ДАРОВЕ ЗА ОКОЛОКАМИНИЕТО НА ГЕНОВЕВА :)
Отиди на страница:
Така, сум сумарум, разговори за отчета на съвета на директорите, годишния счетоводен баланс и отчета за приходите и разходите на фирмата на пооплешивял чичко на фона на сребърни свещници, ленени покривки , гъши дроб и Дом Периньон са ти по-поносими от поезията на Валери Станков на полугладно пред пушлявеща камина, в обятията на леко понамирисващ на чесън и буйна мъжка страст млад провинциален актьор(писател)? Я помисли пак  |
поне консул ...| ами за римата, то може да се тури и консулЕ, което ще е близо до действителното, ама нали съм пуста перфекционистка |
| Митничарю, в реалния живот нещата не стоят в такава сурова опозиция. Правдивата житейска картина е следната: Чичкото с офшорката е безкрайно зает с бизнеса си, а през това време аз се возя в брониран буик, цялата в самур (ама фейк, щот съм за правата на животните), пия кафета с приятелки, ходя на фитнес, сауна и солариум и 2 пъти в седмицата вечерям с него. През деня му изпращам по някой и друг SMS с желания за подаръци. Той заминава за о-в Белиз (че по-далече) за събрание на съвета на директорите, аз тогава отивам при актьора, с когото ни свързва дълбока духовна връзка, седим на кожа от кафява мечка пред камината, в която гори акациево дърво и похапваме сьомга и черен хайвер, които аз съм купила за сметка на фирмата на чичкото с фактура (естествено), в рустикален интериор (тези детайли ги споменавам, за да се придържаме към темата, все пак) и си говорим за постмодерния театър. Аз му подарявам афтършейвове и о-дьо-тоалети (няма въображение, но пък чорапи е мерзко) и златен часовник за РД. Чичкото се връща и ако се е забавил повече (примерно някъде го е задържала буря) може и да го посрещна на летището и в уверение на силната си привързаност същата вечер ще изслушам и одиторския доклад и предложението за разпределяне на дивидента, ако се наложи, докато оглеждам сервитьорите. Ти си избери в коя от двете централни мъжки роли да участваш :-) |
| Наше дело маленькое - аз винаги съм бил мечата кожа пред камината, и това винаги ми е било напълно достатъчно Обаче, описаният сценарий е 100% достоверен, виждал съм го с очите си реализиран. По телевизора. |
Нищо, ще си измисля друг. Нали не намекваш, че съм го откраднала оттам?  А ти, апропо, какво ще подариш на Геновева? |
| А, колко небрежно-елегантно... не, няма да ме подведеш. Писах, няма да кажа тук, а по служебните канали Нещо изключинелно полезно за една камина, красиво като вещ, и никак не скъпо. Знам, звучи като оксиморон, но не е. А за сценария, признавам, се позаядох - много си е истински, предполагам, изобщо не е нужно да го гепиш отнякъде. |
| Виж сега как ме накара да се размечтая и аз да имам къща с камина и непознати хора да ми подаряват разни красиви неща ей-така, заради честните ми очи. Обаче един ден... някога... ще отида да живея на село, сутрин ще се занимавам с цветята в градината и с разни полезни зеленчуци, а следобедите ще интернетствам на воля. Първоначалната ми мечта беше да отида да живея в Бомбай (дето сега му казват Мумбай), в огромна къща, а в основите й да се плиска океанът, пък аз да стоя на един каменен балкон в бяло сари, но после ми се стори много далече, пък сигурно и климатът няма да ми понесе и се отказах. Имах и мечта за Гана... оффф |
| за зеленчуците изобщо не си мечтай, аз се скарах с рационалните си роднини, защото заявих - никакъв зеленчук, изорах, изравних и направих гладка морава, сега тургам по някой и друг храст само. Зад къщата има едно там, стотина метра, дето съм ги отдала на зет ми със земеделски мераци, но той се чувства пренебрегнат и обиден заради тревата - дежурният израз му е изгъзиците на балдъза ми, щото тревата е заела хубавата и слънчевата част от терена, както се полага и на една морава. По същия начин е ужасна реакцията му и при на отрязване на някое и друго старо, изкривено, почти пресъхнало плодно дърво. Ако знаеш тия полезни зеленчуци колко са изморителни, трябва копане, поливане, а за плевенето да не говорим, а за закупуване на съответните сортове и поддържане на ноу-хау-то, пък съвсем.... Едни храсти и те ме затрудняват физически, използвам невинни жертви, които уж цанявам за гости и междувременно за шофьори, и на минаване край градинския център след Долни Богров, невинно се сещам - аааа, моля ти се, чакай тук да се отбием да си купя едни цветенца..... и вземем, та напълним багажника с храсти, и после следващият акт е - ама какво ще кажеш, нали в този ъгъл този юниперус е подходящ, или - виж как хубаво ще се спусне по стената този котонеастър.... и след като получа одобрение, казвам мило, ами сега, не можеш ли да ги посадиш.... Така че всеки пожелал да даде принос в растителността, знае, че дупките той ще трябва да си ги копае... А тя, зеленчуци, ама моля ти се.... наааай-много некой майданос или копър за салатата, и нищо повече... Цветята също са голям масраф, изискват навеждане, и същото садене, копане и плевене. За едногодишни особено - изключено! Затова, по примера на наборки-виладжийки съм се ориентирала към няколко големи керамични съда, в които се посажда някакво цвете, и както ми отбелязват специалното преимущество - няма да има нужда да се навеждаш толкова ниско.... Редактирано от - Геновева на 18/11/2005 г/ 15:48:24 |
 Аз пък си се представях в една голяма кухня с голяма квадратна маса по средата, цялата наредена с буркани и тави със суровина, как правя според сезона черешови сладка и компоти, после вишновка, после кисели краставички, замразени тиквички и грах, печен пипер, кьопоолу и всякакви други зимнини според сезона. Пък върху спалнята, дето не я ползваш, се суши липов цвят върху стар чаршаф. Малко ме притеснява момента с варенето, защото нали трябва да е казан на двора, пък съм чувала, че е много деликатно - да не ти се спукат бурканите и после да не гръмнат, ако не си ги доварил. Обаче пък после като се хвалиш какво си направил... И в спалните върху гардеробите нареждаш дюли с листа да мирише :-) Аз понеже не съм никак сръчна, все си мисля, че е много удовлетворяващо да правиш неща с ръцете си. |
Картината е прекрасна, Ели, стига това да е поверено на майка ти, баба ти, и евентуално някоя от лелите, а ти да обикаляш наоколо, да чопваш по някоя краставичка от буркана, или - най-хубавото, да ти дават паничката, където се отпенва пяната от вишневото сладко, може със супената лъжица да си го кусваш, а може и на филийка бял хляб с масло да си я намажеш ...  това е за разликата между художествения образ и реалитито |
| ... е, във времена, когато живото слово се измества от екраните, уменията на устата не се ценят повече от тези на ръцете ... |
Елинор, моля Ви, млъкнете - устата ми се напълни със слюнка - особено ако правите на баба ми лютеницата  |