на развитието на здравеопазването. Ако в 1970 г. имало само една болница с 12 легла, то 15 години по-късно на разпореждане на Министерството на здравеопазването вече били 15 болници, 21 медицински центъра, 4 родилни дома, 74 поликлиники и 35 подвижни медицински бригади. През 1973 г. било построено международно летище, а година по-късно и морско пристанище. В средата на 70-те Кабус създал Съвет за национално развитие, който разработил първия петилетен план за развитие (1976-1980 г.) Султанът отчитал, че промишленото развитие на държавата може да се осъществява в доста ограничени рамки, затова не тръгнал да прави индустриални гиганти, а акцентирал на строителство на малки и средни предприятия за производство на цимент, храни, торове и фуражи. Отчитайки че Оман не е богата на нефт страна (запасите по разчети на специалисти ще се изчерпат до 2020 г.), султан Кабус провел твърд курс на “оманизация”, тоест политика на опиране на собствени сили. Той разпоредил местните предприемачи да отдават предпочитание на националните кадри и постепенно да се откажат от услугите на чуждестранни работници. На чуждите бизнесмени забранил да създават фирми без участие на оманци. За последните тридесет години на миналия век Оман се превръща от една от най-изостаналите страни в света в държава, можеща да се похвали с много признаци на богатство. Доходът на глава от населението достига 8000 долара, общите задгранични авоари се оценяват на 3 милиарда долара и през 1997 г. Оман заема 48-о място в света по финансово-икономически показатели. Султанът отделя специално място и на строителството, в което държи да се съчетава съвременната архитектура с националните традиции, сред жилищата на оманската столица рядко се срещат две еднакви. В днешен Оман коренните жители се пазят като зеницата на очите, даже би било уместно да се каже - треперят над тях. В Оман няма безработица и бездомни. Там почти няма крадци. Служещите не плащат налози върху заплатите си. Образованието и медицинското обслужване са безплатни. Така за 35 години власт султанът изпълнява обещанието си, дадено в едно от първите си публични изказвания: “Ние сме длъжни да не забравим нито един гражданин на страната ни.”.   Редактирано от - `Kaily на 07/10/2005 г/ 15:25:41 |
| Оман - 2004 година Население - 2, 54 милиона човека Добив на петрол годишно - 287 милиона барела, доказани резерви за още 19, 4 години Добив на природен газ годишно - 17, 6 милиарда кубични метра, доказани резерви за още 56, 5 години "Oman is the Middle East's largest oil producer outside OPEC" (Превод: Оман е най-големия производител на петрол в Близкия Изток извън ОПЕК) |
| Очаквах такава реплика и даже я очаквах от теб. Затова веднага да те питам-ако у нас имаше петрол, нямаше ли да се разпределя сред мутрите и хрантутниците? . А през 1970 г в България не е имало само 10 км асфалт, нито само 1 болница с 12 легла, нито само три училища и то за момчета. Може и да не сме имали нефт тоест, но сме имали инфраструктура, образование и здравеопазване. Пито-платено. . А освен това искам да наблегна на сравнението там за 15 години откъде е тръгнало и къде е стигнало здравеопазването, а тук за последните години откъде тръгна и къде стигна... . Там е абсолютна монахрия, тук сме демокрация? . Там народът е спокоен, доволен, мил и приветлив; тук-изнервен, недоволен и нещастен. . Там се грижат за хората, тук подритват хората като некадърни дръгливи офце. . Рибата се била вмирисвала откъм главата, не откъм нефта. |
| Наскоро моя приятелка се върна от Кувейт, където беше на работа и между другите неща сподели и следното: - гражданите на Кувейт наистина имат граждански права, но е много трудно да бъдеш признат за гражданин на Кувейт, дори и да си роден и израснал там. Бедуините, например, не са кувейтци и в паспортите им това е отбелязано изрично. - хората от бялата раса там са на огромна почит и уважение, но към индийците и филипинците, каквито там работят с хиляди, отношението е по-лошо отколкото към роби. - започнеш ли работа някъде (имат се предвид кувейтците), ставаш абсолютен подчинен и подвластен на прищевките на работодателя. дори и да имаш трудов договор, не можеш да напуснеш, ако работодателят не ти даде "разрешение за напускане", каквото той може и да ти откаже. в такъв случай му оставаш крепостен до живот, освен ако не си откупиш разрешението, по цена, каквато той определи. - по улиците го няма известното тук ориенталско подвикване след жените, за щипане да не говорим, защото наказанията са ужасни. наистина, не съм чувала да режат ръце, но никой не иска да попада в полицията по никакъв повод. - жените ходят като черни пашкули, на плажа стоят по същия начин. компенсират това с ядене. - колкото по-дебел е един човек там, за толкова по-здрав се смята той. Предполагам, че ако човек се порови в Интернет ще намери за Кувейт красиви брошурни материали, каквито има по-горе за Оман. Нямам нищо против статистическия просперитет на една държава, независимо от устройство, религия и раса, но ми се струва, че трябва да се отнасяме малко по-предпазливо към такива обобщаващи материали. И понеже Кайли споменава няколко пъти думата "бял човек", искам да поясня, че приятелката ми е бяла жена (и в буквалния и в преносния смисъл на думата), която работи там като лекарка в "бяла" болница с "бял" персонал по "бял" трудов договор, така че няма никакви основания за персонална горчивина. Това е само един личен поглед на човек, на когото вярвам и споделям тук разказаното от нея, защото си мисля, че всичките общи думи от представителните материали в крайна сметка опират до конкретните хора и приятелката ми е видяла тази конкретика така. Доколко Оман е като Кувейт - не знам. |
| Аз също не знам доколко е вярно, матрялчетата беха различни, намерете оманци да реват из нета от тоталитаризма или демокрацията у техно село. Не знам, некой може да е чел, чул, една баба в трамвая, върнала се от Оман, рекла и т.н. . Изобщо в един момент се замислих, че по света съществуват страни, дето много много не влизат в устата на наште журналисти. Бело петно на картата. Та се чудя какво ли е там. Щото определено журналистите пишат за нещастия, катастрофи, урагани, изобщо те са много талантливи търговци на хаос. А се научих да гледам не онова, което е, а онова, което го няма. Защо го няма? |
| Значи с други думи, както навремето бяхме затворени зад желязната завеса и се борехме срещу прогнилия капитализъм и колелото на историята се въртеше до окончателната победа на комунизъма....да не земе сега колелото да се върти до окончателната победа на демокрацията, а ние пак сме си зад нова желязна завеса и изобщо нищо ново под слънцето.... |
| Кайли, медиите са бизнес, произвеждат стока и я продават. Купувачът купува, каквото му харесва - или директно с пари (вестник), или индиректно - като качва рейтинга на радио и телевизия и им идват пари от реклами. Ако искаш, гледаш БТВ, ако искаш - СКАТ. Ако искаш, купуваш "Сега", ако искаш - "Нова Зора". Ако пък видиш, че за някои теми има интерес, а медиите не ги отразяват, почваш да издаваш нов вестник - понеже има интерес, хората го купуват, вестникът печели и се развива. Простичко е! |
| Екзотиката на действаща съдебна система при вуйчо султан . . . . Принц Джефри Болкиах е въвлечен в дълга юридическа разправия с брат си, султанът на Бруней Хасамал Болкиах, и Брунейската инвестиционна агенция БИА по повод 13-годишната си дейност в качеството на министър на финансите на нефтената държава. Принцът е свален от поста си през 1998 г. , след което султанът го обвинява в разхищения за близо 15 милиарда долара от държавните фондове. През 2000 г се подписва съдебно споразумение, принц Джефри е задължен да предаде голяма част от активите си на БИА, през 2001 на лондонски аукцион е разпродадена част от тях на сума 5, 4 милиарда долара. Обаче БИА твърди, че принцът продължава да води живот в разкош, което доказва, че трябва да има допълнителни скрити активи. През май 2005 Бруней и БИА подават иск във Върховния съд, в който се твърди, че принцът не изпълнява разпорежданията на съда. Принцът прави опити да спре иска по причини погазване правото му на личен живот и ровене в източниците му на доходи, обаче в началото на септември председателят на Апелативния съд на Бруней отклони обжалването на принца . Съдията обяви, че предоставените от държавата и БИА данни са ясни и недвусмислени и че огромните разходи на принц Джефри след 2000 г изключват възможността да се обясни начина му на на живот с щедростта на роднините. Следващото изслушване на съда трябва да се състои до края на ноември и решимостта на султана да върне загубените милиарди може да доведе дотам брат му да попадне в затвора. . Бруней е конституционен султанат, там има правителство, но няма избори, а всички висши постове са заети или от султана, или от неговите приближени. Населението е 374 хиляди души и благодарение на нефта там има безплатно образование и медицинско обслужване. Бедата е там, че по оценка на специалисти нефтът ще привърши около 2025 г., а освен банани държавата няма други природни ресурси, способни да и осигурят пари. Двамата братя Болкиах в миналото се прославят с любовта си към скъпите вещи, дворецът на султана има 1788 стаи, в средата на 90-те години фамилията Болкиах обезпечава около половината от печалбата на компанията Ролс Ройс, а световният печат се пълни със скандални разкрития за личния им живот. Но, помнейки за привършването на нефта, в началото на 90-те султанът основава Брунейската инвестиционна агенция, целта на която е да инвестира пари в световния бизнес, нямащ нищо общо с нефта. Начело на БИА през 1994 г. застанава брат му Джефри. В края на 1997 и началото на 1998 г. финансовите натрупвания в Азия започнват да се стопяват и цените на акциите паднат по цял свят. Бруней все още се държи и султанът подписва крупен чек на съседна Индонезия, за да и помогне в трудните времена. Чекът не е потвърден. Разследването показва, че огромна част от парите, около 23 милиарда лири стерлинги, била тайно извадена от сметките на БИА и използвана от Джефри като негов личен фонд. Султанът обявява, че ще го даде под съд за незаконно присвояване на държавни средства, Джефри се обявява за жертва на “реакционните сили”. . Азиатската криза удря Бруней косвено – пада търсенето на нефт, падат цените, дефицитът в бюджета скача на 15% от БВП, а безработицата – на 5%. Сформира се спешно национален икономически съвет и започва обсъждане на всички нива, заключението е, че се възлагат прекалено големи надежди на нефта и газта и се изготвя дългосрочен план за инвестиране в жилищно строителство, информатика и туризъм, особено се набляга на мюсюлманския туризъм. Започва се разработване за създаването на брунейски офшорен финансов център с акцент върху ислямското банково дело (ислямът забранява да се вземат лихви по кредитите, вместо което банката участва в разпределянето на дивиденти). Създава се Ислямска финансова банка за развитие на дребния и среден бизнес на Бруней. И накрая, взима се решение да се направи конкурентноспособен самия нефтен отрасъл – в страната се създават 9 нови индустриални зони, към главната от които са насочени 12 милиарда долара инвестиции, като основни проекти са развитие на нефтопреработка, пристанищно стопанство, химия и съпътстващи производства. . Султанатът Бруней е могъща държава от XIV до XVI век, през 1888 г. става британски протекторат, той е единствената държава, решила през 1963 г. да остане колония, независимостта е обявена през 1984 г. Настоящият абсолютен монарх е начело на властта от 1960 г. и 29-ият представител на династията, собственик на второто по големина лично богатство на планетата след Бил Гейтс. През 1985 са разрешени две политически партии, 13 години по-късно едната от тях е разпусната. В края на август 2005 Хаканал Болкиах, активно флиртувайки с демокрацията, разширява законодателния съвет, създаден от него през юли предишната година.    |
| Така де, Манерко, ако има интерес към дрогата, купувам я и я продавам. Ко има към изкуството-и с него така. Всичко е бизнес и е от просто по-просто най-просто. |
| Кайли, пусни нещо за Сингапур, Малайзия - те са много по-интересни, защото не са толкова петролно богати. За мен Сингапур* е моделът, който България може, а защо не и трябва да следва** - най-хубавият град на света! *даже на пощенските картички, които се продават, ги няма последните небостъргачи, такова бясно строителство ... **е след Т. Живков обаче няма друг човек поне с малко потенциал да бъде Лий Куан |
| Ми аз правех проучване отгоре отгоре за монархиите по света, тема в началото бая неинтересна е гнъсна според мен. Щото нали монархията кво има да и гледаш, тъпа работа и Симо никога монарх. Ма докато ровичках, правех е така.  Оман ми беше готово, а Бруней сабахлем го нащраках, щото ми направи впечатление как брат съди брат си за разхищения и мани това, ми го и осъжда и му изземва имущество. Това ме докара до нервен срив на фона на нашенските султани. . Става нещо такова-нашенските тикви пробват да ни убеждават, че колелото на света се върти времево и О, времена, о, нрави. А но не било така, било О, управници, о, нрави просто  |
| Абе, думах ви аз, вие ми се цупехте, ама нищо - скоро че ви се изясни сичко и на сите...Та не виждате ли наистина що става?! Народът е като стадо(не е майтап за съжаление!), комунистите го стрижеха здраво, ама го и хранеха(е, бедата беше, че у раната немало банани). След това се явиха едни купувачи, стадото беше продадено, ама впоследствие се оказва, че новия стопанин е прочут производител и доставчик на саздърма....двгнчкм н дмкртите... И Кайли, на 9ката не му се сърди, щото неговата ирония в момента (Сидеров имам пред вид) може утре да стане единствена надежда и(защо пък не) да доведе България до състояние другите демокрации на нас да завиждат... Редактирано от - Т_Живков на 08/10/2005 г/ 18:27:53 |